Решение № 1360 от 11.11.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. Пазарджик, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220102711 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, във чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, във вр. 21, ал. 1 и чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от А. К. С. против Сити Кеш ООД, ЕИК 202531869 за прогласяване на нищожен поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави на Договор за паричен заем № 848961 от 21.04.2023 г., евентуално за прогласяване на нищожност, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД, на клаузата на чл. 6.2 от договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1297.98 лева, поради противоречие с добрите нрави и за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от общо 4075.48 лева, платени при изначална липса на основание.

Ищецът твърди, че в периода 03.03.2023 г. – 03.09.2023 г. е сключил с ответника три договора за потребителски кредит.

Излага, че по трите договора е изплатил напълно и е надплатил дължимите по тях суми. Във всички договори за кредит е била включена т. нар. неустойка за непредоставяне на обезпечение, разходите по която не са били включени в ГПР, поради което договорите били недействителни изцяло.

По Договор за паричен заем от 03.03.2023 г. му била предоставена сумата от 1000 лева, платима на 12 месечни вноски. Освен заплащането на лихва се предвиждало и допълнително начислена неустойка, съгласно чл. 6.2 за неосигуряване на предвиденото чл. 6.1. обезпечение – поръчител или банкова гаранция съгласно общите условия на ответника, в тридневен срок.

Размерът на неустойката възлизал на 1278.34 лева, която се разсрочвала поравно на дванадесетте месечни вноски по кредита.

На 06.04.2023 г. платил сумата в размер на 1955.12 лева. Счита, че поради нищожност на договора недължимо е платена сумата от 955.12 лева, 1 поради изначална липса на основание.

На 21.04.2023 г. сключил с ответника от разстояние договор за паричен заем №848961 за сумата от 1000 лв., платима на 12 месечни вноски, със срок на издължаване 22.04.2024 г., при годишен лихвен процент от 40,05% и годишен процент на разходите 47.96%. Общо дължимата сума, която следвало да върне възлизала на 1297.98 лева.

Съгласно чл. 6.1 от договора се предвиждало кредитополучателят да осигури, в тридневен срок от сключване на договора, обезпечение – поръчител или банкова гаранция съгласно общите условия на ответника. При неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, дължал неустойка в размер на 1318.02 лева, платима заедно с месечните погасителни вноски. Общо сума за плащане с неустойка възлизала на 2592.30 лева.

Твърди, че е извършил следните плащания за погасяване на задължения по договора: на 21.05.2023 г. сумата от 218 лева, на 22.06.2023 г. сумата 218 лева, на 21.07.2023 г. сумата 218 лева, на 23.08.2023 г. е платена сума, с която предсрочно се погасява цялото задължение.

На 01.09.2023 г. отново сключил договор за кредит с ответника за сумата 1500 лв., платим на шест месечни вноски, предвиждащ заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 656.33 лева, която се разсрочвала поравно на шестте месечни вноски. По договора извършил следните плащания на 01.10.2023 г. погасил сумата 562.52 лева, а на 16.11.2023 г. извършил плащане в размер на 4057.84 лева, от които 3120.36 лева били платени при изначална липса на основание.

Поддържа, че предвидената неустойка в чл. 6.2. от Договорите имала характер на скрито възнаграждение и добавък към възнаградителната лихва, чиято стойност е трябвало да бъде отразена в ГПР и общата сума. Изначалната невъзможност за изпълнение на задължението да се предостави обезпечение, закономерно водела до начисляване на неустойка за допълнително възнаграждение на Кредитодателя.

Непредставянето на обезпечение не водело до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем (предвид задължението по чл. 16 от ЗПК) към датата на сключване на договора, с оглед договаряне на условията по кредита. В случая било предвидено неустойката по договорите да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и водела до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явявала добавък към възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба за Кредитодателя.

Счита, че включването на подобна клауза за неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение било договорна конструкция, чиято основна цел била облагодетелстване на кредитора.

Счита, че тази договорна конструкция имала за цел едновременно да прикрие действителните разходи, които потребителят ще понесе, и да заобиколи санкционната норма на чл.22 от ЗПК, за да запази договорната лихва въпреки недобросъвестното поведение на кредитора да заблуждава за общата дължима сума.

Намира, че предвиждането на задължение за предоставяне на обезпечение при невъзможни условия и неизпълнението на тези задължения 2 да се начислява неустойка, разсрочена на погасителните вноски, следвало да спадне в категорията с общи разходи по кредита за потребителя заради търсената крайна цел – допълнително генериране на доходи. В случая обаче неустойката не била включена в размера на ГПР. Затова договорите се явявали нищожни, като сключени при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл.

22 от ЗПК.

Излага, че разписаният в договорът ГПР бил неточен и подвеждаш, тъй като в него не се включвала скритата под формата на неустойка договорна лихва. Уговореният с договора ГПР не отговарял на изискванията за яснота и прозрачност по чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68л, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Сочи, че доколкото съгласно чл. 22 от ЗПК, клаузата за ГПР е елемент от същественото съдържание на договорите за потребителски кредит, то недействителността на същата влече недействителност изцяло на кредитната сделка.

Евентуално, счита нищожни неустоечните клаузи, с доводи, че се дължи при неизпълнение на договорно задължение, което не съставлява основната престация по договорът, че се престира независимо дали кредиторът ще претърпи вреди от настъпило неизпълнение, поради което не притежава обезщетителна функция.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Твърди, че е извършил плащания за посяване на трите договора, от недължимо платена била сумата от 4075.48 лева.

Иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за паричен заем № 848961 от 21.04.2023 г., поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави, евентуално да прогласи за нищожна, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД, на клаузата на чл. 6.2 от договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1297.98 лева, поради противоречие с добрите нрави и за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от общо 4075.48 лева, платени при изначална липса на основание, от които 758,80 лв. по Договор за паричен заем № 848961 от 21.04.2023 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва допустимостта и основателността на иска.

Счита предявения иск за недопустим с доводи, че задължението по договора е погасено изцяло, поради което облигационното правоотношение е прекратено.

За кредитополучателя липсвал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за нищожност на клауза от него, доколкото в най-пълна степен би могъл да защити интереса си с единствено с осъдителния 3 иск. Предявяването на отделни установителни искове представлявало злоупотреба с права, с цел претендиране на разноски. В случая успешното провеждане на производство по осъдителен иск се явявало единственото средство за ищцата да възстанови правното си и фактическо положение, каквото е било преди обвързването с оспорената уговорка. Цитира практика на националния съд и на СЕС.

Предвид изложеното, иска делото да бъде прекратено като недопустимо по отношение на установителните искове, поради липса на абсолютната процесуална предпоставка - наличие на правен интерес.

Намира, че са налице процесуални пречки за надлежното упражняване на правото на иск. Исковата молба не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК, тъй като не била посочена банкова сметка на ищцата за плащане на сумата по осъдителния иск. Настоява да бъде оставена без движение с указания към ищцата за посочване на банкова сметка.

Твърди, че петитумът на исковата молба е напълно неясен, тъй ищецът не представял доказателства за сключване на договори на датите 03.03.2023 г и 01.09.2023 г., такива не били сключвани между страните, а сключените други договори, освен Договор за паричен заем № 848961 от 21.04.2023 г. не били със същите параметри. Затова не били ясни обстоятелствата, на които се основава искът.

Не оспорва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен Договор за потребителски кредит за паричен заем № 848961 от 21.04.2023 г. с посочените от ищеца параметри.

Оспорва, че договорът е недействителен, поради сключването му в противоречие със ЗПК.

Счита, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, тъй като била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя, поради което дори да е нищожна, нищожността й не влече нищожност на договора, тъй като можел да съществува и без нея.

Намира за неоснователни твърденията за нищожност на договора, поради невключване на размера на неустойката в ГПР.

Поддържа, че договорът за паричен заем бил сключен по предложение /искане/ направено от кредитополучателя, което означавало, че е имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора. Същият се запознал с преддоговорната информация, попълнил въпросник за кандидатстване на кредит, въз основа на които са договорени клаузите от договора. Ищецът не била поставяна в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента й на информираност и на възможностите, които й се предоставяли да преговаря. Принципът на добросъвестност, изискващ в договорните отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, не бил нарушен, тъй като в договора между страните били защитени правата и на двете страни.

4

Волята на страните в договора била изразена ясно и недвусмислено при сключване сделката. Договорът не бил сключен при първоначално възприети ОУ, а при индивидуални уговорки между страните. Не се установявало волята на страните при сключване на договора да е била различна от отразената в съставените писмени документи.

При сключването му били спазени изискванията на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК и тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по реда на който бил сключен.

Оспорва твърдението на нищожност на неустойката, поради противоречие с добрите нрави и прекомерност.

Процесната неустойка била начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за предоставяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция.

Не били налице предвидените в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС хипотези, при които уговорената неустойка би била нищожна. Въпросът за накърняването на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следвало да бъде решен чрез комплексна преценка, включваща не само на съдържанието на договорната клауза, но и отчитаща други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функции на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Дори и се приемело, че неустойката била прекомерна, то това не я правило a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следвало да се намали нейният размер.