Решение № 51 от 22.03.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Кюстендил, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20211500500460 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 267520/27.08.2021г., подадена от „АВС КО“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Хаджи Димитър“, бл. 67, вх. Б, ет. 3, ап. 42, чрез пълномощника адв. Д.П. от САК, с адрес: гр.

София, ул. „Рикардо Вакарини“ № 10а, ет. 4, ап. 9 насочена срещу Решение № 260303 от 29.07.2021 г. по гр. д. № 1841/2020 г. по описа на РС – Дупница.

С посоченото решение Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от „АВС КО“ ООД срещу Л. Л.. П. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на дружеството-ищец сума в размер на 10354.24 лв., представляваща получени без основание суми по 12 бр. разходно-касови ордери и е осъдил на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК „АВС КО“ ООД да заплати на Л. Л.. П. разноски по делото в размер на 200 лева, внесени като депозит за назначаване на съдебно-почеркова експертиза.

Първоинстанционното решение е обжалвано в цялост, като се твърди неправилност, необоснованост и незаконосъобразност.Оспорен е извода на първоинстанционния съд, че по делото не са установени предпоставките на чл.55, ал.1 ЗЗД обуславящи уважаване на иска, както следва: обогатяване на ответника, изразяващо се в придобиване на имуществени блага, обедняване на ищеца, причинна връзка между двете, липса на основание за преминаване на имуществените облаги от патримониума на обеднелия в този на обогатилия се.С оглед размера на получаваното по силата на действащ между страните трудов договор възнаграждение в размер на 1200 лева и заключение по изпълнена ССчЕ е обосновано твърдението, че са касае за получени суми, извън 1 дължимите, като трудово възнаграждение които са получавани по ведомост, като плащан ия на цялата дължима сума месечно, а не на части.Акцентира се на обстоятелството, че вещото л и ц е съвестно и честно е посочило липсващи подписи за получаване на възнаграждение.Прави се анализ на събраните по делото свидетелски показания, като дадените от свид.Н. са определени, като логически свързани и последователни, както в синхрон с останалите доказателства по делото, а показанията на останалите свидетели – посочени от ответницата, объркани, противоречащи и нелогични.Обърнато е внимание на противоречие във факти и обстоятелства, за които свидетелите споделят възприятия и установяващи се от представени по делото разходни касови ордери, според които П. е получавала чрез ордери суми с основание заплата за един и същи месец, многократно надвишаващи определеното и трудово възнаграждение – даден е пример с м.11.2017г. , когато П. е получила сума възлизаща на 2112.15 лева, за основание заплата за м.октомври 2017г., ордери от 22.03.2018г. за сума 1020.00 лева и ордер от 18.05.2018г. за сума 900.00 лева, с основание заплата за м.февруари 2018г. – през м.март ответницата била получила заплата чрез ордер за предходния месец февруари, а няколко месеца по- късно – през м.май заплата за м.февруари.Сочи се служебна зависимост на свид.Иванова, като обстоятелство, което е от значение при преценка на показанията и, заинтересованост по смисъла на чл.172 ГПК, а в обобщение необоснованост на правните изводи, като основаващи се на неправилна преценка на доказателствата.Аргумент в подкрепа на становището за необоснованост на решението се извлича и от обстоятелството, че със заключение на съдебно – графологическа експертиза, било установено, че в по голямата си част ведомостта за заплати е подписана от П., в разрез с приетото от съда.Действията на съда във връзка с допускането и събирането на това доказателство са определени, като намиращи се в съществено нарушение на съдопроизводствените правила – след като е допусното изпълнение на съдебно – графологическа експертиза, поради невнасяне на определения депозит, експертизата е заличена, искането за отмяна на определението за заличаване на експертизата е оставено без уважение и в последствие след приключване на устните състезания, съдът е възобновил производството и назначил експертизата.Тези действия са определени, като намиращи се в ущърб на страна в производството.В жалбата се споменава обстоятелството, че ответницата е близък роднина на ръководителя на Следствена служба – Кюстендил, повод следователите от ОкрСл.Сл за да си направят отвод във връзка с образувана прокурорска преписка, поради познанството си с роднината на г-жа П., заемащ ръководна длъжност в службата, без да е разяснено как това рефлектира във взаимоотношенията между страните.

Иска се постановяване на решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено, като вместо това бъде постановено ново решение с което Л.П. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 10 354.24 лева, получена от нея без правно основание чрез разходни касови ордери, описани в исковата молба, законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски за двете инстанции.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответницата в първоинстанционното 2 производство Л. Л.. П. чрез пълномощника й адв. Б.Б..В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Л. Л.. П. чрез пълномощника й адв. Б.Б..В отговора се твърди незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение, при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон.Доводите, изложени в жалбата са определени, като голословни и неподкрепени от събраните многобройни писмени и гласни доказателства.В отговора се съдържа искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Страните не твърдят процесуални нарушения във връзка с извършения от първоинстанционния съд доклад по чл.146, ал.1 ГПК.

Жалбата е подадена в срок, от активно легитимиран правен субект и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При извършената служебна проверка съдът не намира пороци обуславящи извод за нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Решението е изготвено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда не е абсолютно неразбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Съдът се е произнесъл по исканията на ищеца и в съответствие с изложените в исковата молба фактичесик обстоятелства.

Във връзка с доводите в жалбата, свеждащи се до оплаквания за неправилна оценка на установяващите от събраните доказателства факти и нарушение при допускане на съдебно – графологическа експертиза, съдът въз основа на представените в първоинстанционното производство доказателства приема за установено следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „АВС КО“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, жк“Хаджи Димитър“, бл.67, вх.Б, ет.3, ап.г42, представлявано от упр-л Д.С. срещу Л. Л.. П., ЕГТ **********.Вземането си ищецът е обосновал с обстоятелствата, че през време на действие на съществувал между страните трудов договор, а именно трудов договор №06 от 06.08.2012г., прекратен със заповед №14/11.09.2018г. на основание чл.325, ал.1 т.1 КТ, при многобройни сигнали за грубо отношение , за некоректно , обидно и с клеветническо съдържание на статии публикувани във вестник, ответницата, освен трудово възнаграждение е получавала и суми, чрез разходен касов ордер без да има основание за това, касиерката е оформяла сумите, като е получавала чрез разходен касов орден, в които е като основание за плащане е посочена основна заплата за определен месец, независимо, че същата вече е получила трудовото си възнаграждение за съответния месец и се е разписала за това в книгата на ведомостите.За 2017г. са изброени РКО №6867/21.07.2017г. с който е получена сума 2100 лв., - за м.VІ.2021г., с разходен касов ордер №7030/30.09.2017г е получена сума рв размер на 1075.23 лв. – заплата за м.VІІІ.2017г., с разходен касов ордер №7142/15.11.2017г. е получена сума в размерл на 1086.38 лв. – заплата за м.09.2017г., с разходен касов ордер №7169/30.11.2017г. сума в размер на 1025.77 лв., заплата за м.10.2017г., с разходен касов ордер 3

№7182/30.11.2017г. е получена сума в размер на 1086.38 лв. заплата за м.октомври 2017г., с разходен касов ордер №7252/29.12.2017г. е получена сума в размер на 2098.00 лв. с правно основание заплата за м.11.2017г.- получени през 2017г. 8471.76 лв.През 2018г. според ищеца са получени суми 6260.10 лева, без да е налице основание за това,с разходен касов ордер №7337/31.01.2018г. сума в размер на 1086 лв.- заплата за м.12.2017г., разходен касов ордер №7376/01.03.2018г. сума в размер на 1142.02 лв. – заплата за м.01.2018г., с разходен касов ордер №7418/22.03.2018г. сума в размер на 1020.00 лв. – заплата за м.02.2018г., с разходен касов ордер №7556/18.05.2018г. сума в размер на 900.00 лв – заплата за м.02.2018г., с разходен касов ордер №7632/29.06.2018г. сума в размер на 1091.51 лв. – заплата за м.03.2018г., с разходен касов ордер №7725/31.08.2018г. сума в размер на 1020.57 лв. – заплата за м.05.2018г.

Районният съд е отхвърлил предявения иск, по съображения, че не е доказано да са надвзети суми от ответника, предвид свидетелски показания установяващи, че трудови възнаграждения са изплащани на части, оформяни са и ведомости за заплати, за част от исковия период във ведомостите липсва подпис на ответницата, както поради това, че се касае за получени добросъвестно суми по трудово правоотношение, които на основание чл.271, ал.1 КТ не се дължи връщането им.

Във въззивното производство не се формира спор, относно обстоятелството, на съществуващо между страните трудово правоотношение, за което свидетелства трудов договор от 06.08.20212г.Като страна по трудово – правната връзка, ответницата е заемала длъжността главен редактор при възнаграждение, възлизащо на 1200 лв., което е прекратено със заповед №14/11.09.2018г.

От неоспорени ксерокопия от справки – ведомости за заплати л.6 –л.26 от делото се установява обстоятелството, че са налице подписи срещу имената на Л.П., за получени трудови възнаграждения за 2017г. , за периода февруари – декември, липсва отбелязване за платено трудово възнаграждение за м.януари; за 2018г. за периода януари – март,май- юли и септември като липсва отбелязване за платено/ получено възнаграждение за м.април и м.август 2018г.

На л.27-л.38 от делото са приложени разходни касови ордери, като в тях са налице подписи за съставител/ касиер и получил сумите, за получател се сочи Л.П. със суми 1020.57 лв, за м.05.2018г., за м.03.2018г. – 1091.58 лв, за м.02.2018г. – 900 за м.02.2018г – 1020 лв, за м.01.2018г. – 1142.02 лв, за м.12.2017г. – 1086 лв, за м.09.2017г – 1086.38 лв, за м.10.2017г. – 1086.38 лв, за м.10.2017г. – 1020.27 лв, за м.11 .2017г. – 2098 лв, за м.08.2017г.- 1075.23 лв. за м.VІ 2017г.- 2100 лв. – това са РКО съответно № 7725/31.08.2018г., 7632/29.06.2018г., 7656/18.05.2018г., 7418/22.03.2018г., 7376/01.03.2018г., 7337/31.01.2018г., 7142/15.11.2017г., 7182/30.11.2017г., 7169/30.11.2017г., 7152/29.11.2017г., 7038/30.09.2017г.,6867/21.07.2017г., РКО посочени в исковата молба с изключение на един.

Ответницата е представила, като доказателство по делото допълнително споразумение към трудов договор от 06.08.2012г., заповед №7 относно дефиниране на определени дейности във връзка с извършвана“Реклама“, договор за пълно информационно обслужване 4

№286 от 02.07.2015г. между Община Сандански и ищцовото другество, договор за пълно информационно обслужване от 26.02.2015г. между ищцовото дружество и „АДЕЛАЗ“ ЕООД, с месечни вноски от по 258.06 лв, 150.00 лв, договор за пълно информационно обслужване от 22.12.2016г. между „Никко Консулт“ ЕООД и ищцовото дружество с месечни вноски от по 1000 лв. с ДДС, договор за пълно информационно обслужване №14/030 от 03.04.2015г. между „Напоителин системи „ЕАД – клон Струма – Места и „АВС КО“ ООД с месечни вноски от по 600 лв, договор за политическа реклама от 08.03.2017г. между дружеството и ПП Герб- Перник с месечни вноски 1200 лв, договор за политическа реклама от 20.03.2017г. с месечни вноски от по 1000 лева, между ищцовото дружество и И.Т. договор за пълно информацинно обслужване от 03.01.2017г.между ищцовото дружество и Български демократичен център с месечна вноска 1000.00 лв. с ДДС, договор за политическа реклама от 09.03.2017г. между ПП Герб и дружеството сцена на услугата 2500 лв, договор за пълно информационно обслужване от 01.08.2014г. за 1 година между МБАЛ Благоевград“ АД и ищцовото дружесгво, договор за медийно обслужване от 05.11.2012г. межзу „Агромах 4ЕООД и „АВС КО“ ООД с месечна вноска за 2013г., договор от 15.11.2013г. между „Агромах“ ЕООД и „АВС – КО“ ООД, с месечна вноска 500 лв, за 1 година, договор за пълно информационно обслужване от 01.08.2014г. между „Финансово счеотводна къща „Дупница и“АВС КО„ ООД за сума от по 240.00 лв. за 1 месец, договор за пълно информационно обслужване от 05.01.2015г. с месечна вноска от по 600 лева с Община Долна баня – твърдението в отговора на исковата молба е, че до сключването на тези договори и във връзка с тяхното изпълнение, ответницата е била ангажирана лично, като за това е следвало да полуи възнаграждение в размер на 20%.