Решение № 36 от 12.03.2025, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Административно наказателно дело 678/2024
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 12.03.2025
- В сила
- 01.05.2025
- Състав
- Сузана Емилова Полизоева
Цитирани разпоредби
- чл. 10 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 16а, ал. 1 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл. 16а, ал.2 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл. 34а, ал.1 · Закон за защита от шума в околната среда
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. П., 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Сузана Ем. Полизоева при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно наказателно дело № 20241230200678 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „В. К.“ ЕООД, с ЕИК ***, чрез В. Г. К. управител от /населено място/ срещу Наказателно постановление /НП/ № 314а-57/27.08.2024 г. на ВПД Началник РУ П., при ОДМВР Б., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 16а, ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/, на основание чл. 34а, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон и поради неправилно определяне на отговорното лице. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично, представлява се от упълномощен представител. Същият поддържа жалбата и иска отмяна на НП. Претендира присъждане на разноски.
Наказващият орган - Началник на РУ П., редовно призован не се явява, не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на предвидения в ЗАНН 14 дневен срок за обжалване от лице, което и адресат на обжалвания акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
На 11.08.2024 г. около 01:25 часа бил получен сигнал в РУ - П. за силна музика в мотел „Х.". На място бил изпратен екип от служители на РУ - П., в състав А. Б. и Н. Й.. При пристигането си полицейските служители установили, че имало сватба, музика, като част от гостите вече си тръгвали.
1
Потърсили собственика и след неговото установяване извършили разясняване на правата по ЗЗШОД, а именно по данни от св. Й.: че е забранено използването на озвучителни уредби, за което му бил съставен и АУАН от св.Б. срещу К. с бл. № 0570992 и №314а-57/1208 от 11.08.2024г.. Актът бил съставен срещу жалбоподателя В. К., за това, че на 11.08.2024 г., около 01:25 часа в Р., комплекс „Х.“, като собственик на търговски обект, намиращ се в местността М. спирка, /не се сочи кой е ползвател/стопанисвал обекта/ е допуснал озвучаване от обекта на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, реакционни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14:00 до 16:00 часа.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 16а, ал.2 от ЗЗШОС. АУАН бил съставен в присъствието на К., който го подписал като посочил, че има възражения както и че обекта се намира извън населено място.
На 27.08.2024г. въз основание на съставения АУАН, ВПД Началник на РУ – П. при ОДМВР Б. издал обжалваното наказателно постановление № 314а57/27.08.2024г. В същото възприел идентична фактическа обстановка.
Посочил същата като в АУАН нарушена разпоредба на закона - чл. 16а, ал.2 от ЗЗШОС и на основание чл. 34а, ал.1 от ЗЗШОС наложил на „В. К.“ ЕООД, Д.обект комплекс „Х.“, Р. М. спирка, ЕГН-**********, ЕИК ***, собственост на В. Г. К., ЕГН ***, точен адрес Д., обл.Б. административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева. Наказателното постановление било връчено на К. на 17.09.2024 г., а жалбата е депозирана чрез административно-наказващия орган до съда със съпроводително писмо с вх.
№8333/03.10.2024г.на 19.10.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона.
АУАН и наказателно постановление са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН давностни срокове. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и наказателно постановление на жалбоподателя.
На следващо място съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения изразяващи се в липса на пълно описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението - чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В съставения АУАН и в Наказателно постановление липсват пълно въведени от 2 актосъставителя Б. и подложени на контрол от административнонаказващия орган валидни фактически елементи от състава на вмененото в отговорност на жалбоподателя К. административно деяние по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС вр чл.
34а, ал. 1 от ЗЗШОС. Това е така, защото рамката на административно наказателното обвинение се определя от актосъставителя, защото в тези рамки се осъществява правото на защита от подложеният на административнонаказателна репресия субект и пределите, в които се събират доказателства.
Според настоящия съдебен състав, за да е налице пълно описание от фактическа страна на вмененото на жалбоподателя нарушение, следва да са описани всички елементи от фактическия състав, визирани в нормата на.
Съобразно същата, забранява се озвучаването от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. В настоящия случай нито в АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление, е посочено в каква зона или територия се намира процесния обект. Нещо повече, не е посочено конкретното мястото – дали е в града, в населените места на общината или извън тях. Действително в НП се сочи Р. М. спирка, но за съда не става ясно М. спирка какво е точния й статут към Р.-улица, квартал и прочие. Тук е момента да се обърне внимание че именно относно мястото на нарушението има разминаване на НП с АУАН, където за място на нарушението се сочи че търговския обект се намира в местността „М. спирка“, както и че нарушението пък е извършено в Р.. Така, нито жалбоподателят, нито съдът, могат да направят извод дали се касае за територия за жилищно строителство, реакционна зона или такава със смесено предназначение, респ. дали обектът не попада в някое от изключенията, обуславящи отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Тук следва да се посочат и показанията на св.Т. и св.С., които сочат, че обектът се е ползвал за провеждането на сватбено тържество, но в близост няма съседи на обекта, най-близкото населено място е село Р. на 1,5 км, П. е на 2,5 км, както и че около обекта няма къщи, хотели и че обекта се намира в полето, извън населено място.
Горното се подкрепя от свидетелските показания както на актосъставителя Б. така и на свидетеля на съставянето на акта Й., а именно, че комплекс „Х.“, се намира между селата Р. и М., в полето , близо до главен път .
От представения от жалбоподателя нотариален акт за дарение на недвижим имот става ясно че В. Г. К. е надарен от съсобствениците си с 5/6 ид.ч. от ПИ 687001 находящ се в местността „М. спирка“, землище П. ведно с същите ид.ч. от изградения в него триетажна сграда мотел – ресторант, което се потвърждава и от представеното от жалбоподателя и Разрешение за строеж №75/07.09.2016г..
3
На следващо място се установява противоречие между обстоятелствената част на НП и диспозитива му, а именно подробно се сочи че против жалбоподателят В. К. – собственик на дружеството и обект комплекс „Х.“ Р.
М. спирка и последователно изброени както следва ЕГН на физическото лица К. и ЕИК на дружеството и точен адрес в Д. на неизвистно кого от сочения за нарушител. В диспозитив пък се сочи че е наложено наказание на дружеството - „В. К.“ ЕООД, сочи се адрес Д. и след тире е посочен обект комплекс „Х.“ Р.
М. Спирка, последвователно посочени ЕГН и ЕИК и името на собственика К. и неговото ЕГН, че е административно наказан на основание чл. 34а, ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда с административно наказание „имуществена санкция" в размер на 3000.00 лева за административно нарушение по състава на чл. 16а, ал.2 от ЗЗШОС. Следва да се отбележи че по този начин се създава объркване у жалбоподателя кое именно е наказаното лице, чия собственост е обекта, в който е установено нарушението и къде се намира този обект. Тази неяснота поставя жалбоподателя в абсолютното незнание и или неяснота кой е наказания субект, за кой обект и неговото местоположение за да организира своята защита и да упражни и защити правилно правата си.
Също така съгласно чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС забранява се озвучаването от физически лица или от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.
Съгласно чл. 16а, ал. 1 от ЗЗШОС забранява се зареждане на обекти за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение, за времето от 23,00 до 8,00 ч. По силата на санкционната разпоредба на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, за нарушения на този закон, свързани с превишаване на граничните стойности на шум, физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции в размер от 3000 до 6000 лв. В ал. 2 на същата разпоредба са посочени административните наказания при повторно извършено нарушение по ал.1, като физическите лица се наказват с глоба от 2000 до 6000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 12 000 лв.
От тълкуване на посочените разпоредби следва, че след като волята на административно наказващия орган е била да наложи санкция в размер на 3000.00 лева на конкретен субект, то този субект е следвало да бъде конкретно юридическо лице, а не В. К., нито пък и двете лица, така както всъщност е 4 издаден НП или ако административнонаказващия орган е приел, че нарушението е извършено повторно това обстоятелство е следвало да се установи предварително от актосъставителя и административнонаказващия орган, с оглед тежестта на доказване лежаща върху него, доколкото въз основа на своите правомощия и като длъжностни лица могат да изискват всякакви документи за установяване на нарушения или престъпления, и едва след това да очертаят в пълнота с фактически и правни твърдения с описание на нарушението и на всички негови елементи по смисъла на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС в АУАН и наказателно постановление, точният субект на отговорност и правилният вид на наказанието, които изначално липсват.
Също така, ако се твърди, че В. К. е собственик на самия мотел „Х.", то административнонаказващият орган отново с оглед тежестта на доказване лежаща върху него, е следвало да докаже по безспорен начин, дали физическото лице К. или ЮЛ - „В. К." ЕООД, е собственик на търговския обект по силата на нотариален акт или съдебно решение например, а ако е бил наемател - чрез договор за наем, ако е бил вещен ползвател - чрез нотариален акт за учредено вещно право на ползване, а ако е бил само владелец на обекта - чрез съответни доказателствени способи, чрез които да се установи факта на упражняваните фактически действия на владението в прострастранствените предели на обекта, с всички негови характеристики, с намерение да го свои за себе си. Освен това по преписката няма данни дали има назначен управител на самия ресторант, тъй като следва да се прави разлика между управител на ЮЛ и управител на стопанисвания от ЮЛ търговски обект - в случая мотелресторант. По преписката е налично разпореждането на полицейските органи, издадено на К., за който се сочи че е управителна комплекса, но е ли е той такъв и е ли е управител само на мотела и или и на ресторанта и кои обекти включва комплекс „Х.“ са обстоятелства, които административно наказващият орган и актосъставителят въз основа на своите правомощия и като длъжностни лица са могли да изискват всякакви документи за установяване на нарушения или престъпления, и едва след това да очертаят в пълнота с фактически и правни твърдения с описание на нарушението и всички негови елементи по смисъла на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС в съставения АУАН и наказателно постановление, точният субект на отговорност, въз основа на какви доказателства е установен и какъв да е правилният вид на наказанието, които изначално липсват.
Разпечатката съдържа 36 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c64ab211-7b10-453b-8d48-6a37a239ba08