Решение № 20 от 03.02.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Монтана, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251630200971 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-0996-000337/28.03.2025г. на Началник РУ Монтана в ОДМВР гр.Монтана, на А. Н. Д. от гр.с. са наложени административни наказания – глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал административнонаказания, поради което обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно. Поддържа, че не е действал умишлено, не отрича че не е спрял за проверка на контролните органи, но се изплашил, тъй като бил „нередовен водач“. По същество, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема следното:

1

Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес да атакува НП и е в законния 14-дневен срок от връчването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен акт № GA 3796914/ 14.03.2025г. за това, че на същата дата, в 16.35 часа, в с.Лехчево, обл.Монтана, на ул.Цар Крум, управлява лек автомобил Ф.Ф. с полски регистрационни номера ХХХХХХХ с посока на движение от с.Мърчево наляво към кв.Огоста по ул.Бойчиновци в гр.Бойчиновци, като при подаден разбираем сигнал на водача със стоп-палка, по образец, водача не се съобразява и преднамерено и целенасочено ускорява движението си посока към с.Портитовци и продължава движението си към с.Лехчево, като при последвала светлинна и звукова сигнализация водача на автомобила продължава да ускорява. Последният навлиза в с.Лехчево с висока скорост и продължава по ул.Райко Даскалов, след което наляво по ул.Паисий Хилендарски и впоследствие надясно по ул.Цар Крум, като спира пред номер 3 на същата улица, където е спрян и установен.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление за виновно нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Жалбоподателят не оспорва описаното в АУАН и издаденото НП, административно нарушение. Поддържа, че не е спрял на контролните органи, тъй като се бил изплашил.

В хода на съдебното следствие пред въззивния съд са събрани писмени доказателства, с които се установява по несъмнен начин извършването на нарушението на правилата на ЗДвП.

След съставянето на АУАН нарушителя е запознат с неговото съдържание и е подписал акта, както и му е връчен препис от същия и е уведомен за възможността в 7-дневен срок да направи допълнителни писмени възражения. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения от нарушителя. В съставения АУАН нарушителя е отразил, че няма възражения и собственоръчно се е подписал.

Твърденията на нарушителя в жалбата не намират опора в доказателствата по делото – съставения акт за административно нарушение, който има самостоятелна доказателствена сила, която не бе оборена в хода на въззивното производство.

Административното нарушение се установява по несъмнен начин от 2 събраните писмени доказателства.

Нормата на чл. 103 от ЗДвП въвежда задължението за водача на ППС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Тоест за осъществяването на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е налице подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретен водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задълженията си, установени в цитираната разпоредба. Съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, при спиране на пътно превозно средство за проверка или оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп палка. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, от своя страна, предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Възражението на санкционирания, че нарушението не е установено по несъмнен начин, тъй като не е извършено от него виновно, съдът намира за неоснователно, тъй като от гласните и писмени доказателства се установи, че водача е възприел, видял е служителя, който му подава сигнал за спиране и въпреки това е продължил движението си и не е спрял. На водача е подадена и светлинна и звукова сигнализация от контролните органи и въпреки това същия е продължил и ускорил движението си, като не е спрял на подадения сигнал.

Последният е осъществил виновно състава на административно нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Актът за административно нарушение е съставен при спазване изискванията на ЗАНН. Не са допуснати нарушения, като по безспорен и категоричен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по никакъв начин не са нарушени правата на последния и същият е могъл да организира своята 3 защита за съдебно заседание. АУАН съдържа изискващите се, съгласно чл.42 от ЗАНН елементи и е редовен, точно, пълно и ясно е описано нарушението и жалбоподателя запознавайки се с неговото съдържание, е разбрал какво нарушение е извършил и кои разпоредби от ЗДвП е нарушил. Дори собственоръчно е записал, че няма възражения срещу съставения АУАН. С подписа си на приложената разписка е уведомен, че може да направи и писмени възражения в 7-дневен срок от връчването на акта, като няма данни да са постъпили писмени възражения при АНО.

Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл.57 от същия закон, не страда от пороци, които да го правят незаконосъобразно.

Наложеното административно наказание е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН, а именно със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, обстоятелствата при които е извършено нарушението, имотното състояние на нарушителя. Определените санкции са към минималните размери, предвидени в текста, към момента на извършване на деянието, и съдът намира, че в този си размер, същите ще изпълнят целите на наказанието, както по отношение на нарушителя, така и по отношение на останалите участници в движението. Жалбоподателят е с немалък стаж като правоспособен водач на МПС, от края на 2002г. има издадено СУМПС. За периода от придобиване право да управлява МПС жалбоподателя е многократно наказван по административен ред за нарушения на правилата на ЗДвП, с 63 на брой влезли в законна сила наказателни постановления, наложени ПАМ, както и издадени фишове, арг. справка за нарушител/водач на л.7 до л.15 от делото, което е и индиция за високата степен на обществена опасност на извършителя.

Разноски не се претендират от страните, поради което съдът не се произнася.

С оглед на горните мотиви, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно

Постановление №

25-099600337/28.03.2025г. на Началник РУ Монтана в ОДМВР гр.Монтана, с което на А. Н. Д. от гр.с., ул.Л. №ХХ ЕГН **********, са наложени административни наказания – глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, изцяло като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5