Акт от 17.11.2020, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 103 17.11.2020 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕРГАНА КОНДОВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА секретар М. Коматарова прокурор Е. Гоцев като разгледа докладваното от съдия Петков

ВНОХД № 322 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба срещу Присъда № 260000/06.08.2020 г. постановена по НОХД № 563/2020 г. по описа за Районен съд – Ямбол, с която подс.

В.Д. е бил признат да виновен в това, че за времето от около 03:00 часа до 06:00 часа, на **.**.**** г. в гр. *****, в частен дом, находящ се на ул. „******** ******“ № **, се съвкупил с лице от женски пол – С.К.А. ***, като я принудил към това със сила – нанесъл множество удари в лицето и тялото на пострадалата и заплашване с думите – „Ако не млъкнеш ще те убия“, като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.

„б“, вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 му е наложено наказание от десет години лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че за времето от около 03:00 часа до 06:00 часа, на **.**.**** г. в гр. *****, в частен дом, находящ се на ул. „******** ******“ № **, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление – вкарал половия си член в аналния отвор и в устата на лице навършило 14 годишна възраст –С.К.А. ***, като употребил за това сила – нанесъл множество удари в лицето и тялото на пострадалата и заплашване с думите – „Ако не млъкнеш ще те убия“, поради което и на основание чл. 150, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание пет години и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК на подсъдимия В.Д. е било определено общо наказание в размер на десет години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е било увеличена на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде търпяно при първоначален СТРОГ режим. ЯРС, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан под стража, считано от **.**.**** г. до привеждане на настоящата присъда в изпълнение. Също ЯРС така е осъдил подсъдимия Д. да заплати на гражданският ищец С.К.А. *** обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. и 25 000 лв., ведно със законната лихва за двете искови претенции, считано от датата на увреждането – **.**.**** г., до окончателното изплащане на сумите. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден да заплати разноските по делото на гражданския ищец и частен обвинител С.А. в размер на 2030 лв., както и направените по делото разноски в размер на 1257.14 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР – гр. Ямбол, сумата от 1643.32 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР – гр. Бургас и 2000 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.

Подсъдимият, чрез служебният си защитник адв. Д. от ***, обжалва присъдата със съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Защитникът изтъква, че производството по делото е протекло по реда на особените правила на глава 27, но първата инстанция определила максимални наказания с приложението на чл. 58а от НК, като е наложила: по обвинението по чл. 152, ал. З, т. 5, вр. ал. 1, т.

2, вр. чл. 29, ал. 1 б. А и Б от НК – 10 години лишаване от свобода, а по обвинението по чл. 150, ал. 1 от НК – 5 години и 4 месеца лишаване от свобода.

Сочи, че без да бъде поискано от прокурора, ЯРС е приложил и чл. 24 от НК, като е увеличил наказанието на 12 години лишаване от свобода. Твърди, че при извършване на деянията подсъдимият не е имало интензитет и той не е имал такава цел, а да краде. Сочи, че това е инцидентен случай и досега той не е вършил такива престъпления. Намира, че за уважените граждански искове, не са събрани доказателства за всички тези преживени болки и страдания на пострадалата и са прекомерно завишени. Настоява да се измени първоинстанционната присъда като се намали наложеното наказание и уважените граждански искове. Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си и също моли за намаляване на наказанието.

Прокурорът от ЯОП намира въззивната жалба за неоснователна. Счита, че първоинстанционният съдебен акт като законосъобразен и обоснован, следва да бъде потвърден.

В съдебно заседание адв. Б. – повереник на частния обвинител и граждански ищец, изразява становище за неоснователност на жалбата и счита постановения съдебен акт от първата инстанция за правилен и законосъобразен.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Съдебното производство пред РС – Ямбол е проведено при условията на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. Подс. В.Х.Д., в хода на допуснато съкратено съдебно следствие, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства тях. С определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, решаващият съд е приел, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще ги ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд, на основание чл. 373, ал. 3 от НПК, правилно в мотивите е приел за установена изложената в обвинителния акт фактология, като следва:

На **.**.**** г., в гр. *****, подсъдимият В.Х.Д. *** ****** и решил да извърши кражба на вещи каквито намери в частен дом, находящ се на тази улица под № **. В изпълнение на така взетото решение, около 03.00 часа, на същата дата, докато бил на улицата подс. В. Д. съблякъл якето си и събул маратонките си. Същите скрил зад метално табло, намиращо се на същата улица в близост до посочения адрес. След това подсъдимият без особени усилия прескочил оградата и проникнал в двора, в който имало две къщи. Подс. Д. отишъл до по-малката къща. Установил, че входната врата на остъкленото преддверие е заключена. Взел камък от двора и с него счупил едно от стъклата на входната врата. През образувалия се отвор промушил ръката си отвътре, издърпал резето, с което била заключена вратата и я отворил. През тази врата влязъл в къщата и отишъл до една от стаите. Отворил вратата и влязъл в нея. На легло в тази стаята лежала свид. С.К.А. на ** год., която била будна и чула шума от счупеното стъкло. С. А. видяла, че в стаята влиза човек. Тъй като било тъмно и не го виждала добре си помислила, че това е синът й, поради което казала: „Абе К., къде ходиш по това време?“. Тогава подс. Д. разбрал, че в стаята има жена и решил да осъществи сексуален контакт с нея (съвкупление). В изпълнение на така взетото решение се приближил до леглото. Тъй като предполагал, че жената може да се съпротивлява и да вика, решил да й нанесе побой. Хванал с ръка шията на свид. А. и започнал да я души. След това й нанесъл множество юмручни удари по главата, в областта на лицето и по тялото.

За да сломи съпротивата й подсъдимият я заплашвал с думите: „Ако не млъкнеш ще те убия!“. Свид. А. изпитвала силна болка, вдигнала ръцете си в опит да се предпази, като същевременно го умолявала да спре и го питала кой е и какво иска от нея. Подсъдимият казал: „И., В. съм от А.“. След това взел възглавница от леглото и я поставил на лицето на А.. Същата се съпротивлявала и издърпала възглавницата. Подс. Д. нанесъл още няколко удара с ръце по главата и тялото й.

Започнал да я целува по лицето. След това хванал с ръце и свалил последователно памучното долнище и бельото на А., с които била облечена. По този начин същата останала гола от кръста надолу. Подс. Д. съблякъл дрехите си и легнал върху А..

След това вкарал по брутален и много груб начин еректиралия си полов член във влагалището на А. и започнал да извършва възвратно-постъпателни движения.

Същевременно с лявата си ръка подсъдимият се държал за таблата на леглото. А. започнала да вика за помощ, като с цел да сплаши нападателя си, че в къщата има и друг човек извикала: „К., събуди се бе, ела!“, като същевременно се опитвала да го изблъска с ръце, при което го одрала по тялото с ноктите си. Докато се съвкупявал подсъдимият сложил ръцете й на главата си и й казал: „Прегърни ме“.

След известно време подс. Д. решил да извърши и блудствени действия – анален и орален секс. В изпълнение на така взетото решение нанесъл множество удари по лицето и тялото на А. и я заплашвал с думите: „Ако не млъкнеш ще те убия!“.

Изкарал половия си член от влагалището на А., след което го вкарал по брутален и много груб начин в аналния й отвор, и започнал да извършва възвратно-постъпателни движения. От това последната изпитала силна болка и започнала да вика силно. Подсъдимият запушил устата й с ръка, за да приглуши звуците. След известно време изкарал половия си член от аналния отвор. Няколко пъти го търкал в лицето на А., след което го вкарал в устата й. След това го извадил от устата й и отново последователно го вкарал във влагалището и ануса й. В резултат на грубите и брутални действия на подсъдимия и употребената от него сила, се изкъртила челната дъска на леглото, от което дюшека и рамката с опорната пружина пропаднали на пода. В 06.00 ч., подс. Д. прекратил сексуалните и блудствените си действия и се облякъл. Тогава А. светнала нощната лампа и взела мобилния си телефон. Подсъдимият видял тези й действия, взел телефона от ръцете й и го хвърлил в стаята и съборил лампата, след което напуснал къщата.

След като подсъдимият си тръгнал А. се обадила по телефона на сина си и му съобщила за случилото се.

Последният подал сигнал в полицията и отишъл в дома на майка си.

На **.**.**** г., за времето от 07.00 ч. до 11.00 ч., разследващ полицай извършил оглед на местопроизшествие, пред и в дома на А. ***. При същия били изготвени фотоснимки и били иззети: 1 бр. яке, 2 бр. маратонки, 1 бр. запалка, 1 бр. метално резе, 1 бр. калъф, 1 бр. бяла кърпа, 1 бр. ел. одеяло, 1 бр. мобилен апарат, 5 бр. тампони с обтривки и дактилоскопни следи. На **.**.**** г., за времето от 10.05 ч. до 11.00 ч., било извършено освидетелстване на А.. На **.**.**** г., с протокол били взети от А. образци за сравнително изследване. На **.**.**** г., с протокол А. предала доброволно дрехите, с които била облечена по време на изнасилването. На **.**.**** г., за времето от 15.20 ч. до 15.50 ч., било извършено освидетелстване на подс. Д.. На **.**.**** г., с протокол били взети от подс. Д. образци за сравнително изследване. На **.**.**** г., с протокол били взети от подс. Д. образци за сравнително изследване - кръвна проба. На **.**.**** г., с протокол подс. Д. предал доброволно дрехите, с които бил облечен по време на изнасилването.

От заключението на изготвената по делото дактилоскопна експертиза (ДЕ) – Протокол № ***/**.**.**** г. на НТЛ при ОДМВР-Ямбол се установява, че две от дактилоскопните следи иззети при огледа на местопроизшествие от дома на А., съвпадат с отпечатъци от ръцете на подс. Д., а именно: 1. Дактилоскопна следа иззета от задната част на гърба на таблата от леглото съвпада с отпечатък от среден пръст на лява ръка на подсъдимия; 2. Дактилоскопна следа иззета от задната част на гърба на таблата от леглото съвпада с отпечатък на безименен пръст на лява ръка на подсъдимия.

От заключението на изготвената по делото физико-химическа експертиза (ФХЕ) – Протокол № ***/**.**.**** г. на НТЛ при ОДМВР -Ямбол, се установява, че при изследване на предоставената за изследване кръвна проба на подс. Д., не се доказва наличие на етилов алкохол.

От заключението на изготвената по делото ДНК експертиза (ДНКЕ) – Протокол № **/ДНК-*** от **.**.**** г. на БНТЛ при ОДМВР –Бургас се установява следното: 1. Биологичният материал по тампона с обтривка от влагалището на С.К.А. (обект № 1) Има ДНК профил, който показва пълно съвпадение с ДНК профила на С.К.А.; 2. Този резултат представлява категорично доказателство, че клетъчният материал по тампон с обтривка от влагалището на С.К.А. произхожда от С.К.А., като не се доказва наличие по обекта на биологичен материал от друго лице в количество, годно за анализ; 3. По 2 бр. тампони с обтривка от половия член на В.Х.Д. (обект № 2) се доказа наличие на биологичен материал, чийто ДНК профил показва пълно съвпадение с ДНК профила на В.Х.Д., регистриран в Националната ДНК база данни;

Разпечатката съдържа 36 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6511d6a-b211-433a-af75-83482384b1ee