Решение № 1008 от 24.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1008 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20251100901414 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 499, ал.7 (сега ал. 8 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) КЗ, вр. чл. 53, вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД, от „Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200299615, седалище и адрес на управление гр. София 1172, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 37 324.16 лева (19 083.54 евро), включваща половината от изплатени от ищеца застрахователно обезщетение на пострадалата А.И.М. с ЕГН **********, за причинените и неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 62 400 лева, в резултат на ПТП на 06.12.2022 г., причинено при условията на независимо съизвършителство от водачите на лек автомобил марка „Ягуар Х Тайп“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност била застрахована в ищцовото дружество, и на лек автомобил „Мерцедес С 220“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност била застрахована в ответното дружество, половината от изплатени лихви в размер на 11 998.32 лева за периода 19.12.2022 г. – 01.11.2024 г. и половината от изплатени съдебно деловодни разноски в размер на 250 лева, дължими след насрещно прихващане, присъдени по пряк иск на увреденото лице с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ с влязло в сила Решение № 31/20.03.2024 г. по т.д. № 77/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, потвърдено с Решение № 355/16.10.2024 г. по в.т.д. № 329/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в което производство ответникът е привлечен и участвал в качеството на трето лице – помагач на страната на ЗАД “ДаллБогг:Живот и Здраве“.

Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 31/20.03.2024 г. по т.д. № 77/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, потвърдено с Решение № 355/16.10.2024 г. по в.т.д. № 329/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, ищецът „Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 400 лева, законна лихва върху главниците, считано от 19.12.2022 г. до окончателното 1 плащане, както и 600 лева съдебно – деловодни разноски, на пострадалата при ПТП на 06.12.2022 г. в гр. Пазарджик, на ул. „Пловдивска“ пред бензиностанция „Лукойл“ А.И.М..

Твърди се, че вредите са причинени при механизъм на ПТП, при който водачът на МПС лек автомобил марка „Ягуар Х Тайп“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност към датата на настъпване на събитието е покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ищцовото застрахователно дружество, напускайки територията на бензиностанцията навлиза на път с предимство без да спре, като не пропуска движещото се по него МПС лек автомобил „Мерцедес С 220“ с рег. № ****, гражданската отговорност на водача на което към датата на настъпване на събитието е покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното застрахователно дружество, и го блъска. В резултат на сблъсъка лекият автомобил „Мерцедес“ се отклонява наляво, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ****, при което водачът на последното А.И.М. получила травматични увреждания. Тя упражнила правото си на пряк иск по чл. 432 КЗ срещу застрахователя на водача на лекия автомобил „Ягуар“, като по образуваното производство пред ОС – Пазарджик по т.д. № 77/2023 г. ответникът ЗК „Лев Инс“ АД бил привлечен и участвал като трето лице – помагач на страната на ЗАД “ДаллБогг:Живот и Здраве“.

Твърди се, че по приключилото т.д. № 77/2023 г. по описа на ОС – Пазарджик и в постановеното по него решение е установено с обвързваща ответника сила на мотивите, че произшествието е реализирано при условията на независимо съизвършителство от страна на водачите на лек автомобил „Ягуар“ и лек автомобил „Мерцедес“, като първият не е съобразил наличието на пътен знак Б2 и не е пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил, управляван от Р.П.Р., а последният от своя страна се е движил с превишена скорост, поради което сам се е лишил от съществуващата при движение с разрешената скорост техническа възможност да предотврати удара.

Твърди се и че на 12.04.2024 г. ищецът е изплатил част от присъденото застрахователно обезщетение в размер на 42 400 лева, както и изтеклата законна лихва за периода 19.12.2022 г. – 12.04.2024 г. върху главница от 42 400 лева в размер на 7 103.42 лева, а на 07.11.2024 г. изплатил остатъка от застрахователното обезщетение в размер на главница от 20 000 лева и законна лихва за периода 19.12.2022 г. – 01.11.2024 г. в размер на 4 894.90 лева. Платил и разноски в размер на 600 лева, от които се извършва прихващане с присъдените му разноски в размер на 350 лева. Вследствие на тези две плащания общата заплатена на увреденото лице сума възлиза на 74 648.32 лева.

Ищецът поддържа, че увреждането е причинено от двамата водачи, чиято гражданска отговорност е застрахована от страните, при условията на независимо съизвършителство, поради което на основание чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, като отговорността им е по 50%, тъй като те са допринесли за настъпването на ПТП, респективно – на вредите, по равно. С оглед на това предявява иск срещу ответника – застраховател на гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Мерцедес С 220“ с рег. № **** за сумата от 37 324.16 лева, включваща половината от платените застрахователно обезщетение, лихви и съдебно-деловодни разноски, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.

В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.

Счита исковете за процесуално допустими, но неоснователни.

Не се оспорват изложените в исковата молба фактически твърдения, с изключение на плащането на застрахователно обезщетение на правоимащото лице.

Възразява се и че ответното дружество няма регресни задължения към ищцовото по отношение на изплатените от последното суми за изтекла законна лихва в размер на 3 551.71 лева за периода 19.12.2022 г. – 12.04.2024 г. върху главница от 21 200 лева и в размер на 2 447.45 лева за периода 19.12.2022 г. – 01.11.2024 г. върху главница от 16 124.16 лева, тъй като пострадалата А.М. е предявила претенцията си към ищеца на 19.12.2022 г., но 2 ответникът е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 23.10.2023 г., когато е получил определението за конституирането си като трето лице – помагач по цитираното търговско дело. Поради това ответникът поддържа, че има регресно задължение за лихва считано от тази дата. Оспорва и да има регресно задължение към ищеца за съдебноделоводните разноски, които последният е осъден да заплати по делото, с възражения, че тези разноски са направени от ищеца поради неудовлетворяване извънсъдебно на претенциите на пострадалата.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба.

Поддържа предявения иск. Оспорва възраженията на ответника.

В срока по чл. 373 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа изцяло депозирания първи отговор.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, анализира и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е формиран правен спор и поради това по аргумент от чл. 153 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са приети изложените в исковата молба фактически твърдения, от които произтича съдебно предявеното право и включени в основанието на предявения иск, с изключение на плащането на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на увреденото трето лице. Така, за установени по делото съдът приема наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ищеца и водача на лек автомобил марка „Ягуар Х Тайп“ с рег. № **** към датата на събитието; наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между ответника и водача на лек автомобил „Мерцедес С 220“ с рег. № **** към датата на събитието; механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие, включително равноценния принос на всеки от водачите (за което ответникът не е възразил), причинените на пострадалото лице имуществени и неимуществени вреди и техният размер, установени със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила Решение № 31/20.03.2024 г. по т.д. № 77/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик; наличието на причинно - следствена връзка между вредите на пострадалото лице и механизма на настъпване на процесното ПТП.

Изплащането на присъденото застрахователно обезщетение, ведно с изтеклата лихва, лихвите за забава плащането на застрахователно обезщетение, начислена поради забавата на застрахователя – ищец, като и на разноските по делото, се установява от представените от ищеца и неоспорени от ответника платежни нареждания, както следва: платежно нареждане от 12.04.2024 г., видно от което ищецът е платил в полза на Г.И.М. сумата от 49 503.42 лева за главница за неимуществени и имуществени вреди и лихви, и платежно нареждане от 07.11.2024 г., с което ищецът е платил в полза на същото лице сумата от 25 144.90 лева с основание главница за неимуществени вреди и лихви. Ищецът е представил пълномощно с нотариална заверка на подписите от 10.04.2024 г., видно от което увреденото лице и ищец по т.д. № 77/2023 г. А.И.М. е упълномощила трето лице Г.И.М. да получи по своята банкова сметка сумите, присъдени по т.д. № 77/2023 г. по описа на ОС – Пазарджик, които да му бъдат преведени от ЗАД “ДаллБогг:Живот и Здраве“ по посочената банкова сметка.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ, вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД:

Съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство 3 или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Съгласно нормите на чл.

429, ал.1, т.1, чл. 429, ал.2, т.2 и чл. 429, ал.3 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, като в това застрахователно обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал.3.

Разпоредбата на чл. 499, ал. 7 КЗ предвижда, че при множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато причинителите отговарят солидарно, застрахователите, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, също отговарят солидарно.

Нормата урежда възникването на солидарна отговорност пред увреденото лице на множество застрахователи по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или Гаранционния фонд, в хипотезата, когато самото застрахователно събитие е причинено от повече от един виновни причинители, както е в случая. В такъв случай произтичащата от чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на увреждането обуславя и солидарна отговорност на застрахователите им по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. При възникването на подобна солидарна отговорност и при плащане само от един от солидарните застрахователи, той има право на регресен иск спрямо другия/другите солидарно отговорен/ни застраховател/и по общия ред на чл. 127, ал. 2 ЗЗД за неговата/тяхната припадаща се част от обезщетението – съобразно приноса на застрахования при тях водач.