Решение № 260132 от 07.05.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260132 гр.Пловдив,

07.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…седми април…през…две хиляди двадесет и първа година,………………….в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Величка Белева при участието на секретаря……Мила

Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №78 по описа за 2021 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №138/09.03.2020г., постановено по търг. д. №489/2018г. по описа на Пловдивския окръжен съд, е признато за установено по исковете на „Р. (Б.)“ ЕАД с ЕИК ***против „В.Т.К.“ ООД с ЕИК ***и Ж.П.Г. с ЕГН ********** с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, съществуването на парични вземания на банката-ищец по договор за банков кредит от 14.04.2006г., анекс №1 от 24.08.2006г., анекс №2 от 27.03.2008г., анекс №3 от 25.08.2008г., анекс №4 от 28.12.2006г., анекс №5 от 30.06.2010г. и анекс №6 от 26.07.2010г. срещу ответниците „В.Т.К.“ООД с ЕК ***и Ж.П.Г. като солидарни длъжници, които вземания са част от вземанията по заповедта от 21.05.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д.№18609/2012г. по описа на Софийски районен съд, и са в следните размери:10 000 евро - просрочена главница за периода 27.12.2020г.-26.03.2012г. по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012г. до окончателното й изплащане; 3 751,68 евро - просрочена редовна лихва, начислена за периода от 27.12.2010г. до 25.03.2012г. вкл.; 1 287,62 евро - просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 27.12.2010г. до 11.04.2012г. вкл.; 10 лева - държавна такса за удостоверение от ЦРОЗ, дължима и неплатена на 07.03.2011г.; 25лв. - държавна такса за подновяване на вписване в ЦРОЗ, дължима и неплатена на 07.03.2011г. и 110лв. - държавна такса доплащане за издаване на удостоверение от ЦРОЗ.

Отхвърлени са установителните искове на „Р. (Б.)“ ЕАД с ЕИК ***против

„В.Т.К.“ ООД с ЕИК ***и Ж.П.Г. с ЕГН ********** с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК за разликата над уважения до предявения размер от 35 000 евро за главница, до предявения размер от 3 758,56 евро просрочена редовна лихва и до предявения размер от 1 497,64 евро -просрочена наказателна лихва, като неоснователни поради недоказана предсрочна изискуемост на целия дълг по процесния договор за банков кредит преди подаването на заявлението по чл.417 от ГПК.

Прекратено е производството по т.д.№489/2018г. по описа на ОС-Пловдив, в частта на предявените установителни искове по чл.422 от ГПК, с която е поискано да се признае спрямо двамата ответници съществуването на вземане на банката-ищец за сумата от 1 577,59лв., представляваща платена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д.№18609/2012г. по описа на Софийски РС и за сумата от 1 238лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт в производството по същото частно гражданско дело. „В.Т.К.“ ООД и Ж.П.Г. са осъдени да заплатят солидарно на „Р. (Б.)“ ЕАД сумата от 591,19лв., представляваща разноски за държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. №18609/2012г. по описа на Софийски районен съд, както и сумата от 463,93лв. - юрисконсултско възнаграждение за защита от юрисконсулт в заповедното производство по посоченото частно гражданско дело, а също да заплатят солидарно на банката и сумата от 722,04лв. съдебни разноски за исковото първоинстанционно производство, дължими съобразно на уважената част от исковете, както и сумата от 100лв. - юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78 ал.8 от ГПК. „Р. (Б.)“ ЕАД е осъдено да заплати на „В.Т.К.“ООД с ЕИК ***сумата от 3751,55лв. съдебни разноски съобразно на отхвърлената част от исковете. „Р. (Б.)“ ЕАД е осъдено да заплати на Ж.П.Г. сумата от 375,15лв. - съдебни разноски съобразно на отхвърлената част от исковете.

С решение №260168/03.12.2020г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №138/09.03.2020г., както следва: „в диспозитива на съдебния акт изразът, касаещ периода на просрочената главница в размер на 10 000 евро от „27.12.2020г. до 26.03.2012г.“ следва да не се чете и да се счита за несъществуващ.“

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство –„Р. (Б.)“ ЕАД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която установителната искова претенция е отхвърлена. Твърди се, че решението в обжалваната част е постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Подробно развитите съображения се свеждат до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като е изложен подробен анализ на относимите в тази насока данни по делото. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което установителната искова претенция да бъде уважена изцяло. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите страни „В.Т.К.“ ООД и Ж.П.Г..

Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство - „В.Т.К.“ ООД. Във въззивната жалба се съдържа искане решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която са уважени исковете против дружеството. В молба – уточнение към въззивна жалба с вх.№17554/26.06.2020г., са изложени конкретни оплаквания. Със същата молба са заявени доказателствени искания, които са оставени без уважение от въззивната инстанция. Претендират се сторените по делото разноски.

В постъпилия в срока по чл.263 от ГПК отговор от насрещната страна -–„Р. (Б.)“ ЕАД, подадената от „В.Т.К.“ ООД въззивна жалба се оспорва изцяло.

По реда на чл.265 ал.1 от ГПК е допуснато присъединяване на ответника в първоинстанционното производство – Ж.П.Г., към подадената от „В.Т.К.“ ООД въззивна жалба.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок и от надлежна страна.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението и спазване на императивните норми на материалния закон.

Решението е валидно и допустимо.

Същото е постановено в производство по чл.422 от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство - „Р. (Б.)“ ЕАД, е изложил фактически обстоятелства за успешно проведено заповедно производство по реда на гл.37 от ГПК, като издадената Заповед от 21.05.2012г. по ч.гр.д. №18609/2012г. по описа на Софийски РС, съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение, е в срок възразена. С цитираната Заповед ответниците са осъдени да заплатят солидарно на заявителя сумите: 35 000 евро - просрочена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012г.; 3 758,56 евро-просрочена редовна лихва, начислена за периода от 27.12.2010г. до 25.03.2012г. вкл.; 1 497,64 евро - просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 27.12.2010г. до 11.04.2012г. вкл.; 10лв. - държавна такса за удостоверение от ЦРОЗ, дължима и неплатена на 07.03.2011г.; 25лв. - държавна такса за подновяване на вписване в ЦРОЗ, дължима и неплатена на 07.03.2011г.;

110лв.-държавна такса доплащане за издаване на удостоверение от ЦРОЗ, както и направените по частно гражданското дело разноски в размер на 1 577,59лв. – държавна такса и 1 238лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Съществуването на вземането се обосновава с наличието на договор за банков кредит от 14.04.2006г., сключен между банката - ищец и ответника „В.Т.К.“ ООД - като кредитополучател. По силата на този договор банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 90 000 евро с краен срок за погасяване 15.10.2009г. Сумата е усвоена от кредитополучателя на две дати - 19.04.2006г. и 05.05.2006г. - по 45 000 евро. Ищецът се позовава на клаузи от договора за кредит: чл.3.1, съгласно който кредитополучателят плаща на банката годишна лихва в размер на СБР за евро, увеличен с 5 пункта надбавка, а при забава в плащането на дължими суми по договора, заплаща на банката неустойка - наказателна лихва за забава в размер на СБР за евро, увеличен с 13 пункта надбавка годишно върху цялата усвоена и непогасена главница по кредита за времето на забавата. В чл.4.2. от договора за кредит страните са договорили начин на погасяване на кредита, като погасителният план впоследствие е бил изменян и допълван последователно с анекси с №№2, 3 и 4 към договора за кредит, а с анекс №3 от 25.08.2008г. е договорен нов краен срок за погасяване на всички задължения по кредита до 25.06.2015г. С подписването на анекс №6/26.07.2010г. ответникът Ж.П.Г. е встъпил в задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит и анексите към него и се е задължил да отговаря солидарно с дружеството - кредитополучател за изпълнение на задълженията за плащане на всички суми, произтичащи от договора. След сключването на последния анекс №6/26.07.2010г., ответниците са погасявали със закъснение задълженията си за лихви по договора за кредит през август и септември 2010г., а на 25.11.2010г. е последното направено плащане по главницата, след която дата, считано от 27.12.2010г., ответниците изпаднали в трайно просрочие по главницата и лихвите. Последното доброволно плащане за обслужване на дълга по договора за кредит е направено на 25.01.2011г., когато със сума в размер на 317,33 евро е погасено задължение за лихва, изискуема от и неплатена на 27.12.2010г., представляваща редовна лихва, начислена за периода от 25.11.2010г. до 26.12.2010г. върху редовна главница. Ищецът е упражнил правото си по чл.9.3. от договора за кредит, като е обявил всички усвоени и непогасени суми по кредита за предсрочно изискуеми поради наличие на случай на неизпълнение по чл.8.1, б.„б“ от договора за кредит, а именно - неплащане на дължими суми на падеж. Предсрочната изискуемост на вземанията по отношение на дружеството - кредитополучател е настъпила с получаването на писмото за предсрочна изискуемост с изх.№140-139/01.03.2012г. по седалището и адреса на управление на дружеството, като се позовава на начина на оформяне на известието за доставяне /обратна разписка/ с номер ИД ***. Предсрочната изискуемост на вземането по отношение на солидарния длъжник - Ж.Г. е настъпила с достигане на писмо с изх.№140-138/01.03.2012г. до адреса на солидарния длъжник, съгласно чл.10.1. от договора за банков кредит от 14.04.2006г. и анекс №6/26.07.2010г. към него, като се позовава на начина на оформяне на известието за доставяне /обратна разписка/ с номер ***. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземането по отношение на ответниците, произтичащо от горепосочения договор за банков кредит и в посочените размери по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Ответниците „В.Т.К.“ ООД и Ж.П.Г. са оспорили предявения иск. Възражението по основателността на иска, възпроизведено в „молба – уточнение към въззивна жалба“ с вх.№17554/26.06.2020г., депозирана от „В.Т.К.“ ООД и в „становище“ с вх.№260184/20.08.2020г. относно отговора на „Р. (Б.)“ ЕАД по подадената от „В.Т.К.“ ООД въззивна жалба, се свежда до липсата на обективния елемент за настъпване на предсрочната изискуемост. Това възражение се основавана твърдения, че кредитът е изцяло погасен с едностранно задължаване от страна на ищеца на дата 30.12.2009г. на същата разплащателна сметка, по която сумата по кредита е преведена, като банката е усвоявала от сметките на дружеството – кредитополучател суми, покриващи в пълна степен претендирания от банката дълг.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка с оглед предметните предели на подадените от страните въззивни жалби, прие следното:

Неспорно е наличието на валидно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за банков кредит от 14.04.2006г. По силата на този договор „Р. (Б.)“ ЕАД предоставя на кредитополучателя - „В.Т.К.“ООД инвестиционен кредит в размер на 90 000 евро. Съгласно чл.2.1 и чл.4.1 договорът е с краен срок на погасяване на кредита 15.10.2009г. В раздел 3-ти от договора са договорени договорните, наказателните лихви, такси и комисионни. Съгласно чл.3.1 кредитополучателят плаща на банката годишна лихва в размер на Стойност на банковия ресурс /СБР/ за евро, увеличена с 5 пункта надбавка. В чл.3.6 е уговорено, че при забава в плащането на дължими суми, кредитополучателят дължи на банката неустойка - наказателна лихва за забава в размер на СБР за евро плюс 13 пункта надбавка годишно върху усвоената и непогасена главница по кредита, включително и върху непадежиралите вноски, за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски. Съгласно чл.4.2 главницата ще бъде погасена на 36 равни последователни месечни вноски, всяка в размер на 2 500 евро, считано от 15.11.2006г. до 15.10.2009г. включително, като всяка вноска е дължима до 15-то число на съответния месец. В раздел 8-ми от договора са изчерпателно изброени случаи на неизпълнение от страна на кредитополучателя, като съгласно б. „б“ – ако кредитополучателят не плати на падежа свое парично задължение към банката. В раздел 9-ти са регламентирани правата на банката при настъпване на случай на неизпълнение, като съгласно чл.9.3 – да обяви всички усвоени по процесния договор, включително и по други – конкретно посочени договори, за незабавно изискуеми.