Решение № 2756 от 05.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2756 гр. Бургас, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. П. Стоянов при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Д. П. Стоянов Гражданско дело № 20252120106202 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на К. И. Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д. Г., против „КРЕДИТО“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.

В исковата молба се твърди, че на 04.03.2025 г. между ответното дружество и ищцата бил сключен договор за потребителски кредит №*** г., като заемът бил привидно с нулево оскъпяване – 0% лихва, 0% ГПР и срок от 45 дни. В действителност обаче, за да погаси задължението си ищцата се наложило да заплати общо 1080 лв., тоест 280 лв. повече от очакваното.

Счита, че е налице скрито оскъпяване по кредита и същият е недействителен като неотговарящ на разпоредбите на ЗПК.

Счита, че сумата от 280 лв. била платена при изначална липса на основание. Следвало да се има предвид, че съгласно съдебната практика при иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, ищецът следвало да докаже единствено плащането, а ответникът следвало да докаже основанието на което задържа сумата.

Моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 280 лв., представляваща платена без основание сума на ответното дружество. Претендират се и разноските. Представя писмени доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Не оспорва, че между страните бил сключен описания в исковата молба 1 договор за потребителски кредит. Не оспорва, че кредитът към момента е изплатен предсрочно, като ищецът внесъл сумата от 280 лв. по договор за потребителски кредит.

Сочи, че ищцата сключила с трето, неучастващо по делото лице, договор за гарантиране на заплащане на дълга й срещу възнаграждение, с който същият приел да гарантира дълга на длъжника към „КРЕДИТО“ ООД до размера на предоставената му сума от 800 лв. и определената възнаградителна лихва, лихва за забава и други. Срещу поетата гаранция, длъжникът се задължил да заплати на гаранта възнаграждение в размер и по начин, определен по чл.4 от сключения между тях договор за гаранция. В чл.4, ал.2 от същия страните уговорили задължение за длъжника да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 280 лв., която сума била изплатена от „Кредито“ ООД и била преведена в полза на титуляра на вземането на 280 лв. – „***“ по силата на трето облигационно правоотношение, по което дружеството ответник не било страна.

Твърди, че сумата от 280 лв. е постъпила по сметка на гаранта, поради което същата била платена на правно основание на трето неучастващо по делото лице, поради което искът се явявал лишен от основание и следвало да бъде отхвърлен ведно със законните за това последици.

Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца като неоснователни.

Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищецът е сключил Договор за потребителски кредит №0L00118543 от 04.03.2025 г. с дружеството „Кредито“ ЕООД. По силата на посочения договор кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 800 лв. Уговореният срок на кредита бил падеж от една вноска на 18.04.2025 г.

Бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, като и посочен годишен процент на разходите в размер на 0 %.

В договора било посочено, че ГПР представлява процент, отразяващ общите разходи за кредита, известни на кредитора в момента на сключване на договора за кредит, като ГПР не включвал разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат на неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за допълнителните незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. ГПР се изчислявал в момента на сключване на договора по методиката, предвидена в ЗПК.

В договора също така било посочено, че таксата за експресно разглеждане е такава за предоставянето на допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантирала експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя.

От приложения погасителен план по договора за заем се установява, че 2 общата сума за погасяване е в размер на 800 лв. за главница. Други суми не били дължими по посочения договор.

По делото са представени разписка, видно от която К. И. Н. е превела на ответното дружество общо сумата в размер на 1080 лв.

По делото е представена справка по договор за потребителски кредит №0L00118543 от 04.03.2025 г. от ответното дружество, видно от която сумата на предоставения кредит е 800 лв., като по същият не били начислени други суми. Представена е извадка от системата на ответника за плащане на сумата от него на трето лице в размер на 280 лв.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да докаже факта, че е дал имуществено благо на ответника без наличието на основание за това. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответникът е да докаже, че полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото, или другите факти и обстоятелства, на които основава възраженията си.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са сключили Договор за потребителски кредит №0L00088347 от 08.12.2023 г.

Същият е бил с дължима главница в размер на 800 лв., която е била преведена от ответното дружество на ищцата. Не се установява да са налице други задължения от ищцата към ответното дружество, като липсват представени по делото доказателства за такива.

В отговора на исковата молба са наведени твърдения за наличие на облигационно правоотношение между ищцата и трето по делото лице, но по делото не са представени доказателства, които да установяват наличието на Т.а. Не са направени и доказателствени искания в тази насока.

Следва да се посочи, че по делото ответникът е представил разпечатка от информационната си система. Същата е частен свидетелстващ документ и принципно е годно доказателствено средства (допустимо според процесуалния закон, щом няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето му закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелства). Въпреки това, следва да се преценя именно през призмата на това, че е изходящ от страната, чиято се ползва от него, частен документ, поради което и същият се ползва с по – ниска доказателствена стойност, като категорично не би изпълнило доказателствените изисквания на чл.154 от ГПК за пълно и главно доказване на наличието на основание за задържане на сумата от 280 лв., която е над дължимата от ответницата в размер на 800 лв. по описания по – горе договор за потребителски кредит. От посочената по никакъв начин не се установява за характера на облигационно правоотношение с трето лице, както и дори не би могло да се приеме за доказано и наличието на Т.а.

3

Получаването на сумите от страна на ответното дружество без да е налице основание за това, обуславя основателността на претенцията.

Въпросът дали получените от ответното дружество суми са преведени на трети лица във връзка с правна обвързаност на това дружество с тях, касае отношенията между последните и ответното дружество. Те не биха могли да дерогират общите правила на ЗЗД, отнасящи се и уреждащи извъндоговорните отношения на неоснователно обогатяване, още повече и предвид липсата на установяване в конкретика на облигационни правоотношения между ищцата и трето лице или дори между ответното дружество и трето лице.

От представените по делото писмени доказателства, се установява, че усвоените суми по процесния договор за потребителски кредит са в размер на 800 лв., което обстоятелство не се оспорва от ответника по насрещния иск.

Съдът съобрази, че съобразно представените по делото писмени доказателства –платежни нареждания, ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер на общо 1080 лв., тоест сумата която е недължимо платена на ответното дружество е в размер на 280 лв.

Поради това, искът е основателен за пълният предявен размер от 280 лв. и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

По делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно посочената разпоредба адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. /Така и Определение № 88 от 9.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 446/2022 г., IV г. о., ГК /. Изявлението за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаването му е: правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна; липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и трайно формираната съдебна практика на ВКС по приложение на чл. 38 от ЗА. /Така Определение № 78 от 4.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4150/2021 г., IV г. о., ГК и др. /.

Съдът съобрази минимално установените в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, като счита, че общият размер на исканото от адвоката възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС се явява 4 прекомерно. Следва да се посочи, че съдът не е абсолютно обвързан от предвидените минимални размери в цитираната наредба, поради което и посочените в същата възнаграждения по – скоро служат за ориентир, а не са такива със задължителен за съда характер. На тази база, съдът счита, че именно следва да бъдат присъдени разноски, но тези за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени в размер на 400 лв. с ДДС, които са дължими на адвоката, както и като се присъди сумата от 50 лв., представляваща заплатена държавна такса на ищцата.

Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас

РЕШИ:

ОСЪЖДА на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „КРЕДИТО“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. И. Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 8 0 лв., представляваща платена без основание сума на ответното дружество.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „КРЕДИТО“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. И. Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 50, 00 лв., представляваща сторените в исковото производство съдебно – деловодни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв.

„КРЕДИТО“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д. Г. от АК - ***, служебен номер 1900017355, сумата от общо 400 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ, осъществена по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)_________

5