Решение № 1000 от 21.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000501277 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 512/26.01.2024г, постановено по гр.д.№ 3719/2023г по описа на СГС, е осъдена Л. Х. Г. ЕГН **********, да заплати на Р. К. Р. ЕГН **********, сумата от 36500 (тридесет и шест хиляди и петстотин) лева неплатена част от продажна цена на лек автомобил "Рено Зое" с рама VF1AG000862566290, ведно със законната лихва върху тази сума от 24.06.2020 г. до окончателното изплащане, и сумата от 2400 (две хиляди и четиристотин) лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 36500 лева от 08.08.2019 г. до 23.06.2020 г. Признато е за недоказано оспорването по чл. 193 ГПК на истинността на предварителен договор от 16.05.2019 г., сключен между "Аутофън" ЕООД и Л. Х. Г.. Осъдена е Л. Х. Г. ЕГН ********** да заплати на Р. К. Р. ЕГН ********** разноски в размер на 3719,20 лева.

Решението е обжалвано от Л. Х. Г., чрез адв. Е. Е. от САК, с доводи, че е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материални закон, съществени процесуални правила и е необосновано. Сочи, че не са обсъдени в цялост представените писмени доказателства, не са изложени мотиви за уважаване на иска и е съобразен само 1 представеният предварителен договор за продажба на МПС.

Възразява срещу приетото, че е сключен предварителен договор за продажба на МПС марка „Рено”, модел „Зое”, с рама VF1AG000862566290 на 16.05.2019г с уговорена цена от 59 500лв., предаването на автомобила от „Аутофън” ЕООД на ответницата Л. Х. Г. на 17.05.2019г и заплащането от нея на сумата от 23 000лв., че не са представени доказателства за заплащане на остатъка от продажната цена в размер на 36 500лв., автентичността на подписа върху договора за цесия на управителя на дружеството цедент, оспорен по реда на чл.193 ГПК, както и че е уведомена от цедента за извършената цесия по реда на чл.99, ал.4 ГПК и, че неуведомяването й по реда на чл.99, ал.4 ГПК не води до недължимост на вземането.

Излага доводи, че не дължи сумата от 36 500лв.-остатък от договорена и неплатена цена за продаден и предаден с договор за покупко-продажба на МПС от 16.05.2019г и приемо-предавателен протокол от 17.05.2020г. Сочи, че е закупила автомобила от „Аутофън” ЕООД и впоследствие е установено, че колата е лизингова в Австрия и се издирва от австрийските власти, поради което се е договорила с П. И. Б., представляващ продавача, колата да бъде прехвърлена на трети човек и тя да си получи парите обратно.

На 5.07.2018г е прехвърлено процесното МПС на Ю. Д. П., като Г. не си е получила парите от купувача. С прехвърлянето на автомобила на трето лице задълженията й по договора с „Аутофън” ЕООД са приключили. След прехвърлянето на автомобила е следвало да си получи заплатената от нея сума. Процесният автомобил се издирва, както и други автомобили на дружеството. Била е въведена в заблуждение при покупката на МПС, както и за това, че всички имуществени отношения между страните във връзка с процесното МПС са уредени, за което е подала жалба до СРС, по която е образувана прокурорска преписка № 48040/2022г. Позовава се на удостоверение от СДВР, отдел „Пътна полиция”, от което е видно, че процесният автомобил се издирва на територията на Европейския съюз, в масивите на „Интерпол”-МПС и ШИС-МПС с държава инициатор РАвстрия.

Претендира да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят исковите претенции.

В писмената защита на процесуалния представител на въззивницата се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба. Поддържа, че е установено, че процесният лек автомобил се издирва от Интерпол. Позовава се на С.ските показания на св.Г., която е заявил, че е закупил колата на името на майка си, тъй като е имал кредит, който не е можел да обслужва и е работел в сивия сектор. След това е разбрал, че колата е лизингова, тъй като е имал задължителен преглед в сервиз на „Рено” и при прегледа са го уведомили, че батерията на колата е на лизинг. След като е разбрал, че автомобилът е лизингов, се е свързал с продавача, и е заявил, че няма да продължава да плаща. Продавачът е посочил на кого да се прехвърли автомобила, като имали уговорка да се върнат парите, които са заплатили. Позовава се на съдебна практика за допустимост на С.ски показания за установяване на обстоятелствата, при които е сключен договорът, каква е била действителната обща воля на страните и задълженията по него след сключването му.

2

Ответната страна-Р. К. Р., чрез адв.Евг.Е. и адв.В.В. от САК, е оспорила въззивната жалба. Изложила е доводи, че не е доказано плащане на цената по процесната сделка, както и другите правоизключващи възражения относно дължимостта на претендираната сума при наличие на последващ окончателен договор и приемо-предавателен протокол за получената кола. Сочи, че при изготвяне на доклада по делото съдът е отделил като безспорно между страните сключването на предварителен договор за продажба на процесното МПС, уговорената по него цена, сключването на окончателния договор и предаването на автомобила от „Аутофън“ ЕООД на ответницата, както и заплащането на първоначалната вноска от цената в размер на 23 000лв.

Поддържа, че купувачът по договора Л. Х. Г. дължи заплащането на претендираната сума-част от продажната цена, не е била въведена в заблуждение при покупката, тъй като и двата договора-предварителен и окончателен съдържат всички съществени параметри и условия по сделката, включително и предаване владението на автомобила на купувача при подписване на договора, което се потвърждава и от подписания приемо-предавателен протокол от 17.05.2019г. Уговорено е, че същата ще се заплати при регистрацията на МПС в КАТ. Купувачката е подписала фактурата за покупко-продажба на автомобила с посочената сума в договора, с което изрично се е съгласила да заплати същата на продавача.

Възраженията, че процесният автомобил е продаден на трето лице два месеца след първоначалната продажба са недоказани, и са отношения с трети за делото лица, които са ирелавантни към настоящето дело. Вписването на автомобила в КАТ и последващата му продажба и регистрация на трето лице установяват, че не е имало към 2019г проблем във връзка с твърдяното издирване на процесния автомобил на територията на ЕС.

Излага доводи, че Л. Г. е била уведомена за извършената цесия на 27.01.2020г с нотариална покана на 13.02.2020г, редовно връчена и получена на 17.02.2020г., че със съдебно-графическата експертиза е установена автентичността на подписа на управителя на дружеството цедент „Аутофън” ЕООД, положен в договора за цесия от 27.01.2020г.

Неуведомяването за извършената цесия не води до недължимост на вземането, а до възможност за плащане към цедента.

Претендира да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Ищцата по делото Р. К. Р. С. е посочила в исковата молба, че с предварителен договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 16.05.2019г между Л. Х. Г. и „Аутофън” ЕООД, е уговорена продажба на автомобил-марка Рено, модел “Зое”, при цена 59 500лв., като владението се предава незабавно при подписване на договора. Сключен е окончателен договор и приемо-предавателен протокол от 17.05.2019г, в който е отразено, че автомобилът 3 е предаден и е издадена фактура на същата дата за уговорената цена и посочен начин на плащане по банков път. Заплатени са били само 23 000лв. от уговорената цена. Фактурата е подписана от купувача. Ответницата не е изпълнила задълженията си да заплати изцяло цената по договора.

Продавачът по договора „Аутофън” ЕООД е прехвърлил вземането си от ответницата на ищцата Р. К. Р., която му е заплатила 28 250лв. от оставащата сума от 36 500лв с договор за цесия, сключен на 27.01.2020г., за което ответницата е била уведомена с нотариална покана на 13.02.2020г и е отправено искане да заплати сумата от 36 500лв, ведно със законната лихва върху нея от деня на предаването на МПС-2 400лв до представяне на поканата.

Претендирала е да се заплати сумата от 36 500лв.-остатък от договорена и неплатена цена за продаден и предаден с договор за покупко-продагба на МПС от 16.05.2019г и приемо-предавателен протокол от 17.05.2020г, мораторна лихва в размер на 2400лв. и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответницата Л. Х. Г. е оспорила исковите претенции. Заявила е, че ищцата не е активно легитимирана да предяви исковете, тъй като не е била уведомена за извършената цесия, че не е получавала нотариална покана и цедентът не я е уведомил за цесията, а цесионерът. Възразила е, че в представения договор за покупко-продажба от 17.05.2019г не е посочено кое МПС се продава, поради което липсва предмет на продажбата. Разбрала е, че процесният автомобил се издирва.

След отмяна на постановено неприсъствено решение № 263198/18.05.2021г по гр.д.№ 5778/2020г по описа на СГС по делото с решение №368/23.03.2023г по гр.д.№ 3330/2022г на САС, делото е върнато на СГС за ново разглеждане и е образувано дело № 3719/2023г.

При новото разглеждане на делото ответницата Л. Х. Г. е посочила, че в договора за продажба липсва предмет, тъй като е разбрала, че МПС е лизингово и се издирва в Австрия, поради което се е договорила с управителя на дружеството продавач да я прехвърли на трето лице и да й се върнат парите, които е дала. На 5.07.2019г е продала на Ю. Д. П. посоченото МПС с нотариална заверка на нотариус В. А. и е посочила, че с прехвърлянето на автомобила на Ю. Д. П. задълженията й към дружеството продавач са приключили.

Изложила е, че е била въведена в заблуждение, че при прехвърляне на МПС на трето лице всички имуществени отношения са уредени, поради което е подала тъжба в СРП, по която е образувана прокурорска преписка № 38040/2022г. Оспорила е представения договор за цесия, тъй като не е бил подписан от управителя на дружеството.

С обжалваното решение № 512/26.01.2024г, постановено по гр.д.№ 3719/2023г по описа на СГС, е осъдена Л. Х. Г. ЕГН **********, да заплати на Р. К. Р. ЕГН **********, сумата от 36500 (тридесет и шест хиляди и петстотин) лева неплатена част от продажна цена на лек автомобил "Рено Зое" с рама VF1AG000862566290, ведно със законната лихва върху тази сума от 4

24.06.2020 г. до окончателното изплащане, и сумата от 2400 (две хиляди и четиристотин) лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 36500 лева от 08.08.2019 г. до 23.06.2020 г. Признато е за недоказано оспорването по чл. 193 ГПК на истинността на предварителен договор от 16.05.2019 г., сключен между "Аутофън" ЕООД и Л. Х. Г..

Не се спори между страните, че между „Аутофън” ЕООД и Л. Х. Г. е сключен предварителен договор за продажба на МПС на 16.05.2019г за автомобил „Рено Зое“, рама VF1AG000862566290, с уговорена цена от 59 500 лева, че автомобилът е предаден от „Аутофън“ ЕООД на ответницата Л. Х. Г. на 17.05.2019 г. и, че купувачката Л. Г. е заплатила на продавача част от продажната цена-сумата от 23 000 лева. Посочено е, че владението се предава при подписване на договора и купувачът се задължава да заплати цената след регистрацията на МПС в КАТ. Ако не се заплати продажната цена до 7.08.2918г е уговорена неустойка в размер на 20 000лв.

Безспорно е, че на 17.05.2019г е сключен окончателен договор за продажба, като в т. 2 е посочено, че цената е изплатена изцяло на продавача.

Представен е по делото Приемо-предавателен протокол от 17.05.2019г за предаване на процесния автомобил.

Видно от договор за цесия от 27.01.2020г, сключен между „Аутофън” ЕООД и Р. К. Р., е, че дружеството-цедент е прехвърлило възмездно на Р. К. Р. вземането си от Л. Х. Г. по договор за покупко-продажба на МПС от 17.05.2019г в общ размер на 59 500лв., 36 500лв. – неплатена цена и 20 000лв. договорна неустойка, като е уговорено цесионерът да придобие вземането срещу цена от 28 500лв. и да уведоми длъжника за прехвърлянето.