Решение № 260017 от 04.03.2022, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 91/2021
- Вид
- Решение № 260017
- Подписан
- 04.03.2022
- В сила
- 23.12.2024
- Състав
- ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ЧОЛАКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.213 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.55, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.106 · Кодекс за застраховането
- чл.108, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.108, ал.1-3 или ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.108, ал.1-3 или ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.108, ал.1-3 или ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.380, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.405 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
Р Е
Ш Е Н
И Е гр. София, 04.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ при секретаря Даниела А. и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 91 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по т.д. № 91/2021 год. на СОС е образувано по исковата молба вх. № 263557/26.04.2021 год. по описа на СОС, с която А.З.Д. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Я.Д. от САК, е предявила срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на нейния близък Б.Р.Н. с ЕГН **********, настъпила при ПТП, причинено на 27.09.2018 год. около 22.30 часа на АМ „Тракия“, в района на 42 + 800 км /посока от гр. София към гр. Пловдив/ по вина на Н.Р.К. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“, с ДК № СВ 8386 ВВ, със застрахователна полица № 61749287 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 27.03.2018 год. до 26.03.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020 год. до окончателното й заплащане.
Производството по т.д. № 92/2021 год. на СОС е образувано по исковата молба вх. № 263558/26.04.2021 год. по описа на СОС, с която З.К.А. ***, с ЕГН ********** е предявила срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на живелия с нея на съпружески начала Б.Р.Н., настъпила при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020 год. до окончателното й заплащане.
Производството по т.д. № 93/2021 год. на СОС е образувано по исковата молба вх. № 263559/26.04.2021 год. по описа на СОС, с която Д.Б.Н. ***, с ЕГН ********** е предявил срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на баща му Б.Р.Н., настъпила при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020 год. до окончателното й заплащане.
Производството по т.д. № 94/2021 год. на СОС е образувано по исковата молба вх. № 263560/26.04.2021 год. по описа на СОС, с която Р.Д.Н. ***, с ЕГН ********** е предявила срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на сина й Б.Р.Н., настъпила при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020 год. до окончателното й заплащане.
С определение от 27.04.2021 год. на осн. чл.213 от ГПК четирите дела са съединени служебно за общо разглеждане, като производството по делото е продължило като т.д. № 91/2021 год. на СОС.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковите молби се твърди, че на
27.09.2018 год. около 22.30 часа на АМ „Тракия“, в района на 42 + 800 км, в посока от гр. С. към гр. П. се е движил лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“, с ДК № СВ 8386 ВВ, управляван от Н.Р.К., който при нарушение на правилата за движение, установени в ЗДвП, предизвикал ПТП, като блъснал намиращия се в средна пътна лента пешеходец Бисер Розин Н., който в резултат на удара е починал на място.
Твърди се, че местопроизшествието било посетено от дежурен КПД-ГПА-СПП при ОДМВР София, който съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 201/2018-102Б-1038/28.09.2018 год. По случая било образувано ДП № 83/2018 год. по описа на ОДМВР София, пр.пр. № 2823/2018 год. по описа на Софийска окръжна прокуратура, неприключило до настоящия момент.
Твърди се, че причина за пътнотранспортното произшествие са били единствено неправомерните действия на водача на лекия автомобил, който при управлението на МПС е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП. Твърди се, че същият е управлявал автомобила с несъобразена с условията на видимост скорост по това време на денонощието (тъмна част на денонощието), несъобразявайки скоростта си с осветеното от светлините на фаровете пространство, разстоянието на видимост и възможността му за реакция за принудително спиране или намаляване на скоростта.
Твърди се, че за лекия автомобил „Хонда“, модел „Джаз“, с ДК № СВ 8386 ВВ, управляван при ПТП от деликвента Н.Р.К., била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № 61749287, валидна от 27.03.2018 год. до 26.03.2019 год., т.е. към датата на
ПТП, 27.09.2018 год.
Твърди се, ищцата А.З.Д. била отгледана от починалия Б.Р.Н. като негово собствено дете; че ищцата З.К.А. е живяла с него на съпружески начала; че ищецът Д.Б.Н. е негов син, а ищцата Р.Д.Н. – негова майка.
Твърди се, че внезапната смърт на Б.Р.Н. е приета изключително болезнено от неговите близки и им е причинила нестихващи болки и душевни страдания. Приживе помежду им е съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и уважение, починалият е бил опора, закрила и пример за подражание, стожер на едно стабилно семейство. В резултат на трагичната загуба психическото състояние на ищците е изключително тежко, в тях е налице постоянно усещане за тревожност, отчаяност, силно неспокойство и безпомощност. Разбирайки трагичната вест, същите са били съсипани – плачели неутешимо дни наред, отказвали да се хранят, загубили съня си.
Мъката, скръбта, празнотата и липсата на опора ще съпътстват ежедневието на ищците до края на живота им и ще създават усещане за невъзвратима загуба.
Твърди се, че ищците депозирали писмени застрахователни претенции по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗК „Л.и.“ АД, но до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не им е заплатил или определил по заведените щети застрахователни обезщетения.
Преписи от исковите молби и приложенията към същите са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м., че ПТП се е осъществило по причина от осъществено от водача на лекия автомобил „Хонда“ с ДК № СВ 8386 ВВ виновно противоправно поведение, представляващо нарушение правилата за движение по пътищата, установени от ЗДвП. Твърди се, че причината за настъпването му са действията на починалия Б.Р.Н., който в нарушение на абсолютната забрана, установена в разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗДвП, е предприел пресичане като пешеходец на автомагистралата в тъмната част на денонощието. Въпреки ясното означение на пътя като автомагистрала и в нарушение на абсолютната забрана за движение на пешеходци встрани, по или през пътното платно, пешеходецът Н. е предприел пресичане на автомагистралата, в тъмната част на денонощието с което е предизвикал настъпването на транспортния инцидент и собственото си увреждане.
Във връзка с горното се оспорват твърденията на ищците, че водачът на лекия автомобил е поставил с действията си в опасност живота на пешеходеца и не е бил предпазлив и внимателен към уязвим участник в движението, тъй като поради забраната за присъствие на пешеходци на автомагистрала не може да се изисква от водача да предполага, че пострадалият ще извърши преминаване през платната на автомагистралата, в тъмната част на денонощието, без да е облечен в светлоотразителна жилетка. Сочи се, че задължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е на платното за движение или извън него. Същевременно следва препятствието да е предвидимо, което в конкретния случай не е било, тъй като от водача не може да се изисква да предвиди навлизане на пешеходец на автомагистралата.
Поддържа се, че събитието е настъпило по причина от действията на Б.Р.Н. като пешеходец поради извършено от същия внезапно навлизане и пресичане на пътните платна на автомагистралата от дясно на ляво по посоката на движението на автомобила, на място, което не е предвидено и не е обозначено за преминаване на пешеходци, в тъмната част на денонощието, при ограничена видимост и на такова отстояние от лекия автомобил, което в момента на откриване на видимостта към пешеходеца е било недостатъчно за водача на МПС да предотврати произшествието.
Сочи се, че пострадалият е бил длъжен да се съобрази с характеристиките на пътя и е могъл при обикновено внимание да възприеме пътната обстановка и другите участници в движението непосредствено преди да навлезе на автомагистралата, като не предприема преминаване през платното за движение, с което би било препятствано настъпването на транспортния инцидент. Горните възражения се заявяват в условията на евентуалност и като възражения за съпричиняване в изключителна степен от страна на пострадалия за осъществяване на транспортния инцидент и за настъпване на вредите.
Ответникът сочи, че към датата на ПТП ищците А.З. и З.А. нямат материалноправна легитимация за предявяване на настоящите искови претенция, тъй като не са сред лицата от кръга с право на обезщетение за неимуществени вреди, определен изчерпателно и ограничително с ППВС № 4/1968 год. и ППВС № 5/1969 год. Оспорват се твърденията по и.м. А.З. да е била отгледана от пострадалия като собствено негово дете, а З.А. да е живеела към момента на настъпване на инцидента на съпружески начала с пострадалия. По отношение на всички ищци се оспорват изложените в съединените в настоящето производство искови молби твърдения за неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, за съществуването и естеството на описаните отношения между ищците и пострадалото лице.
Оспорват се твърденията за непрекъсната хармонична и безконфликтна връзка между ищците и пострадалия, за споделеност и разбирателство, както и че по причина от възникване на транспортния инцидент психическото им състояние е изключително тежко, както и твърденията за настъпване на неимуществени вреди, надвишаващи възприеманата по човешка презумпция реакция на скръб. За всички ищци се сочи, че са пълнолетни лица, със завършено личностно развитие, със собствен бит и среда, като не са налице данни да са съжителствали в едно и също домакинство с пострадалия към момента на настъпване на ПТП.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
От показанията на свидетеля Н.Р.К., участник в описаното в и.м. ПТП, се установява, че на 27.09.2018 год. около 22 часа, по тъмно, управлявал по автомагистрала „Тракия“ автомобил „Хонда Джаз“ в посока от гр. С. към гр. П.; с него пътувала приятелката му, която била с гипсиран крак. Не било мъгливо или дъждовно, пътят бил сух и К. се движил с около 80 км/ч в дясната лента за движение на магистралата с включени къси светлини, когато в района преди мотел „Ихтиман“ внезапно пред автомобила от неговата страна се появил обект и веднага последвал удар. Свидетелят отбил автомобила вдясно и като излязъл, разбрал, че е ударил човек, като тялото било в най-лявата лента на магистралата, до мантинелата.
Трафикът по това време бил оживен и докато се обаждал на тел. 112 за да съобщи за инцидента, свидетелят видял как през тялото преминали други МПС – лек автомобил, джип и тежкотоварен камион, но никой не спрял.
От заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвено след запознаване с показанията на свидетеля К. и с приобщените по делото писмени доказателства – съдебномедицинска експертиза на труп № 645/2018 год. и протокол от 28.09.2018 год. за оглед на местопроизшествие, изготвен по ДП № 83/2018 год. по описа на ОДМВР София, пр.пр. № 2823/2018 год. по описа на СОП, се установява следния механизъм на ПТП :
Разпечатката съдържа 34 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c64797b7-1688-4c68-aeb8-0629b2755fa7