Решение № 444 от 24.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Перник, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20231700500613 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 658 от 23.06.2023 г. по гр.д. № 5058/2022 г. Районен съд Перник е постановил следното:

- отхвърлил е иска по чл. 59, ал. 9 СК на майката М. Е. Е. срещу бащата И. Б. Т. за изменение на режима на упражняване на родителски права и местоживеенето по отношение на детето Е. И. Т., определен с решение № 7573 от 13.11.2017 г. по в.гр.д. № 11959/2016 г. на СГС;

- изменил е на осн. чл. 59, ал. 9 СК режима на лични отношения между майката и детето, определен с решение № 7573 от 13.11.2017 г. по в.гр.д. № 11959/2016 г. на СГС, като е определил следният нов режим: Майката да осъществява лични отношения с детето Е. И.

Т., като го вижда и взема с преспиване всяка втора и четвърта седмица от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден; всяка четна календарна година да го вижда и да го взема с преспиване през цялата зимна ваканция, определена със заповед на министъра на образованието и науката по чл. 104, ал. 1, т. 1 от ЗПУО от 09.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден; всяка нечетна календарна година да го вижда и да го взема с преспиване през цялата пролетна ваканция, определена със заповед на министъра на образованието и науката по чл. 104, ал. 1, т. 1 от ЗПУО от 09.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден; да го вижда и да го взема с преспиване за период от два месеца през всяка лятна 1 ваканция;

- разрешил е по реда на чл. 127а, ал. 2 СК ненавършилият пълнолетие Е. И. Т. да пътува и пребивава в *** без съгласието на своя баща И. Б. Т., придружаван от своята майка М. Е. Е. или от упълномощено от нея лице, както и да бъдат издадени необходимите за това лични документи на детето.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от бащата И. Б. Т., с която иска решението в частта за новоопределения режим на лични контакти да бъде обезсилено или отменено, а в частта за дадените разрешения по чл. 127а, ал. 2 СК да бъде отменено.

Изтъква, че въззиваемата не е искала промяна на режима на лични контакти в настоящото производство, че детето ще бъде ощетено при така определения дълъг ежегоден летен престой при майката. Сочи, че по делото не са събрани доказателства да е възпрепятствал детето да пътува до ***. Претендира разноски.

С отговор в срок с пространни фактически и правни доводи майката М. Е. Е. моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Относно правомощията на въззивния съд:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните или констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Първоинстанционното решение е изцяло валидно и е допустимо в обжалваната му част.

В настоящото въззивно производство по искове с правно основание чл. 59, ал. 9 СК и чл. 127а, ал. 2 СК съдът следи служебно за интереса на непълнолетното дете, поради което при проверка на правилността на решението в обжалваната му част е ограничен единствено от обема на търсената с жалбата защита, но не и от конкретно изложените в нея оплаквания.

По тези съображения въззивният съд не е обвързан от фактическите констатации на районния съд и, преди да провери съответствието на обжалваната част на решението с материалния закон, следва да провери обосноваността на фактическите изводи на първата инстанция, като направи собствен анализ на всички събрани по делото доказателства.

Предвид това, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото И. Б. Т., роден на ***, и М. Е. Т., родена на ***, са сключили граждански брак на *** в *** . От брака си имат едно дете – Е. И. Т., роден на *** в *** (л.

18).

С решение № 3223 от 24.03.2016 г., постановено по гр.д. № 12313/2015 г. на Софийски районен съд, бракът между страните е прекратен с развод, като упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения (л. 26-34 РСП).

С влязло в сила на 22.01.2018 г. решение № 7573 от 13.11.2017 г., постановено по в.гр.д. № 11959/2016 г. на Софийски градски съд, решението на СРС е отменено в частта относно упражняването на родителските права и личните отношения, като вместо това упражняването на родителските права е предоставено на бащата, а на майката е определен следният режим на лични отношения: да вижда и взема детето всяка втора и четвърта 2 седмица от месеца от 19.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване, с изключение на времето, през което бащата ползва платения си годишен отпуск; през всяка четна година за времето на първата половина от зимната ваканция (включително и празниците Бъдни вечер и Рождество Христово) – за времето от 10.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на последния ден от този период, и през всяка четна година първата половина от пролетна ваканция – за времето от 10.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на последния ден от този период; през всяка нечетна година за Великден – за периода от 09.00 ч. на Разпети петък до 19.00 ч. в понеделник на Великденските празници, и през всяка нечетна година за Нова година – за времето от 10.00 ч. на 31.12. на съответната година до 19.00 ч. на 01.01. на следващата година; както и за 20 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата (л. 19-25 РСП).

От приетия по делото пред първоинстанционния съд социален доклад на ДСП Перник, както и от изслушването на социален работник от същата дирекция пред настоящия съд се изяснява, че към момента Е. живее при баща си и баба си в двуетажна къща в *** .

Жилището е функционално обзаведено, с добри хигиенно-битови условия и е подходящо за отглеждане на дете. Е. е ученик в *** клас в ***. От миналата учебна година е с понижен успех в училище, имал е и единичен сериозен проблем с дисциплината в предишното си училище – ***, където е участвал в сбиване със свой съученик.

Установено е по безспорен начин по делото, че необходимите грижи за детето полага бащата, на когото е поверено упражняването на родителските права. Майката, от друга страна, се е установила от *** г. във *** и в момента живее в подходящо да пребиваване на дете жилище под наем в ***. В кратките моменти, когато се връща в България, живее в апартамент в *** .

Както от предоставените от социалния работник данни, така и от насрещните съвпадащи по смисъл твърдения на страните и на техните процесуални представители се установява, че двамата родители са инициирали през последните години и продължават да инициират множество институционални спорове помежду си, а всички тези сигнали касаят Е.. Категоричното, недвусмислено и еднозначно мнение на социалния работник е, че детето отказва да вземе страна в конфликта и е травмирано от посоченото поведение на своите родители.

Предвид това, макар заключението на назначената от първия съд психологична експертиза да установява, че и двамата притежават родителски капацитет, следва да се подчертае, че травмирането на детето с непрестанното му въвличане в конфликта все пак сочи на известни дефицити в техните способности. Без да бъде изчерпателен, както и без да излиза извън предмета на делото, настоящият съд намира, че следва да илюстрира този извод с конкретно установено по делото поведение както на едната, така и на другата страна след приключване на първоинстанционното производство. След като няколко месеца порано Е. е прекарал една приятна ваканция при майка си във *** и при условие че не е отчужден от нея (установено с експертиза от първия съд), на 31.07.2023 г. и на 01.08.2023 г. той отказва да я види, когато тя е дошла пред собствения му дом в *** по време на кратко пребиваване в България. След постановяване на обжалваното решение детето е спряло да контактува на живо, по телефон и чрез социални мрежи както с майка си, така и с баба си и дядо си по майчина линия. Преценена в контекста на други данни по делото, налични в социалните доклади, в заключението на психологическата експертиза и в протокола от изслушването на Е. пред РС, тази ситуация води до извода, че детето е поставено от 3 родителя, с когото живее, в конфликт на лоялност. Еквивалентна обаче е и реакцията на майката, която като не е успяла да проведе пълноценна среща с Е. на 31.07./01.08.2023 г., го е нарекла „предател“.

За ясното и искрено силно желание на Е. да се вижда и комуникира с майка си, преди това желание да бъде въвлечено в конфликт на лоялност, говорят собствените му думи при изслушването му по реда на чл. 59, ал. 6 СК от първоинстанционния съд. Предвид това, както и като е отчел потребността на детето да общува пълноценно и с двамата си родители, правилно районният съд е разширил режима на лични отношения между майката и Е. през ежегодните ученически ваканции – пролетна, лятна и зимна. Този новоопределен режим обаче следва да бъде коригиран за периода на лични контакти през лятото с оглед на вече изложената необходимост Е. да има пълноценно общуване и с двамата си родители. Лятната ваканция за учениците на възрастта на Е. е от 1 юли до 14 септември – около 2 месеца и половина. Предвид това, ако два месеца от този период бъдат предоставени за лични контакти с майката, Е. няма да може да прекара достатъчно част от свободното си време през летния сезон с родителя, който полага основни ежедневни грижи за него. Следва да се посочи също, че лятото е обичайно най-подходящият сезон за ползване на годишен платен отпуск, както и че освен да прекарва свободно ваканцията си, Е. следва да има възможност и да се подготви за новата учебна година. По тези съображения решението следва да бъде отменено в частта, в която е определен период от два месеца през лятната ваканция за лични контакти между майката и детето. Вместо това следва да бъде определен период от един месец, който да не съвпада с годишния платен отпуск на бащата. С оглед на настоящите взаимоотношения между родителите бащата следва да бъде задължен до 30-и април на съответната година да уведомява писмено или по имейл майката кога ще ползва отпуска, без да ограничава възможността майката да вземе детето за период от един цял непрекъснат месец, а ако не направи това в посочения срок, майката ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено или по имейл бащата до 31-ви май на съответната година. В останалата част новоопределеният режим на лични контакти следва да бъде потвърден.

Решението следва да бъде потвърдено и по отношение на разрешението за пътуване на Е. в чужбина и издаването на необходимите за това лични документи. Както е посочил съдът в определение № 797 от 27.09.2023 г. по настоящото дело, общуването на детето с единия родител не следва да бъде ограничавано от другия, включително и чрез недаването на съгласие за пътуване и пребиваване в чужбина, още повече когато целта на тези пътувания и пребивавания е осъществяване на определен от съда режим на лични отношения.

В заключение съдът намира за подходящо да се позове на практиката на Върховния съд по отношение на необходимостта от спазването и прилагането на така определения режим на лични отношения – Р. № 109 от 18.06.2020 г., постановено по гр.д. № 2855/2019 г. на ВКС, IV ГО. Двамата родители следва да положат максимални усилия, за да изгладят и преодолеят разногласията помежду си относно детето, като осъзнаят, че това в найпълна степен би осигурило спокойствието и благополучието на собственото им дете. За това е необходимо и двамата родители да спазват точно предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо пътя на диалога помежду си. Усилия в тази насока следва да положи найвече бащата, на когото съдът е предоставил упражняването на родителските права, тъй като той е в ежедневен контакт с детето, като предвид и неговата възраст, именно 4 бащата следва да осъзнае, че от изключителен интерес за детето е то да има пълноценни и чести контакти с майката, независимо от това какви са личните отношения между двамата родители. С оглед на това, бащата следва да направи необходимото и зависещо от него, полагайки бащинска грижа, да мотивира детето отново с желание да контактува с майка си, а не да прехвърля на самото дете отговорността и да го оставя то само да решава кога и дали да се среща с нея. Майката, от своя страна, следва също да осъзнае, че доверието на детето към нея и желанието му да я вижда може да бъде възстановено не чрез принуда спрямо бащата и/или самото дете или чрез даването на материални подаръци на детето, а най-вече чрез личния