Решение № 262077 от 25.06.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№262077/25.6.2021г.

Гр.Варна,25.06.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6033 по описа на ВРС за 2020 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.№ 35418/9.6.2020 г.,уточнена с уточнителна молба с вх.№ 38794/19.6.2020 г., надлежно вписана в АВ СВ Варна.Ищците по делото: М.А.С., ЕГН ********, Р.Л.С., ЕГН **********, А.Л.С., ЕГН **********, трите с постоянен адрес: ***, чрез адв. Е.Д. от ВАК със съдебен адрес ***, *са сезирали ВРС с положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1 ГПК.

Искът е предявен против ответниците Й.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и М.Г.Б., ЕГН *********, с адрес: ***.

Обективираното искане съгласно чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено Решение по силата на което в отношенията между страните да бъде прието за установено, че ищците са собственици при квоти : 4/6 ид. ч. за М.А.С. ЕГН ********, 1/6 ид. ч. за Р.Л.С., ЕГН ********** и 1/6 ид. ч. за А.Л.С., ЕГН ********** от апартамент № * съставляващ самостоятелен обект в сграда,с идентификатор

№ * по действащата кадастрална карта на гр.Варна, находящ се в гр. Варна, район „*“, *, целият с площ по ценообразуване на сградата от 59,11 кв.м.,състоящ се от: предверие, дневна,стая ,кухня , баня –тоалет, лоджия, ведно с изба № * с площ от 2,87 кв.м., ведно с 2,1291 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор *, при граници на жилището по кадастрална карта : имоти с идентификатори – на същия етаж: № *.*и № *.*, под обекта: № *, над обекта № *.*.

(корекция в исковата молба и искането досежно две от границите на имота е допусната от съда преди изслушване на СТЕ, т . к. е констатирана грешка

- л. 218 гръб ) и при граници на жилището по съдебно решение № 161 от 18.1.2016г.по гр.д.№ 3803/2000 г. на ВРС, 39-ти състав, влязло в сила на 18.03.2018г.,стълбище, апартамент „*“, *, ул. „*“, апартамент „“, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Цената на иска е равна на данъчната оценка, като актуалната данъчна оценка възлиза на общо 45 987,20 лв.Дължимата се държавна такса по предявените искове е равна на 4 % върху ¼ от цената на иска –т.е. 4 % върху 11 496,8 е равна на 459,87 лв.

Исковата си молба и искането до съда ищците основават на следните твърдени факти и обстоятелства:

Ответникът Й.Б. като ЕТ „Й.Б.“ рег.по ф.д. №2208/1992 на ВОС сключил с всички собственици на парцел *,*,*в кв. *, по плана на 16-ти м.р. на гр. Варна, *

Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за извършване на ново строителство, обективиран в нотариален акт № *, том *, дело *г. По силата на този договор, твърдят ищците, че ЕТ придобил 534/742 кв.м. идеални части от парцела и с този нотариален акт страните си разпределили и обектите в бъдещата сграда.

Сочи се, че на 20.1.1995 г. същите страни сключили и Договор за групов строеж, по силата на който ЕТ се задължил отново да построи жилищната сграда, при посочено в договора разпределение на жилищата , при изрично посочени жилища, които ще получат собствениците на парцел а всички останали в сградата щели да бъдат получени от ЕТ“ Й.Б.“. На 26.1.1995 г. било издадено Разрешение за строеж № 2 на Гл.архитект на Община Варна за строителството на същата сграда в посочения парцел, като РС било издадено в полза на Й.Б. ООД „*“.

Ищцата

М.С. по време на брака си с покойния си съпруг Л. С. /поч. на 21.10.2011 г./ закупили жилище, описано в договора от 6.2.1995 г. на първи етаж, състоящо се от спалня, хол, кухня, баня - тоалет с площ от 63,08 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от ОЧС за сумата от 599 260 лв.

Договорът сключен с отв. Й.Б. се твърди, че действал като по договора представляващ бил „* *“ ООД /дружеството в чиято полза било издадено РС/. В разписка от 27.10.1997 г., отразена на гърба на сключения договор 06.02.1995 год. било отразено изричното изявление на отв. Й.Б., че * ООД е подизпълнител на ЕТ Й.Б., като отв. Б. признал изрично, че към 27.10.1997 получил от ищцата изцяло продажната цена на апартамента –АПАРТАМЕНТ № *, вход 1* с РЗП 67,34 кв.м.по ценообразуване а по договор 63,08 кв.м. Твърди се от ищците, че към датата на разписката сградата била в груб строеж с различна степен на изпълнение на довършителните работи. Тези твърдени факти и обстоятелства, подчертават ищците, че не били оспорвани от ответниците по воденото между производство по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Към момента, сочат ищците, че владеният от тях ап. № Б -2 на първи етаж представляващ СОС с идентификатор * по КККР на гр. Варна, с адм.адрес гр.Варна, р-н *, *, целият с площ от 59,11 кв.м., ведно с изба № * с площ от 2,87 кв.м., ведно с 2,1291 % ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор *, при граници на жилището по кадастрална карта : имоти с идентификатори – на същия етаж: № *.*и № *.*, под обекта: № *, над обекта № *.*.

(корекция в исковата молба и искането досежно две от границите на имота е допусната от съда преди изслушване на СТЕ, т.к.е констатирана грешка / л. 218 гръб ) .

Твърди се в исковата молба, че от

27 октомври 1997 г. владението върху гореописаното жилище се осъществява от М.С. като до 21 октомври 2011 г. владението било осъществявано от същата по време на брака й с Л.С.– нейн съпруг и баща на другите две ищци, починал на 21.10.2011. Ищцата М.С. и съпругът Л. С.установили владение върху апартамента и упражнявали същото със съзнанието, че това жилище е тяхна собственост, демонстрирайки това спрямо всички,при което още на 27.10.2007 г. придобили собствеността върху този имот по силата на оригинерното основание – давностно владение. Като собственици на имота М.С. и Л.С.били извършили и довършителни работи в жилището и направили същото годно да обитаване,влагайки значителни средства. След смъртта на Л. С.на 21.10.2011 г. владението на имота било продължено от ищцата М. С. и децата – другите две ищци , като същите събирали и наемите от отдаването на имота под наем.

Твърди се още, че едноличният търговец прекратил дейността си и бил заличен от търговския регистър , което било видно от удостоверение на ВОС от 18.1.2006 г. * * ООД, представлявана от отв.Й.Б. също била прекратила дейността си считано от 1.1.2012 г. , като и ЕТ и ООД –то били регистрирани на търговски адрес в *, т.е. адрес който съвпадал с адреса на ответницата, бивша съпруга на Й.Б. /по данни на другите етажни собственици/.

На следващо място в исковата молба се сочи, че ищците водили дело да обявяване на предварителния йм договор за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, като било образувано гр.д. № 427/2006 по описа на ВРС 26-ти състав. По цитираното дело съдът оставил без уважение искането на ищците за приемане за съвместно разглеждане на установителен иск на ищците за собственост, основан на твърдения за давностно владение срещу настоящите ответници. Производството по гр.д. № 427/2006 било спряно до приключване на делбеното дело заведено под номер 3803/2000 на ВРС 39-ти състав.

С

Решение № 5*/9.12.2019 г. по гр.д. № 427/2006 г.искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД бил отхвърлен поради това, че * * ООД не било установено да е собственик на процесния апартамент, т.к. от една страна търговецът бил заличен поради непререгистриране а от друга страна с Решение № 161 от 18.1.2016 г., влязло в з.с. на 18.3.2018 г. и вписано в АВ /№ 28, т. IV, д.№ 1249/9.5.2018/ съдът извършил разпределение на основание чл. 292 ГПК на обектите в жилищната сграда, включваща два входа – Блок * и Блок * находящи се в гр. Варна, ул. * № *, * и 24* построена в УПИ *, *, *в кв.* на * м.р.по плана на гр. Варна, като съдът подставил в ОБЩ ДЯЛ на Й.Б. и М.Б. процесния апартамент № * в бл. *, състоящ се от: предверие, дневна, стая, кухня, баня –тоалет, лоджия, със застроена площ посочена в таблица за ценообразуване 59,11 кв.м.; при граници: стълбище, апартамент *, двор, ул. *, ап. * Решението за делба било постановено при участието на трети лица помагачи – ищцата по настоящия иск М.С. и наследодателя Л. С..

Сочи се още, че срещу двамата ответници по настоящия иск били водени и се водели множество други съдебни дела.

Всички изложени в исковата молба факти и обстоятелството, изграждането и делбата на жилищната сграда, въвеждането на сградата в експлоатация, твърдят ищците че са признати от двамата ответници по редицата висящи срещу тях дела, вкл. и по гр.д.№ 19670/2019 г. по описа на ВРС 14 –ти състав /водено от други ищци със същото искане, но с предмет ап. Б – 8 на 3 – ти етаж в бл. 2/. Такова признание ответниците били направили и по гр.д.№ 18217/2019 г. по описа на ВРС, 40-ти състав, както и по гр.д.№ 75/2020 г. по описа на ВОС, водени за други обекти в същата сграда.

На последно място ищците в исковата си молба са посочили, че съгласно Удостоверение № 3/25.07.2019 г. на Гл.арх. на Р-н *, община Варна, за приложимост на §6 ПЗР на Наредба № 2/31.07.2003 г. строежът бил заварен по см. на § 21 от ЗР на ЗУТ, не бил приет по установения ред и не подлежал на регистрация. Сградата се ползвала от собствениците на СОС, като процесния апартамент, заявяват ищците, и към настоящия момент се владеел и ползвал от тях, като апартамента ищците считат за своя собственост при квоти 4/6 идеални части за М.С. и по 1/4 ид.ч. за втората и третата ищци Р. С.и А. С..

Ответниците отказвали на ищците да се снабдят с надлежни документи за собственост на процесния апартамент по извънсъдебен ред,като по неофициална информация на ищците ответниците вече били бивши съпрузи. Във връзка с горните твърдения ищците са обосновали правния си интерес от водене на установителния иск за собственост, като са посочили още, че за обезпечаване на настоящия иск е допусната от съда обезпечителна мярка с Определение от 27-ми май 2020 г. по гр.д. № 5177/2020г.по описа на ВРС - възбрана върху процесния апартамент.

В подкрепа на твърденията си ищците са направили доказателствени искания.

В уточнителна молба от 19.6.2020 г. /л. 73-74/ ищците в т. 1 са пояснили правния си интерес от водене на иска, като са пояснили, че ответниците оспорват правата на собственост на ищците – заявяват лични претенции за собственост, участват в дело за делба, не желаят да прехвърлят правото на собственост на ищците и че за ищците липсва друг ред за защитят правото си на собственост спрямо ответниците.

Уточнено е в същата молба, че придобивното основание, на което се позовават ищците е изложено в обстоятелствената част на исковата молба:

Наследодателят С.придобил в съсобственост, в режим на СИО, преди да почине имота а в условията на евентуалност – бил само владелец до датата на смъртта си, така както ищците са посочили в исковата молба.

Придобивните основания посочени от ищците в уточнителната молба са както следва: 1.За първата ищца – давностно владение на ½ ид.ч. по време на брака й с наследодателя /до датата на прекратяване на СИО със смъртта на съпруга й/ а след смъртта на съпруга на първата ищцата - наследствено правоприемство за 1/6 ид.ч. от придобитата в съсобственост ½ ид.ч. от наследодателя приживе /осъществено от наследодателя давностно владение за период по –голям от 10 години/. 2. За останалите ищци – по 1/6 ид.ч. придобити по наследство от наследодателя.

В условията на евентуалност/ ако се приеме, че наследодателят на ищците и първата ищца не са придобили в съсобственост имота към датата на смъртта на съпруга/: Придобивното основание на което се позовават и трите ищци е давностно владение

4/6 ид.ч. за първата ищца М.С. от които 3/6 ид.ч. до датата на смъртта на наследодателя а след неговата смърт – давностно владение на 4/6 ид.ч., като към своето владение на ½ ид.ч. ищцата М. С.присъединява и 1/6 ид.ч. от владението на наследодателя си. За останалите две ищци – давностно владение на по 1/6 ид.ч. за всяка от тях, към които тези две ищци присъединяват владението на тези части от наследодателя си.