Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 433 от 20.10.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 964/2026
Вид
Решение № 433
Подписан
20.10.2026
Състав
Боян Пенев Войков

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 15, ал. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Русе, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б. П. Войков при участието на секретаря ПАВЛИНА Т. ПЕНЕВА като разгледа докладваното от Б. П. Войков Административно наказателно дело № 20264520200964 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "КРЕМИ-НД" ЕООД, ЕИК 206364468, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Вихрен“ № 6, вх. 2, ет. 1, ап. 1, против Наказателно постановление № 886991-F875272/04.05.2026 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 512 евро. на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно. Налице била хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, защото нарушението било чисто формално, липсвало вреда за фиска, а стойността на продажбата била незначителна, докато санкцията била над 40 пъти над нейната стойност.

Неправилна била констатацията на наказващия орган, че наименованието „букети“ не идентифицирала стоката. Липсвало мотиви в НП защо наказващият орган приемал, че нарушението било с висока степен на 1 обществена опасност. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление и за присъждане разноски за производството.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Преди заседанието депозира молба, с която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител юрк. Е. Т., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки в подкрепа на своята позиция по същество на спора.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 04.06.2026 г. чрез куриер, при положение че Наказателното постановление е било връчено на представител на нарушителя на 29.05.2026 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 886991-F875272/04.05.2026 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издадено за това, че на 30.01.2026 г., след извършена проверка на търговски обект – магазин за цветя, находящ се в гр. Русе, ул. „Николаевска“ № 80, стопанисван от дружеството жалбоподател, като било установено, че дружеството, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в издаваните от наличното в търговския обект фискално устройство фискални касови бонове не съдържали задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, защото описаното в тях наименование на стоката/услугата не позволявало идентифицирането на вида , като е установено, че във фискален бон № 0016870/30.01.2026 г. била регистрирана продажба с наименование „букети“ на стойност 12,27 евро, без това наименование да позволява идентифицирането на вида на стоката/услугата.

От доказателствата по делото, разпита на актосъставителя и приложените по делото писмени доказателства се установява следната 2 фактическа обстановка:

На 30.01.2026 г. служители на ТД на НАП – Варна, сред които бил и актосъставителят Б. О. О., извършили проверка на дружеството "КРЕМИ-НД" ЕООД в стопанисвания от него търговски обект обект – магазин за цветя, находящ се в гр. Русе, ул. „Николаевска“ № 80, която била във връзка със спазване разпоредбите на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ. В хода на проверката било установено, след изваждане на записаната в КЛЕН информация и копия на фискални касови бележки, че продаваните от търговеца артикули били обозначавани като „цветя“, независимо от това какъв конкретен вид цветя, букети или стръкове били продавани.

Тази фактическа обстановка е установена еднопосочно и като цяло не е спорна между страните. Спорни между тях са единствено въпросите, свързани с приложението на материалния и процесуалния закон.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

За да бъде налице съставът на административното нарушение по 185, ал.

2, вр. ал. 1 ЗДДС по отношение чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, субектът на отговорност следва да е допуснал нарушение на акт по прилагане на разпоредбата на чл. 118 ЗДДС – в този смисъл по отношение на реквизитите на издаваните от него фискални касови бележки и в частност изискването на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, според което фискалната касова бележка трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;

3 наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата.

От обстоятелствата по делото се установява, че в периода от 11.08.2025 г. до 31.01.2026 г. включително дружеството жалбоподател е издавало фискални касови бонове, в които независимо от вида и количеството на продадените стоки, в настоящия случай цветя, същите са били записвани във фискалната касова бележка като „букети“, което видимо не позволява тяхното идентифициране по вид, тъй като не става ясно дали са били продадени стръкове, саксии или отделни букети или, ако са били продадени букети – от какви цветя са съставени. При това положение настоящият съдебен състав намира, че нарушението се явява доказано. Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.

По отношение наказанието в настоящия случай е приложима санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, защото не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че нарушението по чл. 185, ал. 2 ЗДДС не води до неотразяване на приходи. Наложеното наказание е определено в минимален размер, но съдът намира, че органът не е отчел всички смекчаващи вината обстоятелства във връзка с извършване на нарушението. Същото е отстранено след установяването му и преди съставяне на АУАН, не е довело до неотразяване на приходи, а отчетеното от наказващия орган като отегчаващо вината обстоятелство „висока степен на обществена опасност, засягащо широк кръг лица“ по никакъв начин не е подкрепено с конкретни обстоятелства кое прави нарушението такова с висока степен на обществена опасност, още повече че същото е формално и не се изисква настъпването на конкретни общественоопасни последици. Най-вероятно наказващият орган е имал предвид, че степента на обществена опасност се изразява в засягането на широк кръг лица, но въпреки това не става ясно по какъв начин са засегнати. В настоящия случай нарушението се изразява в непосочване на конкретния вид стока, което не ощетява потребителите в такава степен, доколкото се касае за търговски обект за продажба на цветя, а от друга страна съдът не счита, че това нарушение е затруднило проверката за необосновано увеличение на цените по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ, защото така или иначе контролните органи при такива проверки изискват информация за това 4 какви са били цените през съответните периоди и не разчитат само на записите на КЛЕН. Нарушението е формално и е отстранено своевременно преди съставяне на АУАН, не е доказано да са настъпили други вредни последици, не са констатирани други нарушения, а и самият наказващ орган е констатирал, че нарушението е извършено за първи път и няма данни дружеството да е имало други нарушения, свързани с неспазване на данъчното законодателство. При това положение дори и санкция, ориентирана около минимума – 512 евро (1 001,38 лв.) би се явявала несъразмерно тежка съобразно изложените по-горе и констатирани от съда смекчаващи вината обстоятелства, поради което настоящият въззивен състав намира, че следва да приложи текста на чл. 28 ЗАНН и жалбоподателят да бъде предупреден, че при извършване на друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, защото деянието съставлява маловажен случай.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, а дружеството жалбоподател следва да се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С оглед изхода на спора жалбоподателят е страната, която има право на разноски, но той не е представил доказателства за направата на такива и съответно съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 886991-F875272/04.05.2026 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на "КРЕМИ-НД" ЕООД, ЕИК 206364468, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.

„Вихрен“ № 6, вх. 2, ет. 1, ап. 1, му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 512 евро. на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

ПРЕДУПРЕЖДАВА "КРЕМИ-НД" ЕООД, ЕИК 206364468, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Вихрен“ № 6, вх. 2, ет. 1, ап. 1, 5 е при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6