Решение № 56 от 21.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

М. Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова в присъствието на прокурора Р. Ст. И. като разгледа докладваното от М. Д. Кавракова Аршева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100602712 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда №532 от 02.10.2024 г. по НОХД №340/2024г. на СРС, НО, 12-ти състав подсъдимият В. Б. М. е бил признат за виновен за това, че на 28.10.2022г. около 04:00 часа в гр. Перник, ул. „******** се заканил с убийство на Б. Я. Р., като и казал „Ще те убия!“, а след това започнал да и нанася удари с ръка по лицето и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.303 от НПК го е осъдил за извършване на престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК, като му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, като го е оправдал по предявеното му обвинение да е извършил престъплението при условията на продължавано престъпление в периода от 28.10.2022г. до 21.07.2023г. чрез четири деяния осъществяващи поотделно състав на едно и също престъпление.

На основание чл.189, ал.3 от НПК е присъдено сторените разноски в досъдебната фаза на процеса в размер на 439,30 лева да бъдат заплатени по сметка на СДВР, както и направените в хода на съдебното производство в размер на 30.00 лева да се заплатят по сметка на СРС от В. Б. М..

Съдът се е разпоредил на основание чл.311, ал.1, т.11 от НПК с веществените доказателства по делото като отнел и постановил унищожаването на 1 бр. CD, находящ се запечатан на л. 20а, том III на ДП, 1 бр.DVD запечатан на л. 24а от том III на ДП, 1 бр. CD, находящ се запечатан на л. 51а от том III на ДП, 1 бр. CD, находящ се запечатан на л. 60 от том III на ДП, обекти към графическа експертиза, запечатани с картон серия А № 0404331 и 1

СП № 410 на л. 93 от том III на ДП, 1 брой оптичен носител, запечатан с картон серия А № 0561600 и СП № 411 на л. 53 от том VIII на ДП, 4 бр. CD, запечатани на л. 49, т VI на ДП като вещи без стойност, както и е върнал на подсъдимия В. Б. М. 1 бр. телефонен апарат марка HUAWEI модел 45MPATQUADCAMERA с IMEI 18672290592879510, ведно с два броя СИМ карти №******** и **********,********, 1 брой мобилен телефон CAT с IMEI 1:

35411041196836 и IMEI 2: 354110401197844, 1 брой мобилен телефон марка iPhone, 1 бр.мобилен телефон марка Samsung CE 0168, 1 брой мобилен телефон марка iPhone с IMEI 35799805560771, 1 брой мобилен телефон марка iPhone с IMEI 358826054607185 и 1 бр.мобилен телефон марка Samsung с IMEI 3588480485822 и постановил пазенето за срок от една година на 1 бр. мобилен телефон L8-Star.

С Определение по чл.306, ал.1, т.1 от НПК в същото съдебно заседание на 02.10.2024г. СРС, НО 12 състав е определил едно общо най-тежко наказание на основание чл.25 вр. чл.23 от НК измежду наложеното на подсъдимия В. Б. М. по НОХД №340/2024г. по опис на СРС, НО, 12 състав и наложеното му наказание по НОХД№275/2023г., по описа на РС- Сливница, а именно една година и осем месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години.

Срещу постановената присъда в законоустановения срок е постъпил протест с вх.№ 311543 от 03.10.2024г. от прокурор при СРП. В протеста се сочи, че присъдата е неправилна като се иска частична отмяна на същата, в частта с която подсъдимия е бил признат за невинен престъплението да е било извършено при условията на продължавано престъпление. Иска се признаването на подсъдимия за виновен престъплението да е извършено при условията на продължавано престъпление с общо четири деяния осъществени в периода 28.10.2022г.- 21.07.2023г. Прокурорът желае и изменение на първоинстанционната присъда в частта за наложеното наказание, като претендира увеличаване на наложеното наказание при постановяването на съдебен акт признаващ подсъдимия за виновен в извършване на престъплението при условията на продължавано престъпление. Представителят на държавното обвинение желае въззивният съд да отменени отлагането на изпълнението на така наложеното наказанието по чл.66 от НК. При определяне на така наложеното общо най-тежко наказание измежду наказанието по настоящето дело и това по НОХД№275/23г. на РС-Сливница с определение държавният обвинител иска същото да се увеличи на основание чл.24 от НК най-много с една втора, както и да се отмени отлагането изпълнението на наказанието на подсъдимия. Твърди, че присъдата е постановена при изяснена фактическа обстановка.

С допълнение към протест с вх.№72929 от 28.02.2025г. представителят на обвинението поддържа сторените в протеста искания и излага подробни аргументи касателно обвинителната теза, като формулира доводи за неправилността на присъдата.

Изводът на съда за липса на конкретизация по втория пункт на така повдигнатото обвинение е неправилен. Р. е посочила къде и кога е получила заканите, а подсъдимия е ползвал мобилен телефон видно от нейните показания. Съдът неоснователно е изключил компютърно технически експертизи, които са били в подкрепа на обвинението, както и анализа на трафичните данни изискани по чл.159а от НПК. В една от КТЕ е видно, че изследваният мобилен телефон е комуникирал с мобилните номера на св.В. Й. М. и Б. М.а.

Налични са и показанията на св.Н.Д., св.Л.К. и св.Я.Р., които също подкрепят обвинението по този пункт, като са налице и достатъчно писмени доказателства изходящи от СЦЗ, според които В. М. е наказван за ползване на мобилен телефон. Тези доказателства са подкрепящи версията на Б. Р. и установяващи достъпа на подсъдимия до мобилен телефон, които факти съдът е игнорирал. Касателно взетото решение от съдебния състав за оправдаването на подсъдимия за така повдигнатото му обвинение осъществено на 01.07.2023г. прокурорът е 2 изтъкнал, че е несъгласен с доказателствения извод на първата инстанция. Не е изводимо от доказателствената съвкупност стореното в мотивите от състава игнориране на обследвания аудиозапис от вещото лице по извършената експертиза. Не отговаря на обективната истина твърдението в мотивите, че не е ясно как е изготвен и приобщен по делото конкретния аудио запис. Същият запис на диск е приобщен в делото с протокол за доброволно предаване от 22.08.23г. и в документа се сочи от св.Р., че това е запис, който е направила с телефона си, което тя потвърждава и в показанията си. Посочва и практика на ЕСПЧ подкрепяща процесуалната допустимост на видеозаписите, като настоява че сочения аудиозапис е направен извън регламента и не представлява доказателствено средство, но следва да се цени като веществено доказателство. Без да прави доказателствено искане в тази насока акцентира, че съдът не е назначил фоноскопна експертиза на коментирания запис за установяване дали заплашителните думи са изречени от подсъдимия. Касателно четвъртият пункт на обвинението осъществено според държавния обвинител на 21.07.23г. заявява, че СРС се е опрял на показанията на заинтересовани свидетели, какъвто е св.В. Й. М. - чичо на подсъдимия, като неоснователно показанията на св.Р. не са кредитирани.

Прокурорът е развил становището си за несправедливост на така наложеното наказание. Така определеният размер и отлагането му по смисъла на чл.66, ал.1 от НК според него не изпълнява целите на наказанието. Настоява, че не може да бъде преценявано като смекчаващо вината обстоятелство наличието на „преюдициални отношения“ между пострадалата и подсъдимия. По делото са налице множество писмени доказателства за агресивното поведение на подсъдимия през 2023г. и 2024г. дори в условията на търпене на мярка за неотклонение “Задържане под стража“ като е видно и че наложените наказания на подсъдимия до момента не са дали резултат. Третото и четвъртото деяние, за което е повдигнато обвинение на подс.М. са осъществени след осъждането му по НОХД№797/23г. на РС-Бургас в сила от 11.04.23г. Прави искане за увеличение и ефективно изтърпяване на така наложеното наказание. Поддържа искането за увеличение на основание чл.24 от НК на определеното общо най-тежко наказание по реда на чл.306, ал.1 т.1 от НПК най-много с една втора и за отмяна на отлагането от изпълнението на наказанието по реда на чл.66 от НК.

Постъпила е въззивна жалба от конституираната като частен обвинител Б. Я. Р., чрез адв. Н. К. с вх.№ 317755 от 09.10.2024г. В жалбата се сочи, че в оправдателната част присъдата е необоснована, в осъдителната е неправилна, тъй като не кореспондира със събраните по делото доказателства и е постановена в противоречие на материалния закон и процесуалните правила. Така наложеното наказание в размер на една година „Лишаване от свобода“, което е отложено по ч.66, ал.1 от НК е несъразмерно и неотговарящо на високата обществена опасност на дееца. Иска се постановената присъда да бъде отменена на основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде осъден по така повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Всички обвинения са били доказани изцяло в хода на съдебното следствие и в тази връзка са показанията на свидетелите Р., Р., К., Д., С., които се подкрепят и от резултата на СППЕ.

В допълнение към въззивна жалба от конституираната като частен обвинител Б.

Р. чрез адв. Н. К. с вх.№82745 от 10.03.25г. е потвърдила искането си до въззивния съд на основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде осъден изцяло по така повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Изтъква се от частния обвинител, че в частта за индивидуализация на наказанието присъдата е и незаконосъобразна. Поискала е на основание чл.24 от НК втората инстанция да увеличи с една втора така определеното общо най-тежко наказание на подсъдимия по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК. Заявила е, че не споделя фактическите констатации на съда. Намира 3 доказателствения анализ на СРС, НО, 12 състав в мотивите за не достатъчно задълбочен, като това е довело до неверни правни изводи и неправилно приложение на материалния и процесуален закон. Обвинението и по четирите пункта на обвинението е било доказано от изброените в първоначалната жалба доказателства и на тях противостоят единствено неубедителните обяснения на подсъдимото лице. Подсъдимият е със завишена обществена опасност доколкото е осъществил първото деяние от инкриминираните към момента, в който е бил с МНО “Домашен арест“, а останалите три докато е бил с МНО “Задържане под стража“ като за последните две деяния вече е бил и осъден с влязла в сила присъда и при него е налице престъпна упоритост, агресия, изключителна дързост и чувство за безнаказаност.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 333513 от 21.10.2024г. /пощенско клеймо от 16.10.24г./ от подс.В. Б. М. чрез адв. С. Д., с която се иска отмяна на постановената присъда в осъдителната й част и да бъде постановена нова, с която да бъде признат В. Б. М. за невиновен и да бъде оправдан изцяло по така повдигнатото му обвинение.

Постъпили са и възражение от адв. С. Д., като защитник на подс. В. Б. М. срещу подадения протест, в което се твърди, че протеста е неоснователен и се моли същия да не бъде уважаван, както и възражение от същия защитник срещу подадената въззивна жалба от частния обвинител Б. Р., като се сочи, че въззивната жалба е неоснователна и моли СГС да не бъде уважавана.

С депозираните актове от страните не са направени искания за допускане на нови доказателства.

Атакуваната присъда и постановеното определение по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК са от актовете, които подлежат на обжалване и протестиране по реда на глава 21 от НПК.