Определение № 2888 от 26.09.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2440/2026
- Вид
- Определение № 2888
- Подписан
- 26.09.2026
- В сила
- 26.09.2026
- Състав
- Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Рени Ковачка
Цитирани разпоредби
- чл.103 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95а · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 96 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 284 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2888 гр. София, 26.09.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Снежана Бакалова
Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502440 по описа за 2026 година Производството по настоящата дело е образувано по повдигнат спор за родова подсъдност, изпратено от СГС.
С определение № 3575/19.08.2026г. по в.т.д. № 1387/26 по описа на СГС, състав на същия съд е повдигнал спор за подсъдността на образуваното пред СРС, по искова молба на Н. Р. срещу Н. Д., с която са предявени по реда на чл.
422 вр. чл. 415 ГПК установителни искове за дължимост на възнаграждение по договор за отстъпване на изключителни права върху софтуерно произведение и неустойка с обща цена 5 441,69 евро или 10 611,31 лв.
За да прекрати производството пред себе си, СРС е приел, че в конкретния случай е предявен осъдителен иск за реално изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение, поето от ползвателя по договор, с който ищецът е отстъпил на ответника изключителните си права върху софтуерно произведение – информационна система под формата на мобилно такси приложение, наименувано „SOS TAXI – Drivers“ срещу задължение на ответника да разгласи приложението и да го разпространи по определения в договора начин с уговорено в чл. 20 от горепосочения договор възнаграждение в минимален размер от 500 лв. на месечна основа, както и 10% от приходите от продажбата на мобилното приложение „SOS TAXI – Drivers“ от договорената цена на дребно на предоставените лицензии на годишна база. Приел е, че предмет на спора са обекти на авторското право по 1 смисъла на чл. 3 ЗАПСП, чиято гражданскоправна защита е уредена в гл. XII от ЗАПСП, в която е нормата на чл. 96 ЗАПСП. По правилата на специалната подсъдност следва да се разглеждат всички спорове по закона, а не само предвидените в чл. 95, чл. 95а и чл. 956 ЗАПСП, тъй като споровете за договорно неизпълнение имат за предмет заплащане на възнаграждения за отстъпени авторски права върху закриляни обекти, следователно гражданскоправната им защита поради договорно неизпълнение също следва да се осъществява по реда на правилата за специалната родова подсъдност.
Споровете за неизпълнение на договорни задължения с предмет авторско или сродни права върху обекти на закрила са с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл.
58 ЗАПСП, което е още една причина те да бъдат разглеждани по същия ред, както и специално предвидените искове по чл. 95 и следващите от ЗАПСП.
Позовал се е на съдебна практика на САС.
СГС, от своя страна е повдигнал спор за родовата подсъдност, като е приел, че спорът не му е подсъден. Съгласно установена съдебна практика с Решение № 10 от 03.02.2014г. постановено по т.д. № 1514 по описа за 2013г., ВКС, ТК, 1во т.о. е прието, че по реда на ЗАПСП са предвидени специални искове за защита на авторското право посочени в чл. 95 от ЗАПСП и изричното правило за родовата подсъдност на ОС на тези искове, без оглед цената на иска – чл. 96 от ЗАПСП е предвидено само за тези специални искове. Те не обхващат цената по договорите, какъвто е мандатния такъв или с които е прехвърлено ползването на авторско право, които се регламентират от общата правна уредба по ЗЗД. С оглед цената на така предявените обективно съединени искове, всяка от които е под 12 782.29 евро., предявените исковe, съгласно правилото на чл.103 ГПК са подсъдни на СРС.
Съгласно трайно установената съдебна практика на САС, споровете с предмет неизпълнение на задължения по договори, произтичащи от авторско право са подсъдни на окръжен съд на основание чл. 96 от ЗАПСП. В посочените от СРС определения на САС, както и в други е прието, че систематичното място на нормата на чл.96 от ЗАПСП се намира в Глава 12 на закона, озаглавена „Гражданско - правна защита". Този факт, както и самият текст на чл. 96 от ЗАПСП, предвиждащ, че споровете по този закон се разглеждат от окръжните съдилища сочат, че по правилата на специалната подсъдност следва да се разглеждат всички спорове по закона, а не само предвидените в чл.95, чл.95а и чл.956 от ЗАПСП. Това е така, защото 2 споровете за договорно неизпълнение имат за предмет заплащане на възнаграждения за отстъпени авторски права върху закриляни обекти, следователно гражданско-правната им защита поради договорно неизпълнение също следва да се осъществява по реда на правилата за специалната родова подсъдност.
Цитираната от СГС съдебна практика не касае аналогичен случай на определяне на подсъдност, тъй като в нея изрично е определена подсъдността на спор между носител на авторски права и организация за защита на такива, в която членува по повод „изпълнението на договора за поръчка - събиране на възнаграждението по чл. 40, ал. 1 ЗАПСП (отм.) във вр. чл. 284 ал.2 от ЗЗД.“ Цитирането на СГС „договорите, какъвто е мандатния такъв или с които е прехвърлено ползването на авторско право“ е некоректно и не фигурира в посоченото решение.
По изложените съображения, намира, че компетентен да разгледа спора е СГС, като същия следва да прецени допустимостта на предявения установителен иск след проведено заповедно производство по чл.410 от ГПК.
Ръководен от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ Софийски градски съд, като компетентен да разгледа спора по искова молба на Н. Р. срещу Н. Д., с която са предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК установителни искове за заплащане на възнаграждение по договор за отстъпване на изключителни права върху софтуерно произведение и неустойка с обща цена 5 441,69 евро или 10 611,31 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3