Определение № 1591 от 13.07.2026, Административен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1591

Разград, 13.07.2026 г.

Административният съд - Разград - III състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

МАРТИН СТАМАТОВ като разгледа докладваното от съдията Мартин Стаматов административно дело № 515/2026 г. на Административен съд - Разград, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано въз основа на молба подадена от Й. Б. Б. с пост. адрес в [населено място], [област], за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2450663/13.06.2026г. издадена от полицай към РУ- Исперих, ОДМВР- Разград, изразяваща се във „Временно отнемане на СУМПС“ на осн. чл. 171, т. 1, б. „з(гг)“ от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, на водач извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Искането да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта е мотивирано с нищожността на ЗППАМ поради липса на компетентност на издателя й. Сочи се, че СУМПС му е необходимо, за да осъществява трудовата си заетост и да се грижи за непълнолетните си деца, поради което счита, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна и трудно поправима вреда при наличие на противопоставим интерес - възможността да управлява МПС без да търпи ограничения.

Административен съд – Разград, като обсъди доводите на искателя и прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед е допустимо, като подадено в срок от надлежна страна - адресат на заповедта, за който е налице правен интерес, като неблагоприятно засегнат от разпоредената принудителна административна мярка.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

В конкретния случай, принудителната административна мярка по 171, т. 1, б. „з(гг)“ от ЗДвП е приложена спрямо молителя като водач извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Фактите обусловили издаването на заповедта се изразяват в това, че на Й. Б. Б. е съставен акт за установяване на адм. нарушение изразяващо се в управление на 13.06.2026г. ок. 16,25ч. в [населено място] по [улица]на МПС „Ямаха Кодиак 700“, което не е било регистрирано по надлежния ред.

Жалбоподателят не оспорва тези факти обуславящи извод за извършено от него нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, изразяващо се в управление по обществен път на МПС, което е подлежало на регистрация съобразно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018г.), издадена от министъра на вътрешните работи, но не е било регистрирано по реда посочен в тези нормативни актове.

Съгласно чл. 172, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, принудителни административни мерки се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи, която подлежи на обжалване по реда на АПК, но обжалването не спира изпълнението на приложената административна мярка. Според тази законодателна уредба предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ е допуснато по силата на закона (чл. 172, ал. 6 от ЗДвП), който в тези случаи презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Доколкото този въпрос е извън преценката на административния орган, за него не съществува и задължение да мотивира предварителното изпълнение на акта си. Презумпцията на закона цели осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, застрашаващи живота и здравето на участниците в движението.

При това положение предпоставка за спиране от съда на предварителното изпълнението по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК. При липса на предвидени основания за това в специалния закон, то по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия или ще бъде засегнат особено важен негов интерес. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия негово право да продължава да управлява МПС, без да търпи ограничения във връзка с притежаваната от него правоспособност за това. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса по законосъобразността на обжалвания акт.

Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова, като следва да установи едновременното наличие на двете предпоставки.

В случая жалбоподателят не доказва такива нови обстоятелства. Съдът не споделя твърдението на молителя, че за такова обстоятелство следва да се счита твърдението му за нищожност на издадената ЗППАМ, поради липса на компетентност на издателя й. С административната преписка е представена заповед № 330з-2920/09.09.2025г. на Директора на ОДМВР – Разград, от която е видно, че служителите на длъжност „полицай“ при РУ- Исперих, ОДМВР- Разград са оправомощени органи да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т. 5 б. „а“ от ЗДвП, т.е в случая полицай А. А. е имал компетентността да издаде заповедта основаваща се на чл. 171, т. 1, б. „з(гг)“.

Безспорно отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство за един не малък период от време представлява затруднение за всяко лице, което го използва за лични или професионални цели, т.е. налице е факт, който винаги ще има неблагоприятни последици за санкционирания водач. Тези последици обаче настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен поради невъзможността му да управлява МПС, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта /в т. см. пр. Определение № 4410 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3408/2026 г., Определение № 4319 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3597/2026 г.; Определение № 4258 от 05.05.2022г. на ВАС по адм. д. № 3895/2022г. и др./.

В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен доказан застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост. Лишаването от право за управление на МПС е пряка последица от заповедта за прилагане на ПАМ и нейното предварително изпълнение, която е отчетена от законодателя при предвиждането й за конкретното нарушение, поради завишената му обществена опасност. Целта на ПАМ е да бъде ограничена възможността на водача да управлява МПС, за да се гарантира преустановяването на бъдещи нарушения и по този начин да се запазят живота и здравето на гражданите.

Не са налице и обстоятелства, които „на пръв поглед да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка“ по см. на решение на СЕС по дело № С-605/23.

По изложените мотиви съдът намира, че продължаването на допуснатото предварително изпълнение на Заповедта за прилагане на ПАМ не е в разрез с разпоредбата на чл. 6 от АПК, която регламентира принцип на съразмерност при упражняване правомощията на администрацията и предвижда с административния акт да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, както и да се избере по-благоприятната за гражданите принудителна мярка.

От това следва, че искането за спиране на това предварително изпълнение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното и на основание чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен съд – Разград

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Й. Б. Б. с пост. адрес в [населено място], [област] за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2450663/13.06.2026г. издадена от полицай към РУ- Исперих, ОДМВР- Разград, изразяваща се във „Временно отнемане на СУМПС“ на осн. чл. 171, т. 1, б. „з(гг)“ от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, на водач извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�