Определение № 67 от 12.02.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 538/2024
- Вид
- Определение № 67
- Подписан
- 12.02.2025
- В сила
- 14.03.2025
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Христо Василев Симитчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 67 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Славейка Ат. Костадинова
Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000538 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 340 от 16.01.2025 година, подадена от ЗК „У.“ АД с искане за допълване на решение № 461 от 19.12.2024 година, постановено по в.т. дело № 538/2024 година по описа на Апелативен съд – Пловдив. В молбата се твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по отношение на присъдените с първоинстанционното решение разноски в полза на ответника ЗК „У.“ АД съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Посочено е, че с въззивното решение съдът се е произнесъл само по отношение на главница, лихви и разноски, дължими на ищеца в първоинстанционното и във въззивното производство, но не и за разноските, дължими на ответника. Поради това се иска допълване на решението.
Препис от тази молба е връчен на другата страна „К.М.Б.“ ЕООД. Тя не е подала отговор в предвидения в закона едноседмичен срок.
Въззивният съд намира, че искането за допълване на постановеното решение в частта за разноските е допустимо, но неоснователно.
Съображенията му са следните:
Решение № 309 от 09.07.2024 година по т. дело № 345/2022 година по 1 описа на Окръжен съд – Пловдив има две части – осъдителна и отхвърлителна, както по главния иск, така и акцесорната искова претенция за лихви. Предявеният иск е уважен частично, като е осъдена „Застрахователна компания У.“ АД, да заплати на „К.М.Б.“ ЕООД сумата от 124 075,68 лева, представляваща остатък от застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва за забава върху присъдената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът в останалата му част до пълния предявен размер от 125 795.86 лева е отхвърлен. Със същото решение е осъдена „Застрахователна компания У.“ АД да заплати на „К.М.Б.“ ЕООД сумата 12 338.64 лева, представляваща обезщетение за забава върху присъдената главница от 124 075,68 лева, считано от 17.06.2021 г. до 09.06.2022 г. - датата на депозиране на исковата молба. Акцесорният иск в останалата му част до пълния предявен размер от 12 509,71 лева е отхвърлен. Съобразно уважената и отхвърлена част от исковете – главен и акцесорен, първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноски на страните, като е осъдил „Застрахователна компания У.“ АД, да заплати на „К.М.Б.“ ЕООД, сумата от 11 606.78 лева, представляваща разноски, направени в производството по делото, дължими съобразно уважената част от исковете. „К.М.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Застрахователна компания У.“ АД сумата от 18,50 лева, разноски за първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Въззивното производство по в.т. дело № 538/2024 година по описа на ПАС е образувано по въззивна жалба на
ЗК „У.“ АД срещу първоинстанционното решение само в осъдителните му части.
Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени главният и акцесорният иск, както и в частта, с която са присъдени разноски на ответника съобразно отхвърлената част от исковете, не е предмет на въззивното производство. Поради това, произнасяйки се с решение, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части, включително и за разноските, дължими съобразно уважената част от исковете. Извън предмета на въззивното производство са както отхвърлителните части на първоинстанционното решение, така и дължимите разноски на ответника ЗК „У.“ АД съобразно тези отхвърлителни 2 части. При липса на въззивна жалба първоинстанционното решение е влязло в сила в тези части, включително в частта за разноските, дължими на ответника. Това е причината, поради която въззивният съд не се е произнесъл с диспозитив за разноските, дължимите на ответника за първоинстанционното производство. По този въпрос е налице влязъл в сила съдебен акт – първоинстанционното решение и липсва основание за допълване на въззивното решение в частта за разноските.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, съдържащо се в молба вх. № 340 от 16.01.2025 година, подадена от ЗК „У.“ АД, за допълване на решение № 461 от 19.12.2024 година, постановено по в.т. дело № 538/2024 година по описа на Апелативен съд – Пловдив, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3