Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 105 от 30.03.2026, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Административно наказателно дело 968/2025
Вид
Решение № 105
Подписан
30.03.2026
В сила
05.05.2026
Състав
Светла Василева Пейчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • §1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т. 65 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Дупница, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20251510200968 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.189, ал.8 ЗДвП вр.чл.58д и сл. ЗАНН.

И. И. В., с ЕГН **********, от гр. С...........,ж.к. Д.............“, бл. № ........, ет.........,ап........., чрез неговия процесуален представител адв. Н. Ц. –АК Враца, със съдебен адрес за призоваване: гр. С........,ул.К. Б. ......“ № .......,ет.......,ап....... е обжалвал ЕФ, Серия К № 11093489, издадено ОД на МВР гр. Кюстендил, с който му е наложено административно наказание на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на основание чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51.12 (петдесет и едно евро и дванадесет евроцента) евро, равняващи се на 100.00 (сто) лв. Счита, че са допуснати нарушения на материалноправните и процесуалноправните норми. Моли ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо с АНП е взето становище, че жалбата е неоснователна. Направено е възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че жалбата бъде уважена.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от И. И. В. спрямо който е наложено административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. По делото не е приложена разписка, от която да е видно кога е връчен екземпляр от електронния фиш на 1 жалбоподателя, като жалбата е депозирана чрез АНО на 12.11.2025 г., поради което съдът счита, че следва да приеме, че срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, респ. че жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 13.07.2025 г. в 17:20 часа, на АМ „Струма“, км. 54+000, в посока гр. София, жалбоподателят И. И. В., управлявал лек автомобил МПС “............”, с рег. № .........., при ограничение на скорост от 110 км/ч, въведена с пътен знак В 26. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с автоматизирано техническо средство АТСС СПУСК ARH CAM S1 № 11743с6. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 131 км/ч, като след приспаднат толеранс била установена стойност на скоростта на движение от 127 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 17 км/ч.

АНО е отбелязал, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 4836100 на 14.03.2025 г.

За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя бил издаден Електронен фиш Серия К № 11093489,, с който и било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № .........., е от одобрен тип и със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 279-СГ-ИСИС/04.07.2025 г. на средство за измерване ARH CAM S1 се установява, че процесното техническо средство с № 11743c6 е преминало последваща проверка на 04.07.2025 г . със заключение, че същото отговаря на метрологичните изисквания. Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От справка за собственост за ППС се установява, че собственик на превозното средство -лек автомобил “ МПС “............”, с рама ............, без номер, е жалбоподателят И. И. В.. От приложената по преписката липсват данни да е попълнил декларация, по чл. 188 от ЗДвП.

От приложения към преписката снимков материал се установява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № .......... е била 131 км/ч, като заснемането е било извършено на 13.07.2025 г. в 17:20 часа.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с 2 изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Кюстендил; мястото – АМ „Струма“, км. 54+000, в посока гр. София; датата – 13.07.2025 г.; точният час на извършване на нарушението –17:20; регистрационният номер на МПС – № .........., като в справката от КАТ е отбелязано, че МПС е без номер, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – И. И. В.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост за извън населено място, 17 км/ч при ограничение от 110 км/ч, нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.

В настоящия случай скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя с рег. № .......... е установена и заснета с АТСС СПУСК ARH CAM S1, по смисъла на ЗДвП, представляващо автоматизирано техническо средство за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с №11743c6, за която по делото се доказа да е одобрен тип средство за измерване, както и да отговаря на метрологичните изисквания.

Настоящият съдебен състав напълно споделя наведеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като ЕФ не съдържа всички изискуеми от закона реквизити.

На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП в приложимата й към датата на деянието редакция (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) при изпълнение на функциите си по ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи служби обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Съгласно легалното дефиниция по §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ (АТСС) са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В настоящия случай скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя с рег. № .......... е установена и заснета с АТСС по смисъла на ЗДвП, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение СПУСК ARН САМ S 1 с № 11743с6, за която по делото се доказа да е одобрен тип средство за измерване, както и да отговаря на метрологичните изисквания.

Съгласно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС „при съставяне на акт за установяване на административно нарушение 3 за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол“. В случая от приложения и приет като доказателство по делото клип номер 0236010, заснет на 13.07.2025 г. в 17:20 ч часа, на който е видно измерената превишена скорост на движение на заснетото МПС с рег. № .........., като е посочено, че максимално разрешената такава - 110 км/час, като на същият клип е изписано, че „наказуемата скорост е 131 км/час“, като е прието в обжалвания електронен фиш за наказуема скорост от 17 км/час след приспаднат законово предвидения толеранс за водача.

В приложения по преписката протокол по чл. 10 от Наредбата, са посочени вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша на мястото, специално пригодено за посочване на вида и номера на АТСС, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка и принадлежността й към общата пътна мрежа, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото на работата по час и минута, посочен номера на първо статично изображение и часа и края на работата с посочен номер на последното статично изображение, поради което от приложения по преписката клип може да бъде доказано по безспорен начин, че именно с посоченото МПС е извършено нарушението.

АНО е посочил санкционната норма чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, което касае нарушение за повторност. Описано е правното основание, въз основа на което е прието, че е налице такова нарушение, като е посочен ЕФ К/4836100 като е посочена дата на влизане в сила на този административен акт – 14.03.2025 г., а видно от приложената справка от АИС КАТ е отбелязано, че същия ЕФ е влязъл в сила на 26.08.2025 г. като статуса му е отменен.

Доколкото законодателят е дал определение на понятието „повторност“ в разпоредбата на § 1, т.33 от ДР на ЗДвП, като е приел, че е налице такава, когато нарушението е извършено в едногодишен срок, считано от влизане на НП в сила, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач“, поради което в случая е нарушено правото на защита на нарушителя, тъй като липсва точно и ясно описание на нарушението. В тази връзка по делото е представено Решене по АНД № 4653/2025 г. по писа на РС гр. София, от което е видно, че жалбоподателят не е извършил визираното в ЕФ административно нарушение съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.

При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че възражението за 4 прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Поради това и с оглед разпоредбата на §1, т. 6 от ДР на АПК следва да осъди ОД на МВР гр. Кюстендил да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя направените по делото разноски в минимален размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за мнималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сума в размер на 400.00 (четиристотин) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и правилен, и като такъв следва да бъде отменен.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 11093489, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР Кюстендил, с който на И. И. В., с ЕГН **********, от гр. С...........,ж.к. Д.............“, бл. № ........, ет.........,ап........., чрез неговия процесуален представител адв. Н. Ц. –АК Враца, със съдебен адрес за призоваване: гр. С........,ул.К. Б. ......“ № .......,ет.......,ап......., на основание чл.