Решение № 1246 от 07.08.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1246 гр. Русе, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20244520105705 по описа за 2024 година

Предявен е иск от С. А. С. против Д. К. Д. от гр.Силистра, с правно основание чл.124 ЗС, съединен с иск по чл.537, ал.2 ГПК.

Ищцата твърди, че ответникът е син на К.Д.Г., бивш жител на гр. Русе, починал на 12.11.2023 г. и неин бивш съпруг. По време на брака придобили в режим на СИО недвижим имот, находящ се в гр. Русе и представляващ апартамент № 18 /осемнадесст/ на шестия стаж в **************************************. Бракът им бил прекратен с развод, като съгласно влязло в сила решение на 05.03.2009 г. по гр. дело № 3124/2008 и постигнатото между страните споразумение, придобият по време на брака им недвижим имот, описан по-горе останал в съсобственост между двамата, а ползването на съсобствения имот след прекратяване на брака им бил предоставен за ползване на бащата на ответника.

След развода ищцата продължила всяка година да заплаща, дължимите данъци за притежаваната от нея идеална част от имота, а К.Д.Г. си живеел в този имот по силата на утвърденото от съда споразумение за прекратяване на брака.

Междувременно ищцата се омъжила отново и със съпруга й от няколко години живеели в САЩ, като си идвали поне два-три пъти в годината в България. При последният й разговор с бащата на ответника преди няколко години се разбрали да продължи да си живее в апартамента, като на по-късен етап, когато той има готовност да му продаде и нейната част от апартамента. Той помолил за малко време да си уреди нещата с финансите. В началото на 2020 г., когато извършила проверка за дължимите от нея данъци й казали, че не дължа данъци за тази година. Помислила, че бившият й 1 съпруг ги е платил и после при уреждане на отношенията им с продажбата ще ги прихванат. Следващата година отново й казали, че няма задължения за данъци за процесният имот. Звъннала на бащата на ответника, но той й казал, че е зает и ще й върне обаждане, но така и не се обадил повече. Тази година отново й заявили, че няма задължения, след което направила справка в Имотния регистър към АВ и установила, че на 13.04.2020 г. бившият й съпруг и баща на ответника се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик и на нейната 1/2 идеална част и така е станал собственик на целия недвижим имот.

Признаването на правото на собственост на бащата на ответника К.Д.Г. върху притежаваната от нея 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, видно е извършено по негова инициатива съгласно чл. 587, ал 2 от ГПК, но липсва законово основание за предприемане на съответните действия от бившия й съпруг и баща на ответника. Не са били съсобственици на този имот с бившият й съпруг и при положение, че не ползва имота, защото на него е предоставено ползването му по силата на съдебното решение и не се е отказвала от собствеността си не са налице предпоставки за придобиване по давност и издаването на процесният констативен нотариален акт е незаконосъобразно. Със смъртта на бащата на ответника и неин бивш съпруг, имуществото му се включва в наследствената маса и по силата на наследственото правоприемство преминава в патримониумите на призованите към наследяване наследници по закон. Единственият наследник по закон на бившият й съпруг е неговият син — ответника Д. К. Д..

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което: 1. Да признае за установено по отношение на Д. К. Д., че 1/2 идеални части от недвижим имот с идентификатор ***, представляващ: самостоятелен обект в сграда, с предназначение — жилище, апартамент, с площ по док. 100.07 кв.м, заедно с 1.6618 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, заедно с изба № 18, находящ се в гр. Русе, по ******** е собственост на С. А. С.. 2. Да бъде отменен издаденият констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение - констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, № от вх. Рег. 3453, дата вх.рег. 13.04.2020 г., Акт том 9, Акт № 100, № от описна книга 1820 от 13.04.2020 г. на СВ към АВ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. К. Д., чрез назначения ос.представител а д в . М.Д. е депозирал писмен отговор, оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и моли съда да ги отхвърли.

По съществото на правния спор:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищцата С. А. С. и К.Д.Г., баща на ответника, са бивши съпрузи, като по време на брака им са придобили в режим на СИО недвижим имот, находящ се в гр. Русе и представляващ 2 апартамент № 18 /осемнадесет/ на шестия етаж в ************ Бракът им е прекратен с развод, като съгласно влязло в сила решение на 05.03.2009 г. по гр. дело № 3124/2008 и постигнатото между тях споразумение, придобият по време на брака им недвижим имот, описан погоре, остава в съсобственост между двамата, а ползването на съсобствения им имот след прекратяване на брака им е предоставено за ползване на бащата на ответника, като между него и ищцата С. С., по силата на бракоразводното решение са възникнали наемни отношения (чл. 57 от СК).

Поради това, от влизането в сила на това решение, бащата на ответника е владелец само на собствената си 1/2 идеална част от процесния апартамент и държател на притежаваната от ищцата 1/2 идеална част от същия апартамент, която държи за нея, а последната я владее чрез него, с което презумпцията на чл. 69 от ЗС е оборена.

Поради това С. С. и без да е владяла след развода им този апартамент, е негов съвладелец (като правомощие) заедно с бащата на ответника, защото от влизане в сила на бракоразводното им решение, именно чрез него тя упражнява фактическа власт върху нейната идеална част от същия (чл. 68, ал. 1 от ЗС). А когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, той е държател на идеалните части на останалите съсобственици, които поради това ги владеят чрез него (ТР 1- 20 12-ОСГК).

По делото не се представиха доказателства от ответника, баща му да е превръщал с едностранни свои действия след развода това му държане за ищцата С. С. на нейната идеална част от този апартамент, във владение. А след като е така, за да се приеме, че бащата на ответника е придобил тази му идеална част от същия апартамент по давност, по делото следваше да е доказано на първо място, че е установил своя фактическа власт върху целия апартамент или върху съответна на нея реална част от него. В противен случай е обективно невъзможно допуснат от един съсобственик да живее в имота като държател, да придобие по давност идеалната част на другия съсобственик, без да преустанови владението. Идеалната част е мислима и поради това върху нея не може да се упражнява фактическа власт. Такава може да се упражнява само върху вещ или реална част от нея (чл. 68 от ЗС). Поради това, собственост върху идеална част от недвижим имот може да се придобие по давност само в рамките на владяна реална част от същия имот или от съсобственик/сънаследник, завладял целия имот, а случая не е такъв (Р 599-2010-I г.o.). За придобиването обаче по давност на идеална част от имот е необходимо, на първо място, да е била установена от владелеца му съответна на нея негова фактическа власт върху целия имот или реална част от него, чрез отнемане на владението и недопускането на съсобственика/държателя, чрез когото съсобственикът владее, да ползва имота съобразно правата му в съсобственосrга му. А в случая по делото няма данни бащата на ответника да е отнемал упражняваната от ищцата С. С., чрез него фактическа власт върху процесния имот, съответна на нейната идеална част от 3 съсобствеността му. Поначало, упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало докато не бъде променено, а обстоятелството, че ищцата С. не е притеснявала бащата на ответника, изразява само желанието й да зачита силата на пресъдено нещо на бракоразводното решение, с което същият апартамент е бил предоставен за ползване на бившия й съпруг, по силата на което той е станал държател на нейната 1/2 идеална част (в този см. Опр. 504-2010-I г.о.). Правото на собственост по давност върху недвижим имот/идеална част от него се придобива само с непрекъснатото владение, а не държане на същия или реална част от него в продължение на 10 години (чл. 79, ал. 1 от ЗС). Обстоятелството, че ищцата не е живяла в процесния имот, а в чужбина, не би могло да доведе до загубване на притежаваните от нея идеални части. Правната теория и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че правото на собственост не се изгубва поради неупражняването му. В задължителната практика на ВКС по прилагането на чл.79 от ЗС се приема, че когато държането на една вещ се променя във владение, тази промяна следва да бъде открито демонстрирана спрямо собственика (в този смисъл е решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр. д. №859/09 г. на ВКС, II ГО; решение № 262 от 29.11.11г. по гр. д. №342/11 г на ВКС, II ГО; решение № 31 от 15.02.2011 г. по гр. д. №1273/09 г. на II ГО и др.). Посочената практика на ВКС има предвид случая, при който държането произтича от наемно правоотношение между собственик и наемател, като впоследствие наемателят променя намерението си и завладява вещта, но съдът намира, че тази хипотеза е приложима и в настоящия казус и следва промяната да бъде демонстрирана по отношение на другия съсобственик, между които по силата на бракоразводното решение е възникнало наемно правоотношение. Ответникът по делото не ангажира доказателства в този смисъл, а безспорно се установи, че до снабдяването на бащата на ответника с процесния нотариален акт, ищцата е заплащала всяка година дължимите местни данъци и такси за процесния имот.

Съставянето и вписването на констативен нотариален акт, също не е действие, манифестиващо промяната на намерението з а преобръщане на държане на чуждите идеални част във владение. В този смисъл решение № 95/ 04.12.2020 г., по гр.д. № 4004 по описа за 2019 г. на ВКС, II г.о. както и цитираните в него решение № 7 от 10.09.2018 г. по гр. д. № 1903/2017 г. на ВКС, второ г. о., решение № 705/29.10.10г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, първо г. о., решение № 161/19.07.2013 г. по гр. д. № 1163/2013 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. на ВКС, първо г. о. Декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите съсобственици, не представлява действие на отричане на техните права. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на ремонти в имота също не са такива действия, защото съгласно чл. 31 ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а когато сам е поел целите разноски за 4 съсобствената вещ може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която съответства на техния дял в съсобствеността. Фактът, че разноските за даден имот са поети само от един от съсобствениците, сам по себе си не означава, че този съсобственик отрича правата на останалите съсобственици. В този смисъл - решение № 635/ 25.10.10г. по гр.д. № 1405/ 2009 г. на ВКС, I г.о., както и цитираните в него.

Ответникът не доказа правата си, за които неговия наследодател се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, поради което предявеният иск следва да се уважи изцяло.

Последицата по чл.537 ГПК:

Като последица от уважаването на иска е отмяната на основание чл.537, ал.2 ГПК на издадените в полза на бащата на ответника констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, № от вх. Рег. 3453, дата вх.рег. 13.04.2020 г., Акт том 9, Акт № 100, № от описна книга 1820 от 13.04.2020 г. на СВ към АВ.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаване на исковете право на разноски има ищецът за сторените разноски, съобразно представения по делото списък по чл.80 от ГПК. Поради това в полза на ищеца следва да се присъди сумата от общо 2804.57 лв.