Определение № 1956 от 16.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1956 гр. София, 16.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002102617 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 1852/09.05.2025 г., подадена от Община Търговище срещу решение № 32 от 04.04.2025 г. по гр. д. № 20253500500038/2025 г. на Окръжен съд - Търговище, с което е потвърдено решение № 578 от 16.12.2024 г. по гр. д. № 787/2024 г. на Районен съд – Търговище, с което е признато за установено по отношение на Община Търговище, че Х. М. Х. и А. А. Х. са собственици въз основа на давностно владение на имот, представляващ УПИ *-*, с площ от 1065 кв.м, при граници: УПИ *-* на А.

М., УПИ *-* на Г. Р., С. Г. и М. Х., находящ се в землището на [населено място], общ. Т., отразен в скица № СК-150/01.02.2024 г., издадена от Община Търговище.

Въззивният съд е съобразил, че пред първостепенния съд е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗС. Х. М. Х. и А. А. Х. твърдят, че са собственици на процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Съдът е приел, че спорният имот представлява имот с пл. № * в УПИ *-*, с площ от 1065 кв.м, при граници: УПИ *-* на А. М., УПИ *-* на Г. Р., С. Г. и М. Х., находящ се в [населено място], общ. Т. За този имот е бил съставен АДС № 3947/19.12.1975 г. на ОбНС - Търговище, съгласно който е актувано дворно място в кв. 22, парцел *-* по плана на [населено място], общ. Т., незастроено, с площ от 1360 кв.м, с посочено основание чл. 77, ал. 5 НДИ. Този имот е отписан като държавна собственост със заповед № ДС-55/07.04.2005 г. на областния управител на област Т. и е актуван с АЧОС № 3464/15.04.2005 г., издаден от Община Търговище, в който е посочено като основание § 42 ПЗР на ЗИДЗОС. Съгласно заключението от съдебно-техническата експертиза по делото, за [населено място], общ. Т. има два плана - стар план, който е действал от 1919 г. до 1959 г., и нов план, одобрен със 1 заповед № 332/22.01.1959 г., действащ и към момента. По отменения план процесният имот е бил в регулация и е бил част от парцел *, в кв. 70, а по новия план от 1959 г. имотът също е в регулацията на селото и в плана е отразен като УПИ *-*, с площ от около 1121 кв.м, и е част от дворно място с пл. № * в кв. 22. В разписния лист към новия план имотът е записан като двор на Б. П. И.. Първоначално по новия план на [населено място] от 1959 г. от недвижимия имот, представляващ дворно място с пл. № * в кв. 22, са били образувани три парцела, а именно парцели *, * и * в кв. 22, а през 1972 г. със заповед трите парцела са обединени в един, който със същата заповед отново е разделен, но на два нови парцела парцели * и *, съответстващи на УПИ *-* и УПИ *-* в кв. 22. Други промени в регулационния план, засягащи процесния имот, не са правени. В разписния лист към новия план УПИ *-* в кв. 22 първо е записан като двор на Б. П. И., след това е записан на А. М. М. с нот. акт № 53, том I, д. № 121/1985 г., а в разписния лист към новия план УПИ *-* в кв. 22 е записан като двор на Б. П. И.. Имотът не е застроен, теренът е равен, като от трите страни е ограден с огради от мрежа на колове, а към улицата има двойна врата от метални рамки с мрежа и няма ограда към съседния УПИ *-*, защото имотите се ползват общо. Единствените данни процесният имот да е бил одържавяван са от АДС № 3947-XX от 19.12.1975 г., а самият акт е издаден на основание чл. 77, ал. 5 НДИ (отм.) и в него е записано, че имотът е бивша собственост на ОбНС - [населено място], общ. Т.. Съседният имот, представляващ УПИ *-*, също е актуван с АДС № 3944/19.12.1975 г. на ОбНС - Търговище. От акта се установява, че имотът представлява общинско дворно място в кв. 22, парцел *-* по плана на [населено място], общ. Т., застроено място с площ от 1250 кв.м, с признато безвъзмездно право на строеж на Б. П. И.. Имотът е отписан като държавна собственост със заповед № ДС-45/07.04.2005 г. на обл. управител на област Търговище и за него е съставен АЧОС № 3464/15.04.2005 г. от Община Търговище, с посочено основание § 42 ПЗР на ЗИДЗОС.

Ищците са придобили правото на собственост върху къщата, стопанските постройки и навес, построени в парцел *, пл. № * в кв. 22 по плана на [населено място], общ. Т., с площ на урегулирания парцел от около 920 кв.м, по силата на нот. акт № 55, том I, дело № 121 от 1985 г. на PC – Търговище, с договор за покупко-продажба на недвижим имот от Б. И. П., П.

Б. А. и А. Б. С..

Съдът е обсъдил събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите А. Р. и К. М..

Приел е за установено от тях, че ищците притежават описаните по-горе два имота, като в единия е построена къща и стопански постройки. Този имот са закупили през 1985 г. Втория имот закупили две-три години по-късно и той е незастроен. Спорният имот е закупен от Б.

П.. Никой не им е оспорвал собствеността или владението върху имота, което продължава и до днес.

Въз основа на така изложеното, Окръжен съд – Търговище е направил следните правни изводи:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост, с който ищците претендират да бъдат признати за собственици на УПИ *-*, с площ от 1065 кв.м, находящ се в землището на [населено място], общ. Т., при посочени граници, на основание придобивна давност, въз основа на упражнявано владение повече от 10 години. Ответникът е навел 2 правоизключващо възражение - невъзможност да се придобие на това основание имотът, позовавайки се на акт за общинска собственост. Наведените от него твърдения са, че имотът е бил държавен, при което по силата на ЗМСМА е станал частна общинска собственост. При така наведените възражения, въззивният съдебен състав е намерил, че следва да се установи проведена ли е отчуждителна процедура, по силата на която процесният недвижим имот е преминал в собственост на държавата, а след приемането на ЗМСМА през 1991 г. е станал общинска собственост. Визирал е, че съгласно § 7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА, с влизане в сила на този закон, в собственост на общината преминават държавни имоти, представляващи незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици. Съгласно АДС № 3947/19.12.1975 г. на ОбНС - Търговище, съставен на основание чл. 6 ЗС и чл. 21 ПДИ, процесният имот е бил обявен за държавен, имотът е бил одържавен. При съставянето на акта за частна общинска собственост е отразено, че имотът е бивша държавна собственост, като основание за придобиването му от общината е посочен § 42 ПЗР на ЗОС. Посочената разпоредба гласи, че незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. В тази връзка, съдът е посочил, че доколкото имотът е бил записан в разписния лист към плана на селото като имот на Б. П. И., по делото не се установява, че действително е проведена отчуждителна процедура, по силата на която процесният недвижим имот да е преминал в собственост на държавата, а след приемането на ЗМСМА през 1991 г. да е станал общинска собственост. Актовете за общинска собственост нямат правопораждащо действие по отношение правото на собственост. По силата на чл. 5 ЗОС те имат качеството на официален свидетелстващ документ, който констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание като фактически състав (посочена правна сделка, акт за отчуждаване и т.н.). Съдебната практика е категорична, че когато в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината.

Общината е тази, която следва при условията на главно и пълно доказване да докаже фактите, въз основа на които твърди наличието на осъществен фактически състав по см. на § 7, ал. 1, т. 3 ПЗР на ЗМСМА, а именно, че към 1991 г. имотът е бил собственост на държавата в резултат на проведено отчуждително производство и че същият е бил предназначен за жилищно строителство, обществени, благоустройствени мероприятия.

Окръжен съд – Търговище е визирал, че правилно в мотивите си районният съд е приел, че приложените актове за общинска собственост, доколкото в тях не е отразено конкретното придобивно основание, не легитимират общината като собственик на процесния имот, като в този смисъл е и практиката на ВКС. В случая от страна на общината не са ангажирани никакви доказателства, от които да следва изводът, че процесният имот е бил собственост на 3 държавата, бил е предназначен за жилищно строителство и преди всичко за него е била проведена отчуждителна процедура, съобразно действащите тогава норми. Ответникът по иска, чрез процесуалния си представител, изрично е заявил в съдебно заседание, че такива доказателства не се намират нито в Община Търговище, нито в Държавен архив. Ето защо въззивният съд е заключил, че по делото не може да се приеме, че спорният имот е общински.

Съдът е изложил и че давността е оригинерно придобивно основание - за придобиване на вещното право е без значение на кого е принадлежала съответната вещ или имот, достатъчно е лицето да е упражнявало фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерение да придобие собствеността, и след изтичане на срока да се е позовало на тази давност. ЗСГ (отм.) е ограничавал придобиването на собственост по силата на давностно владение, освен между съсобственици или между роднини по права линия, братя и сестри. Тази забрана е отпаднала с редакцията от 13.03.1990 г., когато е въведена забрана да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. В случая имотът не е бил нито държавна, нито общинска собственост, при което при непрекъснато владение от страна на ищците от 1987 г., в периода от 1990 г. до 2000 г., те са придобили имота на това основание.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото:

1. При наличие на редовно съставен акт за държавна собственост от 1975 г., чиято автентичност/истинност не е оспорена по изискуемия от закона ред, може ли решаващият съд да приеме, че същият не е произвел своето действие, че актуваният имот не е държавен и, следователно, имотът може да бъде придобит по давност от физическо лице, ползващо същия от 1987 г., въпреки законовата забрана за придобиване на имоти държавна/общинска собственост през календарния интервал от издаването на акт за държавна собственост през 1975 г. до 2022 г., когато е постановено решение № 3/24.02.2022 г. по конст. д. № 16/2021 г. на КС на РБ;

2. Кога започва да тече придобивна давност върху имот държавна/общинска собственост, върху който се претендира придобиване на право на собственост въз основа на устен договор от 1987 г., при положение че и тогава и след това държавни/общински имоти не е можело да се притежават, придобиват, доказват, по силата на закон, до 2022 г., съобразно решение № 3/24.02.2022 г. по конст. д. № 16/2021 г. на КС на РБ.

От насрещната страна е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: