Решение № 137 от 12.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. София, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000500577 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 278 от ГПК.

С решение № 263420 от 01.12.2022г., постановено по гр. д. № 3225/2020г., Софийски градски съд, І ГО, 3 състав е осъдил СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на Д. Г. Г., чрез адв. С. Н.-К., на основание чл.49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща – Г. А. С. в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 03.12.2018г. до окончателното й плащане, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер до 150 000 лв. С решението СГС, I ГО, 3 състав е осъдил СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на Д. Г. Г. разноски по делото в размер на 444 лв. – депозити за платени експертизи. С решението СГС, I ГО, 3 състав е осъдил СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на адв. С. Н.К., на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, в размер на 3530 лв. С решението СГС, I ГО, 3 състав е осъдил Д. Г. Г. да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, разноски по компенсация, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 267 лв. – разноски за вещи лица и в размер на 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.

1

Решението в осъдителната му част е обжалвано от ответника Столична община. В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост. Релевират с е оплаквания, че съставът на СГС е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закони, като е постановил неправилно и несправедливо решение. Поддържа се възражение, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер и не съответства на понесените негативни последици. Релевират се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е п р и е л 50% съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Излага се становище, че в случаите, в които ищецът претендира пълно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди при определяне размера на обезщетението съдът е обвързан и ограничен от обективираната в исковата молба оценка на ищеца за справедливия размер на дължимото му обезщетение, поради което се поддържа, че не може съдът да определи по-голям размер на същото и от този размер да извърши намаляването, поради приетото съпричиняване. В жалбата се прави оплакване, че съдебно-техническата експертиза е установила, че пострадалият е извършил множество нарушения на правилата за движение по пътищата - управлявал е лекия автомобил със скорост над разрешената максимална за пътния участък, в който е станало ПТП; не се е съобразил и с конкретната пътна обстановка; управлявал е автомобила без поставен обезопасителен колан, които обаче първоинстанционният съд не е съобразил правилно и поради това е определил много нисък процент на съпричиняване.

Релевира се възражение, че съдебномедицинската експертиза е установила, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания при процесното ПТП и настъпилата впоследствие смърт на пострадалия, което също не било съобразено. Твърди се, че смъртта се дължи най-вече на тежките увреди и хронични заболявания на сърдечносъдовата система, от които е страдал починалият. Поддържа се становище, че по аналогичен случай – гр.д. № 3224/2020г. по описа на СГС, първоинстанционният съд, отчитайки приноса на пострадалия, е намалил с 80% присъденото обезщетение от 100 000 лв. и е присъдил сума в размер на 20 000 лв. Твърди се, че в настоящия случай, от събраните доказателства по делото е видно, че единствено пострадалият е виновен за настъпването на вредоносния резултат. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови решение, с което да отхвърли иска.

2

Предявява се претенция за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемият-ищец, чрез процесуалня си представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Предявява претенция за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят поддържа подадената въззивна жалба. Ответникът по жалбата изразява становище, с което оспорва жалбата и поддържа подадения отговор.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, след като обсъди съображенията на страните във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата, съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

За да уважи частично предявените искове, първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките чл. 49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за вредите, претърпени от ищеца. Посочил е, че инцидентът е настъпил като пряка и непосредствена последица от противоправното поведение във вид на бездействие на служители на Столична община. Посочил е, че наследодателят на ищцата е допринесъл за настъпване на противоправния резултат, тъй като е управлявал лекия автомобил със скорост на движение, която не му е позволявала да спре в рамките на видимостта, която е имал пред автомобила, поради наличие на гъста мъгла, липса на пътни знаци, на хоризонтална маркировка и на улично осветление. Поради това е уважил предявения иск, като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.

/след отчетени 50% съпричиняване от страна на пострадалия/, като до пълния предявен размер е отхвърлил иска.

Решението, в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. – като необжалвано е влязло в сила.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

3

По делото не се спори, а и от приетото удостоверение за наследници се установява, че ищцата Д. Г. Г. е дъщеря на починалия Г. А. С., който на 03.12.2018г. е управлявал лек автомобил „Рено 19“ с рег. № *******.

От приетото и неоспорено пред първата инстанция заключение на СМЕ, е видно, че пострадалият /баща на ищцата/ е получил множество травматични увреждания, разделени в няколко групи: 1) Травма на главата: охлузвания на лицето; кръвонасядане на меката черепна покривка в ляво челно и ляво челно - слепоочно с оформен подкожен хематом (кръвонасядане); 2) Закрита гръдна травма: кръвонасядания на гръдния кош; счупване на ребра двустранно-2-ро, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо вдясно по предна мишична линия с масивно кръвонасядане на околните меки тъкани, както и на 3-то, 4-то, 5-то, 6-то, 7-мо, 8-мо и 9-то вляво косо по линия отгоре надолу и от предна мишична към задна мишична линия и кръвонасядане на околните меки тъкани; напречно счупване на гръдната кост на нивото между третите и четвъртите ребра с масивно кръвонасядане на околните меки тъкани, като при микроскопиране на специално оцветени препарати от бял дроб се установяват участъци с наличие на мастна емболия; контузия на сърцето – кръвонасядане на околосърдечната торбичка и средостението, както и пъстроват участък на лявата сърдечна камера и междукамерна преграда; 3) Коремна травма: кръвонасядания странично на гръдния кош и корема; кръвонасядане на възходящата и напречната част на дебелото черво; кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз ; 4) Травма на опорнодвигателния апарат: счупване на лявата хълбочна кост с отваряне на ацетабуларната ямка; изкълчване на лявата тазобедрена става; кръвонасядания на крайниците; кръвонасядане на нивото на лявата тазобедрена става. Вещото лице излага, че смъртта на пострадалия се дължи на тежка съчетана травма, получена при процесното ПТП, както и от настъпилите от нея усложнения – гнойно некротичен трахеобронхит, двустранна бронхопневмония, многоорганна недостатъчност – изливи в гръдна и коремна кухина, перзистиращ анемичен синдром, неповлиян в пълна степен от проведените многократни хемотрансфузии на изогрупова еритроцитна маса, наличието на т.нар. „гръден капак“ (резултат от серийното двустранно счупване на ребра), водещ до парадоксално дишане, установената при аутопсията мастна емболия на белия дроб, резултат от фрактурите и 4 травмирането на големи области от тялото. Според мнението на експерта, между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Докторът излага, че на 06.12.2018г. на пострадалия е била извършена сърдечна катетеризация (СКАГ) по повод остър коронарен синдром със S T елевация, като е установена 90% стеноза (стеснение) на лявата главна коронарна артерия.

Становището на експерта е, че острият коронарен синдром със S T елевация (остър преден миокарден инфаркт) е в пряка причинно-следствена връзка с установените и описани стенотични (атеросклеротично стеснени плаки) коронарни съдове (артерии, хранещи сърдечния мускул). Вещото лице сочи, че причините за сърдечна недостатъчност са разнообразни и в много от случаите се припокриват с рисковите фактори, като при пострадалия сърдечната недостатъчност е в пряка причинно-следствена връзка с получените промени некроза и обширни исхемични зони в сърдечния мускул, вследствие с прекарания остър преден миокарден инфаркт със S T елевация.

Докторът обяснява, че в съдебномедицинската експертиза на труп № 74/2018г. е описан стар инфаркт на задната стена на лявата сърдечна камера с оформена аневризма, което от своя страна също води до сърдечна недостатъчност. Докторът прави извод, че причините за настъпване на инфаркт на миокарда са най-вече съдови, като при пострадалия, с оглед получената тежка съчетана травма при процесното ПТП, неминуемо е потенцирала хроничната исхемична болест до настъпване на остър коронарен синдром, което означава, че между тях има пряка причинно-следствена връзка. Вещото лице изразява мнение, че като има предвид механизма на ПТП, скоростта на леките автомобили и получените травматични увреждания, то може да се каже, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан. Допълнил е, че ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан, е нямало да се стигне до „воланна травма“ с множествени двустранни счупвания на ребра, на гръдна кост, както и луксация на лявата тазобедрена става със счупване на лявата хълбочна кост и отваряне на ацетабуларната ямка.

В о.с.з. вещото лице установява, че при приемането на пострадалия и снетата анамнеза е било отбелязано, че лицето е без придружаващи заболявания. Сочи, че лицето не е съобщило за тежка сърдечна патология.

С оглед оспорване изводите на вещото лице, че пострадалият е бил без 5 поставен обезопасителен колан, пред първата инстанция е допусната и изслушана повторна СМЕ, изготвена от вещо лице-ортопед-травматолог, от заключението на която е видно, че двустранното счупване на ребрата на пострадалия – 2-ро, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо вдясно по предна мишнична линия и 3-то, 4-то, 5-то, 6-то, 7-мо, 8-мо и 9-то вляво, е травматична увреда, която се получава най-често при удар на тялото на водача в колелото на волана, като напречното счупване на гръдната кост на нивото на 3-то и 4-то ребра и контузията на сърцето са получени също при този удар. Вещото лице излага, че ако ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан, би получил травматични увреди в по-малко области и в по-малка степен на увреда.

Допълва своя извод, че ако пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан по време на процесното ПТП, не би могъл да получи счупване на лявата хълбочна кост, счупване на лявата гаванковидна ямка на таза и изкълчване на лявата тазобедрена става. Според мнението на експерта тези увреди са получени от удар на левия долен крайник в части от интериора на автомобила, разположени пред него, като от този удар е и кръвонасядането по предната повърхност на лявото коляно. Докторът прави извод, че с оглед характера, степента, вида и местоположението на травматичните увреди на пострадалия, мястото на което е бил по време на удара и механизма на процесното ПТП, може да се приеме, че същият е бил без правилно поставен предпазен колан.