Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1346 от 18.07.2018, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1481/2018
Вид
Решение № 1346
Подписан
18.07.2018
Състав
ЗЛАТИНА ИВАНОВА КАВЪРДЖИКОВА, ИВАНКА ДИМИТРОВА ДРИНГОВА, МИЛЕНА НИКОЛОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№………./………………..2018г. гр. Варна

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на дести юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ДРИНГОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА

КАВЪРДЖИКОВА

Мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА при секретаря Венета

Атанасова, като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова въззивно гражданско дело

№ 1481 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на З.Д.И., ЕГН **********, с адрес:

***, чрез адв. Хр.Р., против решение № 1354/30.03.2018г. по гр.д. № 18734/2017г. на 26-ти състав на ВРС, с което са отхвърлени исковете му, насочени срещу „София Франс Ауто“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ 459, за признаване на извършеното със заповед Заповед № 12/02.11.2017г. на изпълнителния директор на „София Франс Ауто“ АД уволнение за незаконно и за неговата отмяна и за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „координатор мрежа - резервни части“, на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Моли за присъждане на разноски.

Считайки обжалваното решение за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, по подробно изложените във въззивната жалба съображения, се моли да бъде отменено и постановено друго, с което исковите му претенции бъдат уважени. Моли да бъдат присъдени сторените разноски.

В писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК „София Франс Ауто“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ 459, представлявано от С.Г.Ж., чрез юк П.П. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Моли се за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

С писмена молба с.д. № 19782/02.07.2018г. З.Д.И., чрез адв. Хр.Р. поддържа вмъззивната си жалба. В с.з. на 10.07.2018г., въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юк П.П. поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба.

ВОС констатира следното:

В исковата си молба ищецът З.Д.И., ЕГН ********** ***, действащ чрез адв. Хр.Р. твърди, че от 06.06.2008г. до 23.02.2016г. работил в „София Франс Ауто” АД, ЕИК ********* по силата на сключен трудов договор. Заемал длъжността „Координотор мрежа-резервни части” с място на работа гр. Варна. Трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № 02/04.02.2016г. на изпълнителния директорна „София Франс Ауто”. С влязло в сила решение по гр.д. № 4607/2016г. на ВРС заповедта за уволнение била отменена, а той възстановен на заеманата до уволнението длъжност. На 26.10.2017г. получил уведомление по чл. 345, ал. 1 от КТ, че може да се яви на работа в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението. На 07.11.2017г. се явил на работа в централния офис на дружеството, подавайки заявление № 16/07.11.2017г. В същия момент му била връчена заповед № 12/02.11.2017г., с която работодателят отново прекратява трудовото правоотнашение, считано от 03.11.2017г., този път поради неявяване на работа в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ. Считайки, че не са налице основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, посочени в заповед № 12/02.11.2017г., се моли да бъде отменена и възстановен на заеманата до уволнението длъжност.

Иска да му бъдат присъдени сторените разноски.

В писмен отговор на осн. чл. 131 от ГПК „София Франс Ауто” АД, ЕИК *********, представлявано от С.Ж., чрез юк П.П. оспорва исковата претенция, като неоснователна. Признава, че ищецът е полагала труд в дружеството, като е заемал длъжността „Координатор Мрежа резервни части”, но мястото му на работа не е било във Варна. С допълнително споразумение № 41/06.06.2008г. мястото му на работа е в гр. София. По силата на влязло в сила на 05.10.2017г. решение по гр.д. № 4607/2016г. на ВРС З.Д.И. е бил възстановен на работа. Той обаче не се е явил да заеме длъжността в законоустановения срок. Явил се е чак на 07.11.2017г., когато му е била връчена заповед № 12/02.11.2017г. и трудовото правоотношение прекратено. Вярно, че му е било връчено уведомление от ВРС, че е възстановен на работа на 26.10.2017г., но той е знаел това още на 06.10.2017г., когато е упълномощил адвокати да го представлява пред ЧСИ във връзка с издадения въз основа на влязло в сила решение, с което е възстановен на заеманата до уволнението длажност изпълнителен лист, за събиране на присъдените като разноски в производството суми. Ищецът е бил запознат с решението, щом е предприел действия по събиране на присъдените му суми. Считано от 6.10.2017г., срокът за явяване и заемане на длъжността е изтекъл на 20.10.2017г. Явявайки се на 07.11.2017г., той вече е бил просрочил. Оспорва ли ищецът датата на подписване на пълномощното, ответникът е представил копие от издадения изпълнителен лист. Дружеството е получило ПДИ на 18.10.2017г. Още на 12.10.2017г. е поканило ищеца И. да посочи банковата си сметка, за да му бъдат преведени писъдените суми, като поканата е била връчена лично на 19.10.2017г. Във всички случаи, узнавайки за възстановяването си на работа, срокът за явяване да заеме длъжността е изтекъл до 01.11.2017г. Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени, включително и в частта относно акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т.

2 от КТ.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Не се спори между страните и се установява от представените пред ВРС доказателства, че ищецът З.Д.И. е бил в трудово правоотношение с ответника „София Франс Ауто” АД, като е заемал длъжността „координатор мрежа - резервни части“, че със Заповед № 02/04.02.2016 г. на изпълнителния директор на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение, като впоследствие с влязло в сила решение по гр. дело № 4607/2016г. на ВРС уволнението е отменено и ищецът е възстановен на работа, че със Заповед № 12/02.11.2017 г. на изпълнителния директор трудовото му правоотношение отново е прекратено поради неявяване на работа в срока по чл. 345, ал.1 от ГПК, считано от 03.11.2017г., като заповедта е връчена на 07.11.2017г..

Видно от разписка за получено съобщение, ищецът е получил на 26.10.2017г. съобщение от ВРС с което го уведомяват, че решението по гр.д. № 4607/2016г. е отменено с решение по гр.д. № 2180/2016г. и е влязло в законна сила, като може да се яви на работа в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

Ищецът е представил заявление вх. № 16/07.11.2017г., съгласно което се явява в офиса на „София Франс Ауто“ АД за възстановяване на работа предвид влязлото в законна сила решение по гр.д. № 4607/2016г. по описа на ВРС и получено от съда на 26.10.2017г. съобщение да се яви на работа.

Със заповед № 12/02.11.2017г. на изпълнителния директор на „София Франс Ауто” АД, връчена на 07.11.2017г. е прекратено трудовото правоотношение със З.Д.И. поради неявяване на лицето в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ.

Ответното дружество от своя страна е представило по първоинстанционното дело молба с вх.

№ 0995/18.10.2017г. от З.Д.И., подадена чрез адв. Деница Ненова и адв. Х.Р. до ЧСИ Людмил Станев за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 4607/2016г. Изпълнителният лист по гр.д. № 4607/2016г. е изд. на 18.10.2017г. на осн. чл. 404, ал. 1, вр. чл. 405, ал. 1 от ГПК, като е взето предвид, че определение № 932/05.10.2017г.

, постановено по гр.д. № 2117/2017г. на ВКС , образувано по касационна жалба срещу решение № 1589/12.12.2016г. , постановено по в.гр.д. № 2180/2016г. на ВОС, образувано по въззивна жалба срещу решение № 3316/14.09.2016г. по гр.д. № 4607/2016г. на ВРС, влязло в законна сила на 05.10.2017г. за присъдени разноски за двете инстанции в размер на 1100.00лв. и за ВКС в размер на 2000.00лв.

Представено е още и пълномощно от З.Д.И. към адв. Деница Ненова и адв. Х.Р. от 06.10.2017г. да го представляват пред ЧСИ Людмил Станев, като от негово име завеждат и водят изпълнително дело по издадения в негова полза изпълнителен лист срещу длъжника „София Франс Ауто“ АД по гр.д. № 4607/2016г. на ВРС, в.гр.д. № 2180/2016г. на ВОС и гр.д.(к.) № 2117/2017г. на ВКС. С договор за правна защита и съдействие З.Д.И. е възложил на адв. Д.Ненова и адв. Хр.Р. оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред ЧСИ Л.Станев по издадения в полза на клиента изпълнителен лист срещу длъжника „София Франс Ауто” АД по гр.д. № 4607/2016г. на ВРС, гр.д. № 2180/2016г. на ВОС и гр.д. № 2117/2017г. на ВКС, като са договорени възнаграждения. Видно, с писмо от 12.10.2017г., адресирано до адв. Хр.Р. и З.Д.И., „София Франс Ауто“ АД иска да бъде представен номер на банковата сметка на И. за превеждане на сумата от 2000.00лв., представляваща разноски за трите инстанции, съгласно определение № 932/05.10.2017г. по гр.д. № 2117/2017г. на ВКС. Видно е още, че на 19.10.2017г. писмото е получено лично от З.И., което е признато и в отправеното до работодателя писмо на л. 56 от първоинстанционното дело, уведомявайки го, че дължимите разноски възлизат на сумата от 3100.00лв. и е заведено изп.д. № 20178950401722 на ЧСИ Л.Станев.

На осн. чл. 155 от ГПК настоящият състав е уведомил в с.з. на 10.07.2017г. страните по в.гр.д. № 1481/2018г., че му е служебно известно, че във връзка с молба вх. № 58590/16.10.2018г. по гр.д. № 4607/2016г. на ВРС е издаден изпълнителен лист на З.Д.И. за присъдените суми, включително по в.гр.д.

№х2180/2016г. на ВОС и гр.д. № 2117/2017г. на ВКС.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от надлежно легитимирано лице-страна по спора, при наличието на правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими за разглеждане и следва прознасяне на въззивния съд по съществото на спора.

Ищецът, настоящ въззивник З.Д.И. е предявил кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, с оглед прекратеното му със заповед № 12/02.11.2017г. на изпълнителния директор на „София Франс Ауто” АД трудово правоотношение, поради неявяване на лицето в сроковете по чл. 345, ал.

1 от КТ.

Съгласно нормата на чл. 345, ал. 1 от КТ, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.Не е спорно, че на 26.10.2017г. З.Д.И. е получил съобщение от ВРС, че съгласно влязлото в сила решение по гр.д. № 2180/2016г. може да се яви на работа в двуседмичен срок от получаване на съобщението. Спазвайки този срок, той се е явил на работа на 07.11.2017г.

Спорният момент е дали и кога З.Д.И. е узнал за отмяната на предходното си уволнение и от кога тече срока му за явяване на работа, доколкото работодателят е навел възражения, че той е узнал още на 06.10.2017г., най-късно на 18.10.2017г. и явявайки се на работа на 07.11.2017г., той е пропуснал срока по чл. 345 от КТ. .

Настоящият състав намира за основателни оплакванията във въззивната жалба и съответно основателни исковите претенции.

В трайно установената си съдебна практика ВКС приема, че срокът по чл. 345, ал.

1 КТ тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа; ако не е изпратено такова съобщение - от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа; а ако е узнал по друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването. Целта на разпоредбата, задължаваща съда да уведоми работника за влязлото в сила решение е както с оглед защита на интереса му да узнае, че може да упражни правото си на труд незабавно, така и предвид интереса на работодателя да съкрати, преобразува или да назначи друго лице на длъжността, в случай, че възстановеният работник не се яви своевременно на работа. Изпращането на съобщението от съда е не само с цел да се уведоми работника за правата му, но и да се постави началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ, т.е. да се установи по категоричен начин, че работникът е узнал, че е възстановен на работа. Когато от доказателствата по делото обаче е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването.