Решение № 350 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100503972 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №1466 от 26.01.2024г., постановено по гр.дело №15286/2023г. по описа на СРС, ГО, 165 с-в, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ЕАД, ЕИК:831609046 срещу М. К. П., ЕГН:**********, искове за признаване дължимостта на сума от общо 789,49 лв.- задължение за доставена топлинна енергия за обект в гр.София, ж.к.****5, аб.№189458 за периода 01.05.2018г.- 30.04.2020г. , 150,23 лв. обезщетение за забава за периода 15.09.2019г.- 17.02.2022г, 8,41 лв. сума за дялово разпределение за периода 01.02.2019г.- 30.04.2020г. и 1,97 лв. обезщетение за забава за периода 31.03.2019г.17.02.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№12222/2022г. по описа на СРС, 165 състав. Отхвърление са и предявените от ищеца срещу Д.-К. К. П., ЕГН:********** искове за признаване дължимостта на сума от общо 789,50 лв.задължение за доставена топлинна енергия за същия обект и същия отчетен период, 150,22 лв. обезщетение за забава за периода 15.09.2019г.- 17.02.2022г, 8,42лв за дялово разпределение за периода 01.02.2019г.- 30.04.2020г. и 1,96лв. обезщетение за забава за периода 31.03.2019г.- 17.02.2022г., съгласно същата заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Ищецът е осъден да заплати на ответниците по 400 лв. съдебно- деловодни разноски.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че по делото били представени здоказателства, че наследодателят на ответниците е собственик на топлоснабдения имот и съответно- ответниците са потребители на топлинна енергия за 1 битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по жалбата и в производството пред първата инстанция, с подадените в срок отговори на въззивната жалба оспорват същата като неоснователна и излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение, като молят то да бъде потвърдено.

Претендират разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Основният спорен във въззивното производство въпрос е свързан с това дали между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия период.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение №2/2017г. на ВКС по т.д.№2/2017г. на ОСГК, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложено от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР– чл.150, ал.1 ЗЕ. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а за доказване.

Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ /чл.149, чл.150, чл.153, ал.1 и §1 ДР/, които регламентират страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.149 и чл.150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 год., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 год. редакции на чл.

149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ /отм./, в редакция от ДВ, бр.107 от 09.12.2003 год. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 год./.

2

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл.138, ал.1 ЗЕ и чл.29–36 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично известни общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Действително по делото се установява, а и ответниците не оспорвата това обстоятелство, че последните притежават идеални части от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, макар и при различни от твърдените от ищеца квоти. От друга страна обаче, по делото самият ищец е представил писмени доказателства /фактури/, от които е видно, че партидата /абонатният номер/ е с титуляр трето за спора лице /лица/П.Й.С. и П.Й.А.. Това трето лице не е нито наследодателката на ответниците Д.С. П. /А./, нито третият сънаследник К. П. П..

Предвид изложеното не може да се приеме, че между ищеца и ответниците е възникнало правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния период и относно процесния имот по силата на горепосочените законови норми.

Следователно ответниците не дължат на ищцовото дружество претендираните суми по предявените искове. Релевираните претенции са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а на ответниците по жалбата и в производството пред първата инстанция следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лева за всеки от тях.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1466 от

№15286/2023г. по описа на СРС, ГО, 165 с-в.

26.01.2024г., постановено по гр.дело

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД, ЕИК:831609046 да заплати на М. К. П., ЕГН:********** сумата от 300 /триста/ лева- разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД, ЕИК:831609046 да заплати на Д.-К. К. П., ЕГН:********** сумата от 300 /триста/ лева- разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4