Решение № 16 от 06.02.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Радомир, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20221730100540 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 205 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 25.09.2018 г. между ответницата А. О. и „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, било сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +. за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 44,99 с допълнителни 10 000 МВ“ със стандартен месечен абонамент в размер на 44,99 лева. Ответницата не изплатила задълженията си по споразумението в общ размер на 94,95 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 10.10.2019 г. до 09.12.2019 г. Вследствие неизпълнението и съгласно раздел IV, чл. 3 от споразумението мобилният оператор начислил неустойка в размер на 112,47 лева, която не надвишавала три месечни абонаментни такси.

На същата дата - 25.09.2018 г., и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер +., мобилният оператор, като лизингодател, сключил с А. О. - лизингополучател, договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство, марка „Samsung Galaxy Note 9 Black“ за обща лизингова цена в размер на 1379,77 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 59,99 лева. По договора за лизинг ответницата дължала заплащане на сума в общ размер на 636,48 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период от 10.10.2019 г. до 09.02.2020 г.

Вследствие неизпълнението по горепосоченото споразумение за мобилни услуги с предпочетен номер +., ответницата дължала сума в размер на 135,66 лева, начислена във 1 фактура № . г., представляваща разликата между цената на устройството „Samsung Galaxy Note 9 Black“ без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.

На 04.11.2019 г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер +., мобилният оператор, като лизингодател, сключил с А. О. - лизингополучател, договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване базови аксесоари за обща лизингова цена в размер на 91,99 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски. По договора за лизинг ответницата дължала заплащане на сума в общ размер на 91,92 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период от 10.10.2019 г. до 09.02.2020 г.

На 03.10.2019 г. между страните било сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +. за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 20,99 лева и месечен абонамент след първоначалния срок в размер на 24,99 лева. Ответницата не изплатила задълженията си по споразумението в общ размер на 43,77 лева, представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период от 10.10.2019 г. до 09.12.2019 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 70,86 лева, която не надвишавала три месечни абонаментни такси.

Твърди, че по отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски била налице изискуемост поради изтичане на сроковете на договорите за лизинг, посочени в чл. 2 от същите. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставените устройства не били върнати на мобилния оператор.

Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните фактури, издадени от мобилния оператор:

1. фактура № . г. за отчетен период от 10.10.2019 г. до 09.11.2019 г., със срок за плащане - 25.11.2019 г., издадена за сумата от 133,13 лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски;

2. фактура № **********/. г. за отчетен период от 10.11.2019 г. до 09.12.2019 г., със срок за плащане - 25.12.2019 г., издадена за сумата от 133,31 лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски;

3. фактура № . г. за отчетен период от . г. до 09.01.2020 г., със срок за плащане 25.01.2020 г., издадена за сумата от 40,41 лева, представляваща неплатени лизингови вноски и

4. фактура № . г. за отчетен период от 10.01.2020 г. до 09.02.2020 г., със срок за плащане - 25.02.2020 г., издадена за сумата от 879,34 лева, представляваща неплатени неустойка, лизингови вноски и сума за мобилно устройство „Samsung Galaxy Note 9 Black“ за предпочетен номер +..

Поради липса на изпълнение от страна на ответницата, „Йеттел България” ЕАД 2 депозирал заявление по чл. 410 ГПК до РС – Радомир, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № . г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество следните суми: сума в размер на 94,95 лева, представляваща стойността на незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 10.10.2019 г. до 09.12.2019 г. за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +.; сума в размер на 112,47 лева, представляваща неустойка, дължима на основание раздел IV, чл. 3 от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +.; сума в размер на 636,48 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 25.09.2018 г., за устройство „Samsung Galaxy Note 9 Black“ за периода от 10.10.2019 г. до 09.02.2020 г.; сума в размер на 135,66 лева, представляваща разликата между цената на устройството „Samsung Galaxy Note 9 Black“ без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг; сума в размер на 91,92 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 04.11.2019 г. за базови аксесоари за периода от 10.10.2019 г. до 09.02.2020 г.; сума в размер на 43,77 лева, представляваща стойността на незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 10.10.2019 г. до 09.12.2019 г. за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +. и сума в размер на 70,86 лева, представляваща неустойка, дължима на основание раздел III, чл. 2 от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 04.02.2022 г. до окончателното плащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез назначения ù особен представител е подала отговор на исковата молба, с който е изразила становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че не е получавала вещите и услугите, предмет на описаните в исковата молба договори, както и че договорите са нищожни, като противоречащи на императивни разпоредби на ЗЗП.

Оспорва представените от ищеца фактури, както и представената детайлизирана справка за потреблението по предпочетени номера +. и +., като твърди, че същите са съставени за целите на процеса. Оспорва представените с исковата молба 2 бр. договори за лизинг, както и Общите условия към тях, с твърдения, че последните не са публикувани на интернет 3 страницата на лизингодателя и не са влезли в сила. Оспорва и редовността на счетоводството на ищцовото дружество и всички счетоводни записвания и документи.

По изложените съображения, моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. С писмена молба излага съображения за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „Теленор България“ ЕАД е подал на 07.02.2022 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата А. А. О. за дължими суми по договори за мобилни услуги и договор за лизинг, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № . г. на РдРС. В рамките на образуваното пред РдРС производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г., връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По делото е представено и прието допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 25.09.2018 г., сключен между ищцовото дружество и ответницата, по силата на което ищецът се е задължил да предоставя на ответницата услуга за телефонен номер 0. по тарифен план „Тотал 44,99“, с месечна абонаментна такса 44,99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца. В договора е уговорено също така, че във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.

По делото е представен и договор за лизинг от 25.09.2018 г., сключен между ищцовото дружество и ответницата, по силата на който абонатът е взел на изплащане посредством 23 бр. лизингови вноски, всяка в размер на 59,99 лева, мобилно устройство „Samsung“, модел „Galaxy Note 9 Black“.

По делото е представен и договор за лизинг за базови аксесоари от 04.11.2019 г., сключен между ищцовото дружество и ответницата, при уговорени 23 бр. лизингови вноски, всяка в размер 3,83 лева.

По делото е представено и прието и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 03.10.2019 г., сключен между ищцовото дружество и ответницата, по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на ответницата услуга за телефонен 4 номер . по тарифен план „Тотал +“, с месечна абонаментна такса 20,99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца. В договора е уговорено също така, че във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяването на договора и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.

По делото като писмени доказателства са приети и издадени от ищеца фактура № . г. за отчетения период на потребление - от 10.10.2019 г. до 09.11.2019 г., с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и лизингови вноски в размер на 133,05 лева (с ДДС), фактура № **********/. г. за отчетения период на потребление - от 10.11.2019 г. до 09.12.2019 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 266,36 лева (с ДДС), фактура № . г. за отчетения период на потребление - от . г. до 09.01.2020 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 306,77 лева (с ДДС), както и фактура № . г. за отчетения период на потребление - от 10.01.2020 г. до 09.02.2020 г., с начислена за периода сума за неустойка, лизингови вноски и задължения за предходен период в размер на 1186,11 лева (с ДДС).

Ищецът е представил и справки за общото потребление за мобилен номер . и за мобилен номер 0., както и Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, в сила от 10.09.2010 г.