Определение № 366 от 24.06.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. София , 24.06.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Андрей Ангелов

Емил Дечев

Кристина Гюрова като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20211100602428 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХII, вр. чл. 306, ал.1,т.4, пр.2 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от повереника на частния тъжител А.Д.

– адв. И.Б. срещу определение на СРС, НО, 106 с-в от 17.05.2021г., с което частния тъжител Д. е осъден на основание чл. 190, ал.1 от НПК да заплати на подсъдимия Д.Т. направените по делото разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.

Във въззивната частна жалба се твърди, че неправилно СРС се е произнесъл по въпроса за разноските, тъй като не е имало такова искане от страна на подсъдимия; липсват годни доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение; а дори да се счете, че са налични - определения адвокатски хонорар е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на производството. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение на СРС и постановяване на ново от въззивния съд, с което присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат отхвърлени, алтернативно – да бъдат намалени до размер не повече от 200 ( двеста) лева.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.

НЧХД № 256/2021г. по описа на СРС, 106 с-в е било образува по частна тъжба от А.Д. срещу подсъдимия Д.Т. за извършени престъпления по чл.130, ал.1 от НК и по чл. 148, ал.1,т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК. Подс. Т. е упълномощил защитник в производството – адв. В.К. от САК, като в договора за правна защита и съдействие (л.

27 от съд.дело) е посочено, че договореното и заплатено възнаграждение на адвоката е в размер на 800 ( осемстотин ) лева. По искане на защитника и в о.с.з., проведено на 1

17.05.2021г. СРС, НО, 106 с-в е прекратил на основание чл. 289, ал.1, вр. чл. 21, ал.1, т.6 от НПК наказателното производство по делото и на осн. чл. 190, ал.1 от НПК е осъдил тъжителя да заплати на подсъдимия направените по делото разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.

При това процесуално развитие на делото следва извод за законосъобразност на процедирането на СРС, НО, 106 с-в по отношение на разноските по делото. На първо място съдът е длъжен служебно (без искане от страните) да се произнесе по въпроса за разноските по делото ( срв. р. № 393/17.05.2006г. по н. д. № 1028/2005г., I н. о. на ВКС – „ Съдът е задължен служебно да се произнесе по въпроса за разноските, направени по делата, образувани по тъжба на пострадалия“), поради което и липсата на искане от подс. Т. не представлява основание за недопустимост на произнасянето на СРС.

На второ място присъждането на разноските се осъществява в зависимост от изхода на делото. Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да ги заплати, а когато бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по делата, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител. От редакцията на закона е видно, че визира всички случаи на прекратяване, без значение какво е основанието и дали е възникнало пред първата или въззивната инстанция ( р.

№ 241/ 29.11.2018 г. по н. д. № 877/2018 г., І н. о. на ВКС).

На трето място в договора за правна защита и съдействие от 08.04.2021г. е посочено, че договореното и заплатено възнаграждение на адв. К. е в размер на 800 ( осемстотин ) лева, т.е. налице са доказателства, че подс. Т. е направил разходи по конкретното производство за изплатено адвокатско възнаграждение именно в размер на 800 лева.

Относно възражението за прекомерност на присъдените разноски, следва да бъде посочено, че същото не намира законова опора. За разлика от ГПК, в НПК не е налице разпоредба, която да дава възможност за присъждане на по-нисък размер от претендираните и доказани разноски от страните, в частта им относно платеното адвокатско възнаграждение, при прекомерност с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото. Нещо повече в НПК изрично е уреден въпросът във връзка с възлагането на разноските при признаване на подсъдимия за невиновен, като по делата от частен характер, те се възлагат на частния тъжител. Нормата на чл. 190, ал. 1 от НПК е относима към всички разноски, направени и доказани от подсъдимия, включително и адвокатското възнаграждение ( р. № 337 от 30.11.2015 г. по н. д. № 1162/2015 г., ІІІ н. о. на ВКС).

2

Ето защо и атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК , Софийски градски съд, НО, ХІV в.с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав от 17.05.2021г., постановено по НЧХД № 256/2021г. по описа на СРС, с което частния тъжител А.Д. е осъден на основание чл. 190, ал.1 от НПК да заплати на подсъдимия Д.Т. направените по делото разноски в размер на 800 (осемстотин) лева

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3