Решение № 1414 от 30.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1414 гр. Варна, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева в присъствието на прокурора И. К. Б. като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20233100101125 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Д. срещу М. Г. иск с правно осн. чл. 5 ЗЛС за поставяне на М. Г. под запрещение, поради това, че не е в състояние да разбира и ръководи действията си и да се грижи за своите работи.

В молбата се излага, че Д. Д. е дъщеря на М. Г., последната страдаща от „органично разстройство на личността.“

В резултат на заболяването си, поведението на ответника М. Г. през последните две години е опасно за него и неадекватно. Така, в период от две години, ответникът е наводнил жилището си, твърди, че разговаря с починали лица, които са живи, влиза в пререкание в непознати лица, злоупотребява с алкохол и е неориентирана във времето и пространството.

Посочва се, че в следствие на заболяването си ответникът не е в състояние да се грижи за себе си, вкл. и за психичното си състояние и за имуществените си интереси.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М. Г., не е депозирал писмен отговор.

В становището си по същество г-жа Г. заявява желание близките й да се погрижат за нейното имущество и да я освободят от всички ангажименти, с които е била натоварена през целия си живот.

Контролиращата страна – Окръжна прокуратура Варна не е изразила становище по молбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от легитимирано по чл. 336 ал.1 ГПК лице, а именно от Д.

Д., която е дъщеря на ответника. Отправеното до съда искане отговаря на останалите процесуални предпоставки за допустимост, поради което молбата следва да се разгледа по същество.

Съобразно чл. 5 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните лица, които поради слабоумие 1 или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните лица с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

При отправено до съда искане за поставяне под запрещение за съда възниква задължението да прецени дали са налице двете кумулативно въведени с посочената разпоредба предпоставки – наличието на медицинския критерий (определеното в закона заболяване) и юридическия критерий (невъзможността на лицето да се грижи за собствените работи). И след това дали това конкретно състояние е толкова тежко, че да обуслови поставянето под пълно запрещение, или е такова, което да води до по-леко ограничаване на правната сфера на лицето.

За да може да се грижи за своите работи лицето следва да може да се ориентира в социалната среда и да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях; да разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях, да може да се съобразява с установения в обществото ред и да се съобразява с него; да предвижда и извършва логично последователност от физиологични, от мисловни и от волеви дейности по начин, че всяка следваща да е очакваното и адекватно продължение на предишната, до завършване на очаквания житейски резултат от тях.

Съдът следва да прилага чл. 5 ЗЛС до приемане на нова законодателна вътрешна уредба, като съобразява доколкото е възможно основните принципи на Конвенцията за правата на хората с увреждания /КПХУ/. Освен преценката за наличието на медицински и юридически критерии, съдът следва да прецени и дали с прилагането на чл. 5 ЗЛС ще се изпълни изискването да се даде засилена защита на правата на хората с психическо увреждане при действието на КПХУ. В този смисъл Решение №226/31.10.2016г. по гр.д.

№4922/2015г. на ВКС, 4-то ГО.

Ответникът М. Г. е на осемдесет годишна възраст. Към настоящия момент е настанен в Дом за възрастни хора на територията на гр. Варна от 08.03.2023г.

Проведения разпит по реда на чл. 337, ал. 1 ГПК сочи, че г-жа Г. е ориентирана за време и място и относно личността си.

На 28.02.2023г. е извършен преглед на г-жа Г., при който психиатърът д-р К. е поставил диагноза „Органично разстройство на личността.“ Установена е и начална деменция. Предписано е медикаментозно лечение.

От изготвеното заключение по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда и от проведения разпит се установява, че ответникът страда от „Органично разстройство на личността. Начална лакунарна деменция“, което заболяване е с необратим характер. Състоянието на психиката й води до затруднения в полагането на самостоятелни грижи за себе си и за своите интереси.

По време на изследването г-жа Г. е била задоволително ориентирана за личността си и отчасти за време и обществени събития. Откроили са се леки дементни симптоми, които се овладяни благодарение на активното медикемнтозно лечение и получаваните грижи в дома, в който е настанена.

Към момента, в който поведението й е било неадекватно, консултиращият й лекар е отчел изцяло психотично мотивирано поведение, придружено от алкохолна злоупотреба.

Към настоящия момент не е отчетена злоупотреба, а освидетелстваното лице провежда лечение, както за мозъчно – съдовата болест, така и за параноидните налудности.

Експертът е категоричен, че г-жа Г. не е в състояние да полага самостоятелно грижи за себе си, да ръководи постъпките и поведението и да охранява имуществените си интереси.

Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на М. П., живеещ на съпружески 2 фактически начала с ищеца, установяват следните релевантни за делото факти: от момента, в който свидетелят и Д. Д. се установили да живеят самостоятелно извън гр. Варна, при посещение на дома, в който ответникът е останал да живее сам, установили в порядък от 2 – 3 дни, че три пъти кухненския блок в жилището имало вода, появата на която г-жа Г. не била в състояние да обясни. Отсъствието на разумно обяснение за тези инциденти им дало основание да предполагат, че състоянието на ответника се е влошило. Забелязали още, че гжа Г. непрекъснато спяла, не се чувства добре и не се хранила. Отказвала да почисти дома си, вкл. и да изхвърли боклука. От няколко години, ответникът не напускал дома си без видима причина за това. Ако се налагало да се посети институция, ответникът бил придружаван или от дъщеря си, или от свидетеля. Установили още, че злоупотребявала с алкохол, който „изчезвал“ за няколко дни. Злоупотребата ответникът преустановил сам. Към настоящия момент, г-жа Г. разпознава близките си и се чувства добре, в дома, в който е настанена.

Въз основа на изложеното, преценявайки събраните доказателства и личния разпит на лицето по чл. 337, ал. 1 ГПК, съдът приема, че е налице медицинският критерий, тъй като лицето страда от посочена в чл. 5 ЗЛС заболяване – „Органично разстройство на личността.

Начална лакунарна деменция.“

Налице е и втората изискуема предпоставка, а именно доказателства за наличие на законовия юридически критерий. Съобразно приетата СПЕ и ангажираните гласни доказателства, вследствие на заболяването си, ответникът не е в състояние да разбира и да ръководи логично и разумно действията си, не е в състояние да се грижи за себе си и да осъзнава последиците от поведението си.

По тези причини съдът достига до извода за кумулативното наличие на двете предпоставки за поставяне под запрещение. Състоянието на ответника и необходимостта от подпомагането му и охраняване на интересите му налага и оправдава прилагането именно на чл.5 ЗЛС и ограничаването на гражданската му дееспособност. Защото при установеното пред съда заболяване и състояние липсата на настойническо съдействие категорично противоречи на интересите на лицето и дори може да застраши сериозно неговата правна сфера, а дори и неговото остатъчно здраве.

Ограничаването на дееспособността на ответника в случая не противоречи на принципите на КПХУ, до влизането в сила на нова и различна вътрешна законодателна уредба. С приетия нов Закон за хората с увреждания (Обн. - ДВ, бр. 105 от 18.12.2018г., в сила от 01.01.2019г.; изм. и доп., бр. 24 от 22.03.2019г.) се въвеждат в чл.65 и чл.66 мерки за подкрепа при достъп до правосъдие и правна защита, но тези мерки не изключват приложението на института на поставянето под запрещение. Отделно доколкото към настоящия момент липсват други механизми, които да определят конкретни мерки за защита и подкрепа на хората с увреждания, за тях съществува риск при отхвърляне на искането за поставяне на едно лице под запрещение да не се даде изобщо защита на правата на такова лице, с което дори се поставят под съмнение и риск не само правната му сфера, но и остатъчното му здраве, което изобщо не отговаря на основните принципи, заложени в КПХУ.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ М. Д. Г., ЕГН **********,

************************** по предявения от Д. В. Д., ЕГН **********,

**************************, иск, на осн. чл. 5, ал.1 ЗЛС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен 3 срок от връчването на препис от акта на страните.

След влизане в сила на решението, на осн. чл. 338, ал. 3 ГПК, препис от същото да се изпрати на органа по настойничеството и попечителството при съответната община по адреса на лицето, който по реда на чл.156 СК да назначи настойнически съвет на поставения под пълно запрещение.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4