Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 16.04.2024, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно гражданско дело 86/2024
Вид
Решение № 64
Подписан
16.04.2024
В сила
15.04.2024
Състав
АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, ВЕСИСЛАВ РУМЕНОВ ГЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 400, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 401 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 427 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.435 ал.2 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 451 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84 ал.1т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, т. 6 · Конституция на Република България
  • чл. 72, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. В., 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №

20241300500086 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глав**9 раздел I ГПК /Обжалване действията на съдебния изпълнител от длъжника -Чл.435 ал.2 т.6 ГПК/.

Образувано е по жалба на Районна прокуратура гр.В. против разпореждане от 12.01.2024 г. на ДСИ при Районен съд-В., с което е оставено без уважение искането на прокурор от РП В., в молба вх.№8275/13.12.2023 г.за привеждане в изпълнение на обезпечителна заповед №6/07.12.2023 г. на РС В..

Поддържа се, че с Разпореждане от 12.01.2024 г. по изпълнително дело с № 20231320401205 по описа на ДСИ Илза Станева, съдебният изпълнител не е уважил искането с вх. № 8275/13.12.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура - гр. В. за привеждане в изпълнение на Обезпечителна заповед № 6/07.12.2023 г., издадена от съдия при Районен съд - гр. В., НО, съобразно Определение № 291/07.12.2023 г. по ЧНД № 1545/2023 г. по описа на Районен съд - гр. В., НО, 3 с-в.

Излага се, че с Обезпечителна заповед № 6/07.12.2023 г., издадена от съдия при Районен съд - В., НО, е наложена обезпечителна мярка „запор“ върху лек автомобил марка „А.“, модел „АЗ“, рег.№ ****, собственост на Б. Б. Б. - обвиняем по ДП № ЗМ 972/2023 г. по описа на РУ - МВР - гр. В., пр. пр. № 04309/2023 г. по описа на РП - В..

Жалбоподателят счита посоченото Разпореждане от 12.01.2024 г. по изпълнително дело с № 20231320401205 по описа на ДСИ Илза Станева за незаконосъобразно, необосновано и неправилно поради следните съображения:

Позовава се на чл. 3436, ал. 5 НК (ДВ, бр. 67/04.08.2023 г.), съгласно който, в случаите по чл. 3436, ал. 1 - ал. 4 НК съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик, се присъжда равностойността му. При наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 3436, ал. 5 НК, наблюдаващият досъдебното производство прокурор бил задължен да внесе искане с пр. осн. чл. 72, ал. 1 НПК, което било осъществено по наказателното производство. Издадена била Обезпечителна заповед № 1

6/07.12.2023 г. от съдия при Районен съд - гр. В., НО, съобразно Определение № 291/07.12.2023 г. по ЧНД № 1545/2023 г. по описа на Районен съд - гр. В., НО, 3 с-в.

Поддържа се в жалбата , че според чл. 400, ал. 1, изр. 1 ГПК законовото изискване за налагането на запор върху движима вещ е искане на молителя въз основа на обезпечителна заповед, издадена от съда, като на ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение. В разпоредбата на чл. 400, ал. 1, изр. 2 ГПК е предвиден редът, по който се осъществява процедурата.

Счита, че в настоящия случай ДСИ Илза Станева е сезирана надлежно с Молба с вх.

№ 8275/13.12.2023 г., към която е приложена в оригинал Обезпечителна заповед № 6/07.12.2023 г.. по описа на Районен съд - В., НО, 3 с-в, като задължението на молителя по чл. 400, ал.1, изр.1 ГПК е акуратно изпълнено.

Поддържа, че незаплащането на депозит за назначаване на експертиза за изготвяне на актуална пазарна оценка на вещта, предмет на запора, не може да служи за правно основание, мотивиращо отказ на съдебния изпълнител за налагане на запор. Съгласно чл.

127, т. 6 КРБ, Прокуратурата следи за спазване на законността, като в предвидените със закон случаи участва по граждански и административни дела. Прокуратурата е сезирала надлежно държавния съдебен изпълнител съобразно предоставените и от КРБ правомощия.

Като страна в производството, Прокуратурата е държавен орган, представител на държавата в изпълнение на възложени й от Конституцията и законите правомощия, като охранява държавните интереси. С оглед вменените й задължения и в качеството й на държавен орган Прокуратурата не следва да е задължена за заплащане на парична престация - депозит за назначаване на експертиза.

Ето защо се иска да се отмени отказа на ДСИ по разпореждане от12.01.2024 г. по изп.д. № 20231320401205 по описа на ДСИ при ВРС.

Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - В. по изпълнително дело с № 20231320401205 е изложила мотиви относно жалбата, въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство, в които излага доводи за неоснователност на същата.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Делото е образувано по жалба вх. № 596/25.01.2024г. от МС - прокурор при РПВ. срещу Разпореждане от 12.01.2024г., постановено от ДСИ при Вид. РС по ИД № 20231320401205, с което е направен отказ да се извърши опис на МПС в съответствие с наложената с Обезпечителна заповед № 6 / 07.12.2023г., издадена от Районен съд - В. по ЧНД № 1545/2023г. на Вид. РС за налагане на обезпечителна мярка „Запор“ на лек автомобил „А.“, модел“**“ с рег. № ****.

При изпълнение на правомощията си за преценка на допустимостта и редовността на жалбата и след служебна проверка в деловодството на съда съдът констатира, че предмет на делото е разпореждане от 12.01.2024 г. на ДСИ при Районен съд-В., с което е направен отказ да се извърши опис на МПС.

По молба вх. № 8275/13.12.2023г., към която е приложена Обезпечителна заповед № 6 / 07.12.2023г., издадена от Районен съд - В. по ЧНД № 1545 / 2023г. на Вид. РС, държавен съдебен изпълнител е образувал изпълнително дело № 20231320401205 незабавно, възприемайки становището, че се прилага разпоредбата на чл. 84 ал.1т.1 ГПК и взискателят РП - В. е освободен от авансово внасяне на държавни такси.

Разпоредено е да се изпрати Запорно съобщение до длъжника с копие от Обезпечителна заповед № 6 / 07.12.2023г., издадена от Районен съд - В. по ЧНД № 1545/2023г. на Вид. РС и такова е изпратено и връчено лично на длъжника Б. Б. Б. с ЕГН ********** на 11.01.2024г.

Изпратено и писмо до МВР ПП - В. за отразяване и вписване на наложения запор, 2 което е връчено на 14.12.2014г. и видно от писмо с вх. №128/05.01.2024г. е наложен запор на 14.12.2024г.

Съгласно чл.400 ал.1 ГПК налагането на обезпечителна мярка - запор върху движима вещ се осъществява чрез извършване на опис, оценка и оставяне на отговорно пазене на вещта.

На основание чл. 76 ГПК с писмо с изх. № 491 / 09.01.2024г. РП - В. е уведомена, че е насрочен опис на лек автомобил „А.“, модел“**“ с рег. № **** за 12.01.2024г. и е поискано съдействие за достъп до МПС по местонахождението му и за внасяне по набирателната сметка на Вид. РС в ЦКБ АД на депозит за вещо лице в размер на 115лв. за изготвяне на актуална пазарна оценка на МПС- предмет на опис, с оглед на състоянието в което се намира към датата на описа. Съобщението е връчено на 10.01.2024г.

В отговор на дадените указания в СИС при Вид. РС е постъпило писмо с вх. № 281 / 12.01.2024г., с което ДСИ е уведомен за готовността за оказване на поисканото съдействие, но РП - В. се е позовала на разпоредбата на чл. 83, ал.1 т.З 1ПК и е поискала да бъде освободена от внасяне на депозит за вещо лице за изготвяне на писмено заключение за пазарната цена на описаната вещ.

С Разпореждане от 12.01.2024г. държавен съдебен изпълнител е направил отказ да извърши опис поради невнесени разноски / депозит за вещо лице / в размер на 115лв.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна за установено следното :

Производството по делото е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Отказът на съдебния изпълнител е законосъобразен поради следното :

При образуване на изпълнително дело № 20231320401205 държавен съдебен изпълнител е длъжен да съобрази разпоредбите на чл. 427 ГПК / относно подсъдността / и чл. 426 ал.З ГПК, която препраща към чл. 129 ГПК, а тя към чл. 128 ГПК. ДСИ при ВРС е счел, че не са изпълнени изискванията на чл. 128 ал.2 ГПК и мотивиран от приложението на чл. 129 ал.2 ГПК на РП-В. са дадени указания за отстраняване на допуснатите нередности.

РП- В. не е отстранила същите, която се позовава на чл. 83 ал.1 т.З ГПК.

РП - В. е освободена от авансово внасяне на държавни такси, но не и от разноски.

Дадени са указания за внасяне на такива, но те не са внесени от РП- В. с мотива, че не се дължат. Липсата на средства, с които да бъде заплатена назначената експертиза за изготвяне на пазарна оценка на вещта, предмет на опис обуславя отказа на държавен съдебен изпълнител да осъществи опис на лек автомобил „А.“, модел“**“ с per. № ****. Налице е отказ на държавен съдебен изпълнител да се осъществи опис на запорираното МПС, а не отказ да се наложи запор на МПС.

В изпълнение на Обезпечителна заповед № 6 / 07.12.2023г., издадена от Районен съд - В. по ЧНД № 1545/2023г. на Вид. PC за налагане на обезпечителна мярка „Запор“ на лек автомобил „А.“, модел“**“ с per. № **** държавен съдебен изпълнител е предприел всички законови действия за изпълнението й.

На 11.01.2024г. собственикът Б. Б. Б. е получил Запорно съобщение изх.

№15332/13.12.2023г. и на основание чл. 401 ГПК във връзка с чл. 451 ал.2 ГПК запорът е произвел действие спрямо длъжника от момента, в който той е получил запорното съобщение и вещта в това съобщение е индивидуализирана. В Запорното съобщение до собственика вещта е индивидуализирана с всички данни, предоставени на ДСИ от РП - В. и от Обезпечителната заповед, цитирана по-горе.

МВР ПП - В. е уведомен за наложения запор на 04.12.2023г. и запорът е отразен в регистрите на МВР ПП - В., видно от писмо с вх. №128/05.01.2024г.

Невнасянето от РП-В. на указания депозит за вещо лице е пречка за реализиране на 3 опис на запорираната вещ, съгласно чл. 400 ал.1 ГПК, поради което отказът на държавен съдебен изпълнител е законосъобразен и в съответствие с разпоредбите на чл. 76 ГПК.

Същият е обоснован и е съобразен с изискванията на чл. 426 ГПК и 129 ал.З ГПК, както и с чл. 84 ал.1 т.1 ГПК, който освобождава РП- В. от внасянето на авансови такси, но не и от разноски в производството.

Водим от горното Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 596/25.01.2024г. от МС - прокурор при РПВ. срещу Разпореждане от 12.01.2024г., постановено от ДСИ при Вид. РС по ИД № 20231320401205, с което е направен отказ да се извърши опис на МПС в съответствие с наложената с Обезпечителна заповед № 6 / 07.12.2023г., издадена от Районен съд - В. по ЧНД № 1545/2023г. на Вид. РС за налагане на обезпечителна мярка „Запор“ на лек автомобил „А.“, модел“**“ с рег. № ****.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4