Решение № 1206 от 06.08.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1206 гр. Плевен, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430100128 по описа за 2025 година

Делото от П. Д. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес в *** чрез адв.

В. Б. Б. от САК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Б. И В.“, Съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и уведомления: *** против “ЕС ДЖИ ФИНАНС” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.Авксентий Велешки №5, представлявано от Л.П.Д., в качеството му на управител, в която се твърди следното : на 09.01.2023 г. между “ЕС ДЖИ ФИНАНС” ООД, ЕИК *** – Заемодател, от една страна, и П.

Д. А. – Заемател, от друга, е подписан Договор за паричен заем №ЕН0000000316 (по-долу за краткост Договора). Страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 1000.00 лв. Определен е размер на годишен лихвен процент съгласно чл.3, ал. 8, а именно 40.08 %. Броят на вноските е 1 (една), с крайна дата 09.02.2023 г. В чл.

3 ал. 7 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер на 48.33 %.

При сключването на договора, в чл.6 е предвидено условието за предоставяне на допълнително обезпечение по кредита, чрез предоставяне на гарант/поръчител. При непредоставяне на обезпечение съгласно чл.7 е предвидено начисляването на неустойка в размер на 116.60 лв. Още с подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него е начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане.

В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищецът е заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение.

1

Твърди се, че страните са сключили валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят, П. А., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за паричен заем съгласно дадената в чл.9 ал.1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за паричен заем е недействителен.

На първо място, съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 40.08 % и годишен процент на разходите от 48.33 %. В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, опредЕ. с постановление на Министерски съвет на РБ.

В случая получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка обезщетение, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към закона начин. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.

Прочитът на клаузите на в чл. 4 от договора, налага разбирането, че по своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които посочените клаузи въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в погасителния план към датата на подписване на договора.

Неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със 2 задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС). С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е посочено в изложението по-горе.

Нещо повече, така предвидената неустойка в размер на 116.60 лева, задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал.

2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.

Противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Нормите на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за паричен заем е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 1000 лева, които вече са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената сума (главницата) от 1000 лева е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.

Ищецът е изпълнил поетите задължения съгласно договора, като е заплатил на заемодателя всички дължими по договора суми, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредставено обезпечение.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае сключения между “ЕС ДЖИ ФИНАНС” ООД и П. Д. А. Договор за паричен заем № ЕН0000000316 от 09.01.2023 г. за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК. В случай, че Договор за паричен заем №ЕН0000000316 от 09.01.2023 г. бъде прогласен за недействителен, съдът е сезиран с искане на основание чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, да осъди “ЕС ДЖИ ФИНАНС” ООД да заплати на П. Д. А. следните суми, недължимо платени по Договор за паричен заем № ЕН0000000316 от 09.01.2023 г.:

1.

33.40 лева – договорна/ възнаградителна лихва по чл.3, ал.8 от Договор за паричен заем № ЕН0000000316 от 09.01.2023г., за периода от 09.01.2023 г. до 09.02.2023 г.;

2. 116.60 лева – неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 7 от Договор за паричен заем № ЕН0000000316 от 09.01.2023 г., за периода от 09.01.2023 г. до 09.02.2023 г.;

3. Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на 3 исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор, чрез адв.Е.И., с който се прави признание на иска, но впоследствие с оглед указанието на съда за уточнение на това изявление, исковете се оспорват.

В о.с.з. страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Депозирани са писмени становище от същите с оглед дадени указания от съда при насрочване на делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че на 09.01.2023год. между страните по делото е сключен договор за кредит № ЕН0000000316, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, е предоставил на ищеца, в качеството на заемател, сумата от1000лв., с посочен ГПР – 48,33%. Не се спори, че ищецът е върнал/изплатил/ на ответника заетата сума, както и претендираната лихва и неустойка – 72лв. и 366лв.

По иска с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД:

Основателни са възраженията на ищцата, касаещи клаузата, сочеща Годишния процент на разходите по процесния договор.

Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. От представения договор за заем е видно, че годишният процент на разходите /ГПР/ е посочен в размер на 46,42%. Посоченият размер на ГПР не съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Ако при изчислението на ГПР по процесния договор 4 за заем се включи и неустойката, то ГПР ще надвиши максимално регламентирания в закона. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за заплащане на неустойка в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни. От приетото заключение на ВЛ В.В. / л.96 и сл. от делото/ се установява, че ГПР е в размер 418,38%.

От горното следва, че в случая не е спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, поради което и договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

По отношение исковете с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД :