Определение № 1520 от 12.05.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1520 гр. София, 12.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело № 20251100602637 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. с чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. М.Х. - САК, защитник на подсъдимия В.

Н. С. срещу определение 18.03.2025 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 2516/2023 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 122-ри състав, по въпросите по чл. 248, т. 3 от НПК, като съдът е приел, че по делото не са допуснати съществени процесуални нарушения и е оставил без уважение искането на защитата и на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата.

Във въззивната жалба се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като е неправилно и се прави искане за неговата отмяна.

Поддържа се, че правото на защита на подсъдимия е нарушено, тъй като не са въведени всички съставомерни факти по отношение на всяко от деянията, за които е ангажирана наказателна отговорност на подсъдимото лице. Настоява се за отмяна на определението в атакуваната част, прекратяване на сьдебното производство по делото и връщане сьщото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт съществени процесуални нарушения.

Съдът, като обсъди направените оплаквания и доводи, както и материалите по делото, прие за установено следното:

При служебна проверка се установява, че постъпилата жалба е редовна, като 1 отговаряща на изискванията в НПК, и допустима, като подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от страна по делото, която има интерес да инициира подобно производство, и в преклузивния за това срок.

Разгледана по същество, депозираната жалба е неоснователна.

Съдебното производство пред СРС е образувано въз основа на обвинителен акт, с който обвиняемият В. Н. С. е предаден на съд за извършени престъпления по чл.

325, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК.

Съставът на СРС в проведеното разпоредително заседание на 18.03.2025 г. е приел, че внесеният от прокуратурата обвинителен акт не страда от недостатъци, вкл. изтъкнатите от защитника неясноти и непълноти, довели до нарушаване правото на подсъдимия да организира пълноценно своята защита. Съдията докладчик по делото е изложил подробни мотиви защо не приема за основателни конкретните възражения на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, с които настоящият съдебен състав напълно се солидаризира и не намира за необходимо да преповтаря в съдебния си акт.

Въззивният съд дължи произнасяне по изложените във въззивната частна жалба нови съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство.

Не са налице претендираните от защитата неяснота и липса на фактическа рамка в обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение на инкриминираното деяния от 13.12.2021 г. Това, че държавното обвинение е пресъздало фактическата обстановка чрез възприетото от св. Н.К. е напълно допустима процесуална техника – фактите и обстоятелствата от предмета на доказване по делото да се посочват чрез доказателството или доказателственото средство от което се установяват. Дали, конкретното гласно доказателствено средство разкрива в пълнота обективната истина относно случилото се на инкриминираните дата и място е въпрос по същество на делото, като в хода на съдебното следствие всяка от страните ще има възможност да изложи доводите си по доказателствата и обвинението. Решаващият съд, отчитайки тезите на страните ще прецени, дали и какви противоречия са налице, как това се отразява на обвинителната теза и съобразно това ще постанови крайния си съдебен акт. Въззивният съд намира за неоснователно и другото възражение на защитата, че в случая е налице личен мотив в действията на подсъдимия, който изключва умисъла за хулиганство. Наличието на личен мотив не изключва умисъла за хулиганство по дефиниция. В тази връзка е и задължителната за прилагане практика, обективирана в ППВС № 2 от 29.06.1974 г. по н.д. № 4 от 1974 г., съгласно която нанасянето на обида, причиняването на телесно увреждане или други действия по чисто личен мотив могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален 2 умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Дали действията на подсъдимия са продиктувани от чисто личен мотив, дали същият действително ще изключи съставомерността на деянието като хулиганство, респ. обсъждането на субективната страна на деянието, е въпрос, който съдът решава по съществото на делото, поради което и не следва да се преценява в процедурата по чл. 248 от НПК.

Въззивният съд намира за неоснователни и възраженията на защитата, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва описание на факти, от които да бъде изведено неправомерното поведение на подсъдимия, касателно инкриминираните на 15.03.2022 г. и на 08.07.2022 г. деяния. Проверката, извършена от настоящия състав на внесения за разглеждане в Софийски районен съд обвинителен акт показва, че същият съдържа в достатъчна степен изложение на предложената от прокурора фактическа обстановка – конкретно извършените от подсъдимия действия, конкретизирани по време, място и начин на извършване, правната оценка на всяко от деянията, както и аргументи в подкрепа на квалифициращите признаци на съставите, по които е привлечен към наказателна отговорност подсъдимия. Обвинителният акт има ясно и достъпно съдържание, а структурата му е в съответствие с разпоредбата на чл. 246 НПК и задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г., постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на ВКС за 2002 г., ОСНК. Въззивният съд намира, че вменените на подсъдимия С. деяния са ясно описани в достатъчна степен, така че повдигнатото държавно обвинение е годно да бъде разгледано в съдебна фаза. При констатиране на основания за неприложимост на разпоредбата на чл. 26 от НК или липса на доказателства за твърденията на държавното обвинение, то това следва да намери отражение в акта по същество на делото.

При извършената цялостна проверка на атакуваното определение и на материалите по делото, въззивният съд също не намери, че на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт е било допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение, което да е накърнило правото на защита на подсъдимия, поради което правилно първият съдебен състав е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора.

С оглед на горното, определението на районния съд, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия и защитата му за прекратяване на съдебното производство по делото на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, се явява правилно и законосъобразно и като такова трябва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийски градски съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.03.2025 г. по НОХД № 2516/2023 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 122-ри състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4