Решение № 2444 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2444 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20261110202867 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от ,,***''“ срещу Наказателно постановление (НП) № Е-НП-12/16.12.2025 г., издадено от заместник-министъра на енергетиката, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10000,00 лева за нарушение на параг. 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. и на основание параг. 5, ал. 9 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г.

В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, немотивирано и неправилно. Оспорва се материалната компетентност на актосъставителя и органа, издал НП. Сочи се, че са налице разминавания в издадените АУАН и НП. Приетото в актовете сочело, че поканата за съставяне и връчване на АУАН била изпратена преди извършване на проверката и установяването на административното нарушение. Не било посочено на какъв адрес била изпратена поканата – в седалището на търговеца или адреса за кореспонденция, посочен в договора. В АУАН липсвали индиции за уведомяване на търговеца за започване на процедурата и актът бил съставен в отсъствие на същия. Твърди се, че тримесечната част от вноската по параг. 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. в размер на 1948,28 лева била заплатена на 02.05.2025 г., а на 18.07.2025 г. била заплатена и лихва за забава.

Нарушено било правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че от 2018 г. търговецът нямал право и не извършвал добив на скалнооблицовъчни материали, като при липса на добив за предходните години, вкл. 2024 г., неясно било как била определена годишната вноска. Твърди се приложимост 1 на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото задължението било заплатено с просрочие само от 1 ден и при заплатена лихва за забава. В чл. 19, ал. 5 от концесионния договор били определени сроковете за концесионно плащане, като липсвали доказателства за уведомяване на жалбоподателя за промяна на сроковете за внасяне на концесионните такси. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП и за присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не е изпратил процесуален представител.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна - заместникминистъра на енергетиката, е бил представляван от упълномощен старши инспектор с юридическо образование и правоспособност. На етап съдебни прения процесуалният представител е посочил, че обжалваното НП е издадено във връзка с визираните в него материални разпоредби, като жалбоподателят не е осъществил в законоустановения срок плащане, а го е направил със забава. АУАН бил издаден въз основа на писмени доказателства – официални документи, представляващи извлечение от счетоводните книги на Министерството. Изпратена била покана за съставяне и връчване на АУАН, но лицето не се явило, като впоследствие АУАН е връчен чрез кмета на Общината по адреса в ТРРЮЛНЦ. Поради липса на сключено споразумение, в срок бил издаден обжалваният акт.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.04.2012 г. между Министерски съвет, в качеството му на концедент, и жалбоподателя, в качеството на концесионер, бил сключен договор за предоставяне на концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПБ. В чл. 22, ал. 1 от договора бил уговорен 35-годишен срок на договора. По делото липсват данни за спиране или прекратяване действието на договора по смисъла на чл. 36 -39 от него, доколкото посочените разпоредби изискват изричната размяна на конкретни волеизявление между страните по договора. В този смисъл представената кореспонденция между жалбоподателя и трето лице за договорното правоотношение от л. 10 до л. 21 от делото не влече промяна в действието на договора към процесната дата на санкционираното поведение.

Видно от справка – извлечение на л. 39-40 от делото и платежно нареждане на л. 9 от делото на 02.05.2025 г. жалбоподателят заплатил първата тримесечна част от вноската за 2025 г. по параг. 5, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. в размер на 1948,28 лева, а на 18.07.2025 г. – законната лихва за забава за периода от 01.05.2025 г. до 02.05.2025 г. в размер на 1,40 лева.

2

Видно от писмо от жалбоподателя на л. 68 от делото, ведно с представения към него отчет за дължимото концесионно възнаграждение от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г., последното възлиза на 3896,56 лева с ДДС.

Видно от писмо от жалбоподателя на л. 73 от делото, ведно с представения към него отчет за дължимото концесионно възнаграждение от 01.07.2024 г. до 31.12.2024 г., последното възлиза на 3896,56 лева с ДДС. Или общо за 2024 г. възлиза на 7793,12 с ДДС. Следователно за всяко от тримесечията дължимата вноска възлиза на 1948,28 лева.

На 29.07.2025 г. бил съставен АУАН № 35/29.07.2025 г. от И.М.С. – главен инспектор в Отдел „Контрол“, Дирекция „ Природни ресурси, концесии и контрол“ в Министерството на енергетиката, оправомощена със Заповед № Е-РД-16-283/30.05.2025 г. В акта било прието, че жалбоподателят не е изпълнил в срок до 30.04.2025 г. задължението си по параг. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. да заплати годишна вноска за 2025 г. в размер на 1948,28 лева, представляваща първа тримесечна част от годишна вноска за 2025 г., като същата била заплатена на 02.05.2025 г., ведно с лихва за забава. В акта липсва посочване на датата или мястото на нарушението. По делото липсват доказателства жалбоподателят да е бил поканен за съставяне на акта и оттам – неявяване дори на представител, за да бъде АУАН съставен в отсъствие на жалбоподателя.

В писмото на л. 36 от делото е отбелязано, че с писмо с изх. № Е – 26 – Н-91/21.07.2025 г. К.А. бил поканен за съставяне на АУАН, но писмото било върнато с отбелязване за непотърсена пратка. По делото липсват доказателства за изпращане на подобна покана, до кой адрес и за връщането с отбелязване за непотърсване.

Видно от докладна записка на л. 35 от делото едва на 29.10.2025 г. на жалбоподателя, чрез законния му представител, бил връчен АУАН.

На 16.12.2025 г. било съставено обжалваното НП № Е – НП12/16.12.2025 г. от заместник – министъра на енергетиката, оправомощен със Заповед № Е-РД-16-281/23.05.2025 г. В акта било прието, че жалбоподателят не е изпълнил в срок до 30.04.2025 г. задължението си по параг. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. да заплати годишна вноска за 2025 г. в размер на 1948,28 лева, представляваща първа тримесечна част от годишна вноска за 2025 г.

Противоречиво на този фактически извод и предвид липсата отново на изрично посочване на датата на нарушението, на л. 3 от НП било посочено, че „по безспорен начин е установено, че към 23.07.2025 г. ,,***''“, ЕИК ********* не е изпълнил задължението си“. В акта липсва посочване и на мястото на нарушението.

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните 3 по делото писмени доказателства и доказателствени средства, представляващи заверени копия по административнонаказателната преписка, както и тези, представени в хода на съдебното следствие.

Съдът дава вяра на същите същите, ценени заедно и поотделно, доколкото са еднопосочни, непротиворечиви, достатъчно ясно описват обстоятелствата, касаещи санкционираното поведение и развилата се административнонаказателна процедура.

Доколкото същите са непротиворечиви, съдът намира, че по арг. на противното от чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 2 от НПК, не е необходимо да подлага на подробен доказателствен анализ всяко от тях.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от правнолегитимирана страна, а именно адресата на обжалваното наказателно постановление и санкционирано лице. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок от връчването на наказателното постановление, срещу подлежащ на обжалване акт. Ето защо съдът намира, че жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди.

АУАН и оспореното НП обаче по съдържание не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва ясното посочване на мястото и времето на извършването на санкционираното поведение. В АУАН и НП никъде не е посочено по изричен начин къде е извършено нарушението, още повече че жалбоподателят има седалище и адрес на управление в град, различен от този на администрацията на наказващия орган. Що се отнася до датата на нарушението, в АУАН и НП се сочи, че задължението за плащане на вноската е било до 30.04.2025 г., кореспондиращо и със срока по параг. 5, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., но липсва ясно посочване кога е извършено нарушението. Видно от твърдения механизъм на извършването му – бездействие за заплащане на дължима вноска, дължима до дадена дата, следва, че до изтичане на този срок (а именно последния ден от срока – 30.04.2025 г.) жалбоподателят може все още да изпълни, като първата възможна дата на нарушението (бездействието, неплащането) се явява 01.05.2026 г. В случая подобно уточнение липсва и в 4 двата акта. Напротив, противоречиво на АУАН и на по-рано направени в съдържанието на самия НП, на стр. 3 от НП се твърди, че към 23.07.2025 г. жалбоподателят не е изпълнил задължението си.

Горепосочените пропуски влияят пряко върху яснотата на повдигнатото административнонаказателно обвинение и рефлектират върху правото на защита на наказаното лице, поради което се явяват съществени процесуални нарушения. Неяснотата относно датата и мястото на извършване на нарушението водят до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Освен маркираното по-горе, съдът констатира и друг порок в развилата се административнонаказателна процедура във връзка с неуведомяване чрез покана на жалбоподателя за явяване за съставяне на АУАН. В доказателствена тежест на въззиваемата страна е да представи доказателства в тази връзка, като такива не бяха ангажирани. Установимо по делото е, че жалбоподателят е узнал за водената срещу него административнонаказателна процедура едва след издаването и връчването му на АУАН, доколкото липсват и данни за предшествана комуникация във връзка с изискване на документи или извършена проверка със знанието на жалбоподателя преди съставяне на АУАН.

Всички тези недостатъци на административнонаказателната процедура са довели до ограничаване на правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита, като възрази по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 44, ал.

1 от ЗАНН, да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите констатации на контролните органи.

Посочените недостатъци на развилата се административнонаказателна процедура представляват съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило изначално административнонаказателното производство и съставляващо основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Доколкото в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване на процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност и предвид гореизложените пороци, съдът счита, че е налице основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, без да е необходимо спорът да се разглежда допълнително по същество.

При този изход на делото право на присъждане на разноски има жалбоподателят. Същият е претендирал разноски за адвокатски хонорар в размер на 450,00 евро – адвокатски хонорар, за заплащането на който се представят доказателства. Насрещната страна не е направила възражение за 5 прекомерност. Предвид това в полза на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 450,00 евро.