Решение № 12874 от 01.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12874 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110105924 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от В. А. Ц. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, чл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1896 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – сторени разходи за закупуване на стабилизатор на електрическа енергия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2024 г. до окончателното изплащане и на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2024 г. до окончателното изплащане, вследствие от непозволеното увреждане - противоправно бездействие на ответника, изразяващо се в непредоставяне на постоянно, непроменливо и качествено електрозахранване.

Ищецът твърди, че заедно със своето семейство в продължение на повече от три години живее постоянно в недвижим имот – къща, находяща се в поземлен имот във вилна зона в село Осойца, община Горна Малина, с пл. номер 400, отреден за парцел XXXV от кв.

52 по плана на вилната зона на селото. Посочва, че къщата е присъединена към електроразпределителната мрежа с абонатен номер *** и клиентски номер към „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД 310191652612. Поддържа, че качеството на доставЯ.та до имота електроенергия и нивото на напрежението не са с нормативно установеното качество. Излага, че за осигуряване на нормално в известна степен използване на електроуредите в къщата ищецът закупил стабилизатор за електрическа енергия на стойност от 1896 лева, тъй като до монтирането му изгарянето на електроуредите поради некачественото и непостоянно напрежение на електрическата енергия, било ежедневно.

Посочва се, че на 25.11.2023 г. срещу 26.11.2023 г. така закупеният стабилизатор също изгорял вследствие на токов удар и ниско напрежение на ел. енергия. Изтъква, че направеният разход за стабилизатор представлява имуществена вреда за В. Ц., който живее 1 постоянно в къщата в село Осойца, законно присъединена към електроразпределителната мрежа, която вреда е в резултат от бездействието на ответното дружество за изпълнение на задължението си за предоставяне – постоянно, непроменливо и качествено електрозахранване. Твърди се, че в продължение на две години „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД бездейства, като не предприема действия за промЯ. в състоянието на електрозахранването, респ. преустановяване липсата на такова, за привеждане на дейността си в съответствие с нормативните изисквания за качество на електроенергията и обслужването на мрежовите оператори. Ищецът твърди, че в резултат от това поведение на ответната страна е претърпял и неимуществени вреди – болки и страдания от липсата на електрозахранване за отопление и за задоволяване на елементарни битови нужди, от притесненията, продължаващи години наред. Намира за справедлив размер на дължимото за това обезщетение претендираната сума от 10 000 лева. С тези съображения В. Ц. отправя искане за осъждане на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да му заплати процесните суми под формата на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди вследствие от протовоправното бездействие на ответната страна, ведно със законната лихва върху всяка претендирана главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.02.2024 г. до окончателното им изплащане.

Претендира и разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Топалова, оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Посочва, че от представената по делото фактура не се установя именно ищецът да е закупил процесния стабилизатор, чийто собственик не е В. Ц.. Оспорва в продължение на две години ищецът да не е получавал ел. енергия с необходимото качество, посочвайки, че дори понякога да са били налице известни отклонения, то същите не са имали постоянен характер. Поддържа, че отношенията между „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и клиентите по повод ползването на електроразпределителната мрежа са уредени в Общи условия на ЕРМ Запад.

Твърди, че показателите за качество на електроенергията са определени в Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическа енергия и качество на обслужването на мрежови оператори, обществени доставчици и крайни снабдителни, приета от КЕВР, съгласно която стойностите на захранващото напрежение се установяват в продължение на произволен период от една седмица от оператора на мрежата. С отговора на исковата молба ответникът посочва, че при установяване на отклонения от нормативните стойности на показателите, разпределителното предприятие предприема мерки за подобряване на показателите с едногодишен срок за изпълнение на мерките. Поддържа се, че в случая, след връчване на решение на КЕВР, в кратък срок ответникът е предприел необходимите мерки и е изпълнил това решение, а напрежението изцяло отговаря на стандарта. Счита, че на ищеца не се следва търсеното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като се касае за обикновено раздразнение, причинено от несъществено битово неудобство. Излага се, че, избирайки мястото, където да живее, ищецът е приел, че условията там, включително инфраструктурата, не са идентични на тези в града, посочвайки, че „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е направило всичко необходимо за поддържане на мрежата. Намира, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия и трябва да бъде определен съгласно критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че не е възможно настъпването на неимуществени вреди вследствие от колебания в електрозахранването. С тези доводи ответната страна отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие от непозволено увреждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законовият текст въвежда забрана да се причиняват вреди другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди, деянието осъществява състава на чл. 45 ЗЗД – т.е., деянието е противоправно. Поради това в правната теория противоправността на непозволеното увреждане е определена и като нарушение на общата императивна забрана да не се вреди другиму. Противоправно е причиняването на вреди другиму, само когато вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер, възниква за виновното и противоправно деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложено извършването на определена работа, и цели да обезщети вредите, причинени при или по повод осъществяването .

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1). противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен, и конкретно наличието през процесния период на непостоянно, променливо и некачествено електрозахранване на обекта;

2). настъпили вреди – имуществени (под формата на реално направен разход за закупуване на стабилизатор на ел. енергия) и неимуществени; 3). причинна връзка между противоправното поведение и вредите и 4). размера на обезщетенията.

При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата , както и да опровергае твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД.

По делото не се спори, че ищецът В. А. Ц. е ползвател на недвижим имот, представляващ къща, находяща се в поземлен имот във вилната зона в село Осойца, община Горна Малина, с пл. № 400, отреден за парцел XXXV от кв. 52 по плана на вилната зона на селото, в който живее повече от три години.

Не е спорно, че обитаваният от ищеца недвижим имот е присъединен към електроразпределителната мрежа с абонатен № 0503214240 и с клиентски № 310191652612 към ответното дружество „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.

Първият спорен по делото въпрос е относно наличието на противоправно поведение (бездействие) във връзка с качеството на доставЯ.та до имота електроенергия, за което да отговаря ответната страна.

От приобщените като писмени доказателства по делото жалба и искане за налагане на принудителна административна мярка от 27.09.2023 г. и Решение № Ж-1021/27.11.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), се установява, че по жалба до КЕВР, подадена от лицата А. В.ев Ц. и В. А. Ц. (ищецът по делото) срещу 3

„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с която жалбоподателите са възразили срещу качеството на предоставЯ.та в съсобствения им недвижимия имот - имот с планоснимачен номер 400, отреден за парцел XXXV от кв. 52 по плана на вилната зона на село Осойца и построената в имота вилна сграда, електрическа енергия поради наличие на ниско напрежение и чести изключвания на електрозахранването, КЕВР се е произнесла с решение, с което жалбата е приета за основателна в частта относно твърденията за понижено качество на напрежението. В решенето е констатирано, че стойностите на захранващото напрежение в точката на измерване на жалбоподателите, не отговарят на изискванията на Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качеството на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайните снабдители (Методиката). С решението по реда на чл.

22, ал. 5 от Закона за енергетиката на ответното дружество „Електроразпределителни мрежи“ АД са дадени задължителни указания в следния смисъл: 1). в двуседмичен срок от получаване на решението да предостави на КЕВР план-график за изпълнение на действия за подобряване качеството на електрозахранването по отношение напрежението на обекта на жалбоподателя А. Ц. в село Осойца, община „Горна Малина“, София-област; 2). в тримесечен срок след изпълнение на указанията по т. 1 да постигне качество на доставЯ.та в обекта електрическа енергия, отговарящо на определените показатели в т. 3.2.1.3.2 от Методиката; 3). в седемдневен срок след изпълнение на указанията по т. 2 да предостави на КЕВР доказателства за извършеното, вкл. и копия на протоколи от измерване качеството на доставЯ.та електрическа енергия. В констативната част на решението на КЕВР е изяснено, че ответното дружество е извършило проверка на доставЯ.та електрическа енергия до недвижимия имот в село Осойца за периода от 05.10.2023 г. до 12.10.2023 г., обективирана в Констативен протокол № СО-196/12.10.2023 г., изпратен до КЕВР, в хода на която е установено, че качеството на напрежението в точката на измерване на недвижимия имот не отговаря на изискванията на т. 3.2.1.3.2 от Методиката. В мотивите на постановеното решение е изложено още, че ответното дружество е задължено на основание т. 3.3.2 от Лицензия № Л-135-07-13.08.2004 г., издадена от КЕВР, да спазва показателите за качество на електрическата енергия и първоначалните стойности на показателите за качество на услугите и да достигне целевите стойности на показателите за качество на услугите за сроковете и при условията, определени с решение на КЕВР, като всяко решение за определяне на показатели за качество е неразделна част от лицензията.