Решение № 317 от 11.11.2020, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

Номер 317

11.11.2020 г.

Град Враца

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Враца

IV наказателен състав

На 11.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Цветелина С. Цекова

Искра П. Касабова като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно наказателно дело № 20201420200838 по описа за 2020 година С. И. Н. с ЕГН ********** от гр.Враца, ул.“Червен Лиляк“ №15,е обжалвал НП № АПИО - 517 от 29.07.2020г. на Кмета на Община Враца, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА , за извършено нарушение на чл.2, т.5 във вр. с чл.29 ал.1, т.3, от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца. В жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че описаното нарушение не отговаря на обективната действителност.

Ответникът по делото чрез процесуален представител – юрисконсулт Димитрова ангажира становище в подкрепа на НП.

Производството по делото е по реда на чл.59 - 63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: На 11.07.2020г. около 12.00 часа в РУ-Враца бил получен сигнал за лице предизвикващо скандал, пред ресторант „Чевермето“ в гр.Враца, на които били изпратени полицейските служители св.М. Л. С. и св.А. И. К. и двамата на длъжност полицай ООР при РУ-Враца. При отиването на посочения адрес - ресторант „Чевермето“ в гр.Враца, двамата полицейски служители констатирали лицето С. И. Н. , които се саморазправял с персонала на заведението, като изяснявайки случилото се установили, че във предходният ден Н. организирал тържество в ресторанта със предварително уговорени куверти, като при приключването следвало да заплати сметка в порядъка на 1500 лв. но, се указало, че може да заплати само около 500 – 600 лв. от дължимата сума, за това Н., оставил в залог собствената си лична карта до издължаването си. На следващият ден обаче Н. отново дошъл, но не за да плати сметката си, а само, за да си вземе личната карта и тъй като управата отказала да му я върне преди да е платил дължимото последният предизвиквал скандал с тях. За констатираното св.М. Л. С. и в присъствието на св.А. И. К. и св.Л. Ц. Ц. съставил АУАН №433/2020г. серия АА бл.

№820904 от 11.07.20г. н а С. И. Н. за това, че на 11.07.20г. около 12.00 часа пред 1 ресторант „Чевермето“ в гр.Враца извършва действия противоречащи на добрите нрави за морал и поведение на обществено място, изразяващи се в предизвикване на скандал, със служителите на заведението, което квалифицирал като нарушение на чл.2, т.5 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца.

Жалбоподателя С. И. Н. отказал да подпише съставеният му акт, тъй като небил съгласен с отразеното в него, като акта бил оформен, като при отказ със подписа на св.Савина Иванова.

Въз основа на така съставения АУАН №433/2020г. серия АА бл. №820904 от 11.07.20г. е издадено обжалваното НП №АПИО - 517/29.07.2020г. на Кмета на Община Враца в което, извършеното от жалбоподателя Н. било квалифицирано, като нарушение на чл.2, т.5 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на ОБЩИНА ВРАЦА и санкционирано с глоба в размер 50 лева на основание чл.29, ал.1, т.3 от същата НАРЕДБА.

Жалбоподателя в жалбата си навежда различна фактическа обстановка като твърди, че е бил обграден и заплашен от петима бодигарда на охранителната фирма да заплати несъществуваща сметка, след което му бил съставен неправомерно акт, които е незаконосъобразен понеже полицаите нямали компетентност по съставяне на такива актове.

Горната фактическа обстановка се установява от АУАН №433/2020г. серия АА бл. №820904 от 11.07.20г., НП №АПИО - 517/29.07.2020г. на Кмета на Община Враца, както и от показанията на разпитаните по делото св.М. Л. С. , св.А. И. К. и св.Л.

Ц. Ц. .

Съдът намира жалбата за подадена в срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от правоимащото лице, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения.

Съдът приема, че обжалваните НП и АУАН са издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия, но същите се явяват незаконосъобразни.

Не се спори че нарушението е констатирано с АУАН №433/2020г. серия АА бл.

№820904 от 11.07.20г., но при изготвянето му съдът намира, че са допуснати нарушения на предвидената по ЗАНН процедура.

На първо място, съдът намира, че отразеното в АУАН и в НП, описание на извършеното административно нарушение – посочено в Акта, като: „извършва действия противоречащи на обичайните норми за морал и поведение на обществено място нарушаващи общественият ред, изразяващи се в предизвикване на скандал, със служителите на ресторант„Чевермето“. ”

Респективно в Н П посочено като: „извършва действия, несъвместими с норми за морал и поведение на обществено място, нарушаващи общественият ред, изразяващи се в предизвикване на скандал, със служителите на ресторанта” е твърде общо, неконкретизирано и неиндивидуализирано в противоречие с изричното изискване на ЗАНН. При положение, че фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване и тежестта на доказване е на административнонаказващият орган, чиито ангажирани писмени доказателства не установяват по един безспорен и категоричен начин описаното нарушение сочено, само като – „скандал”, и факта на 2 осъществяването му, то съдът е лишен от възможността да прецени, чрез какви точно действия е извършено посоченото в АУАН нарушение, както и да прецени дали именно тези действия са предизвикали скандала, дали вменените действия са „противоречащи” и „на добрите нрави и нарушаващи общественият ред”. От тази възможност е лишен и санкционираният жалбоподател, при което, дори неописаните действия да бъдат установени в хода на съдебното производство, то липсата на описанието им в АУАН и в НП не може да се санира.

Нещо повече неизясняването на тези обстоятелства както в АУАН, така и в НП обуславя непълнота, съставляваща съществено процесуално нарушение, което в случая е допуснато, както в акта, така и в НП, и изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормите на чл.42 т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвиждаща изискването в акта, респективно в НП да бъде посочено освен датата и мястото, където е извършено нарушението и описание на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.

На второ място отделно от изложеното до тук, за да е налице твърдяното нарушението същото следва да е осъществено на обществено място. В случая обаче факта на осъществяване на процесното деяние на обществено място не се изяснява от отразено в АУАН и НП. Напротив от тях е видно, че доколкото е имало някакво стълкновение между участващите в събитието лица, то същото се е случило, „в гр.Враца пред ресторант„Чевермето“. Така описаното като място на нарушението по никакъв начин не означава, че мястото обезателно е обществено, а липсата на описание, което да сочи на това означава, че липсва един от елементите на изпълнителното деяние от субективна страна, а именно то да е осъществено на обществено място. От така направеното описание не може да се изведе извод, че дори и да е имало скандал същият се е случил именно на място, което е обществено по смисъла на закона, защото в действителност такова описание в АУАН и НП, реално липсва и то при положение, че соченото заведение пред което се е случило описаното събитие – „ресторант„Чевермето“ се намира в град Враца на конкретен адрес. Видно от Гугъл Мапс адреса е : гр.Враца ж.к. „Река лева“, бул.Васил Кънчов №30. В случая, ако място на нарушението беше описано по посоченият начин, щяха да са изпълнени изискванията на ЗАНН досежно посоченият реквизит, което води и до нарушение на чл.42 т.3 ЗАНН касаеща изричното посочване на мястото на извършване на нарушението, но и на чл.42 т.4 от ЗАНН касаеща изричното посочване на обстоятелствата касаещи извършване на нарушението, които са задължителни реквизити съгласно ЗАНН и непосочването им винаги влече съществено нарушение на процесуалните правила.

На трето място акта е оформен от актосъставителя, като при отказ, в съответствие с чл.43 ал.2 от ЗАНН, това е така защото ал.2 сочи, че: „Когато нарушителя откаже да подпише акта, това се удостоверява с подписа на един свидетел името и точния адрес на който се отбелязват в акта.“, както е и сторено в случая със подписа на св.Савина Иванова, но след това оформяне и в пълен разрез с нормите на ЗАНН и по конкретно в противоречие с нормата на чл.43 ал.5 от ЗАНН препис от АУАН, не е връчен на нарушителя. Видно от самия АУАН не е положен подпис от страна на жалбоподателя, за това, че му е бил връчен препис за запознаване.

При това положение възниква въпроса дали този акт въобще е бил връчен и дали той е узнал какво е неговото съдържание.

3

В тази връзка следва да се посочи и че сам актосъставителя заявява в показанията си: „…Препис от акта не му връчихме, тъй като той отказа да подпише документите, а щом като откаже да подпише ние нямаме задължение да му връчваме документите.“

Отделно от изложеното следва да се посочи и че процедурата по съставяне и връчване на акта гарантира и обезпечава правото на защита на наказаното лице, в това число да се запознае с акта, да направи възражения в дадения му по закон срок, да поиска събирането на други доказателства. Процедурата по предявяване и подписване на акта не е формално задължение за административнонаказващия орган, а е гаранция за осъществяване на правото на защита на наказаното лице. В този смисъл липсата на подпис на нарушителя, който да удостовери, че е получил акта или казано иначе невръчването на нарушителя на екземпляр от АКТА нарушава съществено правата на жалбоподателя и означава, че процедурата по съставяне и връчване на акта на наказаното лице, не е спазена в своята цялост, което ограничава неговото право на защита.

Освен това административнонаказващият орган не е изпълнил и разпоредбата на чл.52, ал.2 от ЗАНН - ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващия орган го връща веднага на актосъставителя. Това също не е сторено в настоящия случай, напротив административнонаказващият орган е издал процесното наказателно постановление.

При това НП следа да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, тъй като, както се посочи и по-горе, са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили значително правото на защита на наказаното лице. АУАН и НП са строго формални актове, реда за издаването на които, и производството досежно същите са строго регламентирани в ЗАНН. За това неспазването от страна на административнонаказаващия орган на изискването на цитираните норми от ЗАНН и издаденото наказателно постановление води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото РС в производство по обжалване на НП по реда на чл.59-63 ЗАНН, следва да установи съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя Н. със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.

Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или не на описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализация на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл.57 от ЗАНН. И макар, че законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на 4 административнонаказващия орган да издаде НП, дори и в акта за установяване на административното нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаденото НП при което административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и тези по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.