Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 2172 от 25.03.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 1019/2026
Вид
Разпореждане № 2172
Подписан
25.03.2026
Състав
Преслава Кръстева Дякова

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XX-ти състав в проведеното на 25.03.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1019 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Преслава Кр. Дякова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

„Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр.

София, район Младост ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, е подало заявление срещу А. Д. А., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: гр.****, ***, бл.**, ***, общ.***, обл. ***, за следните суми: 161,07 евро (сто шестдесет и едно евро и седем евроцента) главница с левова равностойност 315,02 лева, от които: - 105,80 евро (сто и пет евро и осемдесет евроцента ) /206,92 лева дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги, за период 15.12.202309.05.2024 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***от 02.01.2024 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.01.2024 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.01.2024 г., както и всички допълнителни споразумения към тях, обединени в клиентски номер ***; - 55,27 евро (петдесет и пет евро и двадесет и седем евроцента) /108,10 лева дължими за лизингови вноски по договор от 02.01.2024 година за лизинг на базови аксесоари към номер ***; - 1035,42 евро (хиляда тридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента ) неустойки с левова равностойност 2025,11 лева, дължими за предсрочно прекратяване на договори за услуги, както следва: 233,67 евро (двеста тридесет и три евро и шестдесет и седем евроцента)/457,02 лева дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.01.2024 г., 568,08 евро (петстотин шестдесет и осем евро и осем евроцента) /1111,07 лева дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.01.2024 г., 233,67 евро (двеста тридесет и три евро и шестдесет и седем евроцента)/457,02 лева дължими по договор за 2 мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.01.2024 г. както и всички допълнителни споразумения към тях, обединени в клиентски номер 007111372, както и сторените по делото разноски – 20,34 евро за държавна такса и 255.85 евро адвокатско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за мобилни услуги, общи условия и др.

Районен съд - Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо. Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, че А. Д. А., ЕГН **********, за който се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „Йеттел България” ЕАД, има качеството на потребител.

1

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна.

От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни.

Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – четири) неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата. Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП. В разпоредбите от договора, в които се посочва начинът за определяне размер на неустойката, включват и посочване на втора неустойка, дължима кумулативно с другите, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена. Тази неустойка е договорена като двукомпонентна и включва както част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и част от пазарната цена на крайното устройство. Така формулирана, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по нейното формиране, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се отбележи също, че въпросната неустоечна клауза не съдържа ограничение за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски и не е ясно при неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащане на погасителните вноски за устройството, или и в двата случая. Тя категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и безспорно се явява нищожна.

С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно 2 дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП). Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага. Отделно от това, при предсрочно прекратяване на договора, което е предпоставка за основателността на претенцията за неустойка, е необходимо правото на прекратяване на облигационната връзка между страните да е надлежно упражнено. В случая се твърди, че договорът е едностранно развален от „Йеттел България” ЕАД поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги.

Тъй като страните са избрали да сключат договора в писмена форма, следователно в писмена форма трябва да е и волеизявлението на кредитора за развалянето му поради неизпълнение на задължението на длъжника (арг. чл. 293, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД), което трябва да е достигнало до него. По делото липсват доказателства, че заявителят е упражнил потестативното си право да развали договора, както и че волеизявлението му е достигнало до насрещната страна. Не може да се приеме като волеизявление за разваляне на договора издаването на фактура, в която е начислена неустойка, тъй като няма данни същата да е получена от длъжника по настоящото.

От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките за заплащане на неустойка, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважава.

Ето защо претенцията в общ размер на 1035,42 евро няма да бъде уважена.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 2,74 евро, с оглед уважената част от претенцията. В производството заявителят е представляван от адвокат, на когото съдът, с оглед уважената част от претенцията, следва да присъди възнаграждение в размер на 34,44 евро.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която А. Д. А., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: гр.***, ***, бл.**, ***, общ.***, обл. ***ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Младост ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумите, както следва: 161,07 евро (сто шестдесет и едно евро и седем евроцента) главница с левова равностойност 315,02 лева, от които: - 105,80 евро (сто и пет евро и осемдесет евроцента ) /206,92 лева дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги, за период 15.12.2023-09.05.2024 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.01.2024 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.01.2024 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.01.2024 г., както и всички допълнителни споразумения към тях, обединени в клиентски номер ***; - 55,27 евро (петдесет и пет евро и двадесет и седем евроцента) /108,10 лева дължими за лизингови вноски по договор от 02.01.2024 година за лизинг на базови аксесоари към номер ***, както и сторените по делото разноски – 2,74 евро за държавна такса и 34,44 евро адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Младост ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 за издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на сумата в размер на 1035,42 евро (хиляда тридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента ) неустойки с левова равностойност 2025,11 лева, дължими за предсрочно прекратяване на договори за услуги, както следва: 233,67 евро (двеста тридесет и три евро и шестдесет и седем евроцента)/457,02 лева дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.01.2024 г., 568,08 евро (петстотин шестдесет и осем евро и 3 осем евроцента) /1111,07 лева дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.01.2024 г., 233,67 евро (двеста тридесет и три евро и шестдесет и седем евроцента)/457,02 лева дължими по договор за 2 мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.01.2024 г. както и всички допълнителни споразумения към тях, обединени в клиентски номер ***.