Решение № 480 от 29.01.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 480

Велико Търново, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

Членове:

ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар С. Ф. и с участието на прокурора С. И. като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА канд № 20257060601045 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано по касационна жалба на АПИ [населено място] чрез гл.юк. И. И. против Решение №68/17.11.2025г. постановено по НАХД 246/2025г. по описа на Районен съд Свищов, с което е отменен като незаконосъобразен издаден от касатора Електронен фиш- ЕФ-**********, с който на М. Р. М. [населено място] ул Мусала №22, ет.2, ап. 2 за извършено административно нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 179,ал..3б от ЗДвП е наложено наказание “Глоба“ в размер на 2500 лева.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1,т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Касаторът твърди, че ЕФ е законосъобразен като издаден от орган в кръга на неговата материална компетентност, при спазена процедура за дирене на административно- наказателна отговорност и при правилно приложение на материалния закон. От самото наказано лице не се оспорва извършването на нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП , за което на основание чл. 179, ал. 3б вр. с чл. 187а,ал. 2,т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание

Неправилен се явява изводът на СвРС, че към момента на извършване на нарушението 14.12.2022г. действащото законодателство не е допускало издаване на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП . Съгласно чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП при нарушение по чл. 179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и нарушител за налагане на административно наказание в размер, определен за съответното нарушение. В чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП изрично е посочено, че чл. 189,ал.10 от ЗДвП се прилага и за нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП. Другата разпоредба , която съдържа имплицитно възможност на АПИ да издава ЕФ е тази по чл. 167а, ал.2, т. 8 от ЗДвП, според която при изпълнението на функциите си по този закон, определените от Председател на УС на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и ЕФ за нарушения по чл. 179,ал.3-3в от ЗДвП. От това следва, че законодателят е предвидил при така описаното в ЕФ нарушение такъв да може да бъде издаван. Допълнителен аргумент е и разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП – която гласи: Вписаният собственик, съответно ползвател на МПС се освобождава от административно- наказателна отговорност по ал.1 и ал. 2 във вр. с административни нарушения по чл. 179, ал. 3- 3в от ЗДвП , ако в срок от 7 дни от връчването на АУАН или ЕФ подаде декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, придружена от копие на СУМПС. В този смисъл е и нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, към която препраща чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП , която предвижда електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП . Последната създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179 , ал. 3- 3в, от ЗДвП , сред които е и конкретното нарушение по чл. 179, ал.3а. от ЗДвП. С оглед на така изложеното, намира, че е налице изрична правна уредба относно връчването и анулирането на ЕФ за нарушение по чл. 179,ал.3б от ЗДвП и , че има такава и по отношение влизането в сила на ЕФ за такова нарушение. С оглед на това намира, че е допустимо издаване на ЕФ, не само в хипотезата на чл. 179, ал.3 от ЗДвП, както стеснително е тълкувал нормата СвРС, но и за такива по чл. 179, ал.3а от ЗДвП и на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В подкрепа на това свое оплакване сочи ЗНА, който от чл. 46 до чл. 51 касае тълкуването на правните разпоредби, като изрично в чл. 46, ал.1 от ЗНА е посочено, че разпоредбите на НА се тълкуват според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла , който най- много отговаря на други разпоредби, на целта на закона и основните начала на правото на РБългария.

Доводите се излагат и досежно самото нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, който урежда задължение на собственика респ. ползвател на МПС да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС, в конкретния случай тол такса. Не е спорно, че към датата на извършване на нарушението, т..е към момента на ползване на пътя, включен в платената републиканска мрежа, дължимата тол такса не е заплатена. Следователно не е налице алтернативност на изпълнителното деяние, описано в ЕФ, а се касае за два алтернативни способа за заплащане на тол такса, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Предвидената санкция е в абсолютен размер от 2500 лева , каквато е и наложена с процесния ЕФ. Управляваното ППС е с обща технически характеристики: допустима максимална маса над 12 тона, по платена пътна мрежа, каквато е посочения път I-3 км. 25+271 посока нарастващ километър, без да има валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Към докладите по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП, които се създават от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП , при горепосоченото нарушение на чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/ или динамични такива – видеозаписи. ЕФ е издаден на собственика на МПС, доколкото същият не е подал декларация, че същото на посочената дата е управлявано от друго лице, ведно с приложено към декларацията СУМПС. В обобщение с така изложеното намира, че от касатора законосъобразно е издаден ЕФ за нарушението, като становището на СвРС, че е следвало да се състави АУАН и да се издаде НП се явява незаконосъобразно.

От съда се иска да отмени Решението на СвРС, като се постанови ново по съществото на спора, с което се потвърди като законосъобразен обжалваният ЕФ.

В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.Депозирана е подробна писмена защита.

Ответникът по жалбата – М. Р. М. [населено място] ул Мусала №22, ет.2, ап. 2 оспорва така подадената касационна жалба. От пълномощника е подадено писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Споделя доводите на съда , че към момента на извършване на нарушението не е съществувала законова възможност, същото да бъде санкционирано чрез ЕФ, а е следвало да бъде съставен АУАН. Неспазването на реда за установяване и санкциониране на нарушението, правилно е прието от съда като съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на издадения ЕФ. Отделно счита за основателни аргументите на съда за непълно фактическо описание на нарушението, което също представлява основание за отмяна на ЕФ, тъй като е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Поради горното предлага Решението да бъде оставено в сила.

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал.1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение №68/17.11.2025г. постановено по НАХД 246/2025г. по описа на Районен съд Свищов, с което е отменен като незаконосъобразен издаден Електронен фиш- ЕФ-********** , издаден от касатора, с който на М. Р. М. [населено място] ул Мусала №22, ет.2, ап. 2 за извършено административно нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 179,ал..3б от ЗДвП е наложено наказание“Глоба“ в размер на 2500 лева.

За да постанови този правен резултат, СвРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 14.12.2022г. в 6,09 часа електронната система за тол такси е съставила доклад с приложено към него статично изображение- снимка на движещо се ППС, представляващо специален автомобил Мерцедес 1840Л, рег. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с общо брой оси 4, с обща техническа допустима максимална маса на състава 0, по път I-3 км. 25+271 посока нарастващ километър, без да е заплатена дължимата по чл. 10, ал. 1, т.2 от ЗП пътна такса, тъй като за него няма валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаване. След като от системата на „Пътна полиция“ се установява собственика на МПС, и това е М. Р. М. [населено място] ул Мусала №22, ет.2, ап. 2, на същия е издаден процесния пред СвРС ЕФ. От страна на собственика няма подадена Декларация, ведно със СУМПС за лицето, което на посочената дата и място е управлявало ППС. Реално от ответник касационна жалба посоченото нарушение не се оспорва, в хода на съдебното следствие пред СвРС не се ангажират доказателства, които да установяват заплащането на дължимата пътна такса към момента на извършване на деянието, така и в последствие.

След като е установил горната фактическа обстановка, съдът е формирал извод за незаконосъобразност на издадения ЕФ поради следните съображения: Към момента на нарушението 14.12.2025г. е действала нормата на чл. 189ж, ал.1, изр. Първо от ЗДВП, в редакция, при която е предвидено, че при нарушение на чл. 179, ал.3 от ЗДвП , установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на административно наказание „Глоба“ или „Имуществена санкция“, предвидени за съответното нарушение. Доколкото се касае за възникване на административно- наказателна отговорност, нормите следва да се тълкуват стриктно, като съдът е посочил, че към датата на извършване на нарушението, не е предвидена възможност в чл. 189ж, ал.1, изр. Първо от ЗДвП да се издаде ЕФ за нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП, поради което е следвало да бъде съставен АУАН и издадено НП. С други думи, доколкото издавеното на ЕФ е специална процедура, различна от общата такава, предвидена в ЗАНН, то същата може да се прилага само при изрично посочените в закона случаи. СвРС е посочил, че едва с изменението на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП обн. ДВ бр. 13/13.2.2024г. в сила от 13.2.2024г. законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на СвРС , към които съгласно нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН препраща.

По направените от касатора възражения, съдът намира следното: Изложените мотиви в касационната жалба досежно доказанност на нарушението на чл.102, ал.2 от ЗДвП, чрез формиране на доклад от електронната система и съпътстващо статично изображение за движение на ППС над 3,5 т. на посочения път I-3 км. 25+271 посока нарастващ километър,част от платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата по чл. 10, ал. 1, т.2 от ЗП пътна такса, тъй като за него няма валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаване не могат да обосноват незаконосъобразност на процесното Решение. СвРС е намерил, че тези факти са доказани чрез представените по делото доказателства, не се оспорват от самия собственик на ППС. Освен това съдът е намерил, че правилно е посочена и съответната санкционна норма на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, както и че липсва Декларация от собственика ведно със СУМПС на трето лице, за което да се твърди , че на посочената дата и място е управлявало МПС. Няма спор и че, в този случай следва да се ангажира отговорността на собственика, като в съответствие със закона е определен вида и размера на посочената санкция“Глоба“в абсолютен размер от 2500 лева. Доколкото се касае за отговорност на ФЛ, съдът е приел, че формата на вината е небрежност. Въпросът за това дали има алтернативност на деянието или се касае за алтернативност за способа на заплащане на тол таксата, също липсват каквито и да било мотиви от страна на СвРС, послужили като основание за отмяна на ЕФ. Няма спор, че деянието е допускане до движение по платената пътна мрежа на МПС над 3,5 т. без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1,т.2 от ЗП, и че законодателят допуска алтернативност на самото заплащане било с маршрутна карта, било с тол декларация. Нито съдът, нито собственикът на ППС оспорват установения от АНО факт, че такава такса не е заплатена за посоченото МПС по нито един от двата начина. С оглед на това настоящата инстанция намира, че не следва да се излагат други допълнителни мотиви досежно тези възражения в касационната жалба, доколкото СвРС се е съгласил с тях и същите не са послужили като основание за отмяна на ЕФ.