Определение № 810 от 12.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 810 гр. София, 08.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Магдалена Лазарова

Вера Чочкова като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600993 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 22 НПК вр. чл.446 ал.2 НПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от лишения от свобода Б.

Т. Б. против определение № 336 от 22.07.2024г. по чнд № 476/2024г., с което сезиран по предложение на началника на Затвора – гр.***, Окръжен съд –Враца на основание чл.446 НПК вр. чл.67 ал.1 т.2 ЗИНЗС е заменил първоначално определения режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от две години и шест месеца, наложено му по нохд № 116/2023г. по описа на Районен съд –Монтана, от „общ“ на „строг“.

В жалбата се изразява несъгласие с атакувания съдебен акт - сочи се единствено, че няма причина за направената промяна на режима на изтърпяване на наказанието, като текстът е ръкописно изписан върху призовка за осъдения Б. по чнд № 476/20224г. по описа на ОС-Враца.

Срещу подадената частна жалба не е постъпило становище от Окръжна прокуратура –Враца и от началника на Затвора – гр.***.

САС след като се запозна с материалите по делото намира частната жалба за процесуално допустима и основателна по следните съображения:

В атакуваното определение окръжният съд е приел за основателно направеното на основание чл.67 ал.1 т.2 ЗИНЗС предложение от началника на Затвора - гр.***, приемайки че от приложените по делото доказателствени материали се установява, че по време на изтърпяване на наказанието л.св.Б. Б. е допуснал системни нарушения на установения ред в затвора, за които е бил наказан дисциплинарно шест пъти (посочени са съответните заповеди) в кратък период след започване изтърпяването на наказанието, като за нито едно от тях не е настъпила реабилитация по чл.109 ЗИНЗС. Съобразени са и демонстрираното в процеса на изтърпяване на наказанието „пълно безразличие към поеманите отговорности и преобладаващите отрицателни 1 тенденции при изпълнение на наказанието“, като е преценено, че режимът „общ, открит тип“ не оказва респектиращ и възпиращ ефект върху поведението на осъдения и наложените дисциплинарни наказания са неефективни по отношение спазване на реда в общежитието, което съчетано с психичните и поведенчески разстройства е причина за ескалиране на напрежението в междуличностовите взаимоотношения, възникване на сериозни затруднения при съвместното съжителство, а рисковите и импулсивни действия от негова страна представляват реална опасност за сигурността на останалите осъдени лица. Подчертано е, че предвид допуснатите множество дисциплинарни нарушения оценката на риска от рецидив е завишена от първоначално определените 115 точки до актуалните 141 точки в границите на високите стойности, с констатирани множество проблемни зони, а рискът от вреди за обществото е среден, като поведението на лишеният от свобода, свързано с неадекватни действия и автоагресивни прояви (бърка в контакти, пали огън в помещението, буйства и чупи имущество в спалното помещение), затруднява съжителството му с останалите лишени от свобода в спалното помещение. Липсата на желание и мотивация за промяна, с негативно отношение към установените вътрешен ред и порядки, според първостепенният съд несъмнено оказва отрицателно влияние върху останалите лишени от свобода и създава реален риск за сигурността в ЗООТ-***. Възраженията за защитника за несъответствие на корекционните програми със здравословното състояние на осъдения са приети за несъстоятелни, с аргумент, че в производството по чл. 445 НПК на преценка подлежат единствено обстоятелствата по чл.67 ал.1 т.2 ЗИНЗС, свързани с нарушения на установения ред, отклоняване от работа и отрицателно влияние върху останалите лишени от свобода. Именно „системното нарушаване на обществения ред и отрицателното влияние върху останалите лишени от свобода“ е мотивирало ОС-Враца да уважи предложението за замяна на първоначално определения режим в следващия по тежест.

Според данните от затворническото досие към момента Б. търпи общо наказание в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, определено му на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК и чл.24 НК по нохд № 116/20223г. по описа на Районен съд –Монтана при първоначален „общ“ режим, с начало на изпълнение 23.03.2023г. и остатък от 6 месеца и 20 дни към 22.07.2024г.

Настоящият въззивен състав се съгласява, че в демонстрираното до момента поведение от Б. при условията на „общ“ режим на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода се наблюдават отклонения от установените в затвора правила. Касае се за извършени шест нарушения чл.100 ал.2 т.5 вр. ал.1 ЗИНЗС - три през втората половина на 2023г., съответно за предаване на фонокарта на подсъдим, настанен по чл.248 ал.1 т.1 ЗИНЗС; хвърляне на стол на пода в коридора; замяна на 35 кутии с цигари с друг лишен от свобода срещу хапчета за сън, за които е бил санкциониран с „писмено предупреждение“, с „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ и с „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“ и три през първата половина на 2024г. ( реализирани в 2 началото на м.април и в края на м.май), съответно за счупване на моноблок и счупване на чешма в санитарен възел и вземане на лична вещ - карта за телефон от друг лишен от свобода, за които е бил санкциониран с „писмено предупреждение“ (два пъти) и с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“.

Същевременно в предложението по чл.67 ал.1 т.2 ЗИНЗС и приложените към него становища е отразено, че лишеният от свобода е с поставена д и а г н о з а „диссоциално личностово разстройство и зависимост към психотропни медикаменти - диазепам, ривотрил, сетинин и др., което е предпоставка за реализиране на деструктивни прояви в МЛС“, както и че „в последните месеци здравословното му състояние е влошено и съпроводено с автоагресивни прояви (бърка в контакти, пали огън в помещението, буйства и чупи имущество в спалното помещение), говори хаотично за несвързани събития, в които задълбава и преживява. С изготвения план на присъдата изразява съгласие, чрез подписа си, без обаче да осъзнава адекватно заложените цели изадачи, предвид личностовите особености и психичните проблеми към настоящия момент. При провежданите регулярни срещи не е възможно провеждането на нормален разговор с оглед състоянието му и поведенческата специфика“.

От материалите, приложени в затворническото лице на жалбоподателя се установява, че същият е бил приведен на 18.04.2024г. от Затвора- гр.*** в Психиатрично отделение на СБАЛЛС при Затвора- гр. Ловеч за лечение, но липсва съответна медицинска документация, даваща информация за повода за настаняването му, поставената диагноза, проведеното лечение и състоянието, в което е бил изписан респ. за предписаното му лечение, която информация бе преценена като необходима за нуждите на въззивното произнасянето, поради което бе нарочно изискана от началника на Психиатрично отделение на СБАЛЛС при Затвора- гр. Ловеч.

Видно от получения отговор Б. Б. е постъпил на 19.04.2024г. за пореден път в отделението, като поводът за насочването му за хоспитализация са били автоагресивни прояви - бъркане в ел.контакти, палене на огън в килията и др.

(на 28.03.2024г. след консултация с психиатър му е назначена медикаментозна терапия и дадена препоръка да бъде преведен за лечение в отделението). След първите дни от престоя и след медикаментозна терапия, постепенно поведението му е станало подредено, коректно и лоялно, без автоагресивни прояви или психотични деструкции. Поради липса на индикации за продължаване на престоя е изписан с подобрение на 10.05.2024г. с диагноза:

Смесено личностово разстройство, с елементи на емоционална нестабилност и диссоциалност (МКБ-10), F61.0 и психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества. МКБ-10 F 10.1- Вредна употреба и предписание за продължаване на поддържащата медикаментозна терапия след завръщането му в затвора. Отразени са данни за общо още 8 предходни хоспитализации в същото отделение – 27.02.-19.03.2013г., 16 20.05.2013г.; 17- 23.10.2017г.; 06.-30.10. 2018г.; 31.10.- 04.12.2019г.; 22.01.25.02. 2021г.; 09.09.- 31.10.2022г. и 02 - 22.06. 2023г. със същата диагноза.

При съпоставка на така получената информация с данните за наложените 3 дисциплинарни наказания е видно, че две от нарушенията от 2024г. (счупване на моноблок и чешма) само с няколко дни предхождат настаняването на лицето за лечение, но заповедите за санкционирането им са издадени едва след връщането му в Затвора - гр. ***, което буди недоумение, а останалите три през 2023г. и едно през 2024г. нарушения са извършени след проведено лечение в Психиатричното отделение в СБАЛЛС към Затвора- гр.Ловеч и връщането му в Затвора – гр.***.

Данните за наличие на поставена диагноза, за настаняване за лечение в психиатрично отделение по време на изтърпяване на наказанието и за здравословното състояние на лишения от свобода към момента на реализиране на нарушенията, за които е бил санкциониран, както и към момента на изготвяне на предложението по чл.67 ал.1 т.2 ЗИНЗС (за последното, както бе посочено по-горе се съдържат конкретни данни и в самото предложение на началника на затвора) са останали изцяло извън вниманието на първостепенния съд при произнасянето му по чл.446 НПК.

При съвкупния анализ на наличната по делото документация, включително допълнително събраната медицинска такава, въззивната инстанция намира, че в случая не са налице предпоставките по чл.67 ал.1 ЗИНЗС за уважаване на направеното предложение от началника на Затвора гр.***. Претендираните системност при нарушаване на установения ред и отрицателно влияние върху останалите лишени от свобода се дължат на болестно мотивирано поведение, а не на осъзнати действия на осъдения Б. Б., както неправилно е прието в атакуваното определение. Впрочем и в самото предложение, с което е бил сезиран първостепенният съд се съдържа известно признание, макар и индиректно, за това. В този смисъл не може да бъде споделен направеният извод, че същият е демонстрирал съзнателно незачитане на установения вътрешен правопорядък, системно нарушавайки го, както и че въпреки налаганите дисциплинарни санкции, осъзнато не показва желание за превъзпитаване и коригиране на поведенческите си нагласи, оказвайки негативно отрицателно влияние върху другите лишени от свобода и създавайки реален риск за тяхната сигурност Приложеният подход за замяна на режима на изтърпяване на наказанието с по-тежък в случая не би имал за последица търсения резултат - мотивиране на осъдения към преосмисляне на досегашните прояви и съобразяването им в бъдеще с реда и правилата в условията на социална изолация чрез извличане на поуки от допуснатите отклонения, което несъмнено поражда спешна нужда от извършване на преценка от страна на ръководството на Затвора – гр. *** за предприемане на други възможни мерки за ограничаване на възможността на Б. за извършване на други нарушения в бъдеще и за негативно влияние върху останалите лица, изтърпяващи наказание, каквито са например разписаните в чл.146 -148 ЗИНЗС. Правилният подход в случая е не поставянето на лишения от свобода в условията на „строг“ режим на изтърпяване на наказанието, което по никакъв начин не би способствало процеса на поправяне и превъзпитание предвид актуалното му психично състояние, а предприемане на нужните действия за адекватно третиране на наличното му заболяване (явяващо се първопричина за коментираните противоправни прояви) с насоченост към 4 трайно лечение за постигане на стабилна ремисия. Това е необходимо още повече предвид предстоящото му, след няколко месеца, освобождаване от затвора поради изтърпяване на наложеното наказание, и с цел възможно побезпроблемно негово реинтегриране в обществения живот.

В контекста на гореизложеното, САС се разграничава от мнението на първостепенния съд за основателност на направеното предложение по чл.67 ал.1 т.2 ЗИНЗС, поради което и на основание чл.446 ал.3 НПК ОПРЕДЕЛИ: