Решение № 3427 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3427 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110201963 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. Т. К. (чрез адв. Б. А.) срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (на кратко : Електронен фиш) Серия К № 8983988, издаден от СДВР, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на Ц. Т. К. (като законен представител на „,,***''“ ООД) е наложена „глоба” в размер на 50 лева за това, че на 01.04.2024г. в 13:28 часа в гр.

София, на бул. „Ботевградско шосе“ до № 459, с посока от Околовръстен път към бул. „Вл.

Вазов“, при ограничение на скоростта 50 км/ч. в населено място, лек автомобил „Т,,***''“ с рег. № ,,***'' се движил със скорост от поне 65 км/ч. в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата, с която е сезиран съдът, се твърди, че обжалваният Електронен фиш е незаконосъобразен поради противоречие с чл.6 от Конституцията на Р. България, чл.20 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и поради материална незаконосъобразност по смисъла на националния закон. Според жалбоподателя от съдържанието на Електронния фиш и начина на индивидуализация на адресата може да се предположи, че е приложен чл.188, ал.2 от ЗДвП. Приема се, че има нарушение на принципа на равно третиране при нарушение, извършено с автомобил – собственост на юридическо лице, регистрирано в Р. България и нарушение, извършено с автомобил – собственост на юридическо лице, регистрирано в чужбина. Цитира се Решение № 14 от 10.11.1992г. на Конституционния съд на Р. България и се обяснява, че в чл.188, ал.2 от ЗДвП и в чл.188, ал.4 от ЗДвП става въпрос за административна отговорност, свързана с неизяснено управление на МПС, регистрирано на 1 юридическо лице, като при българско юридическо лице се ангажира личната отговорност на физическото лице – законен представител, а при чуждестранно юридическо лице – санкцията се налага на самота Дружество, без аналогично вменяване на лична отговорност. Според жалбоподателя, независимо от идентичността на фактическата ситуация, законът предвижда различен режим на административно – наказателна отговорност единствено въз основа на мястото на регистрация на юридическото лице. Приема се, че прехвърлянето на административно – наказателна отговорност върху физическото лице – законен представител, когато Дружеството е с регистрация в Р. България представлява непропорционално средство и води до неблагоприятно третиране, което попада в обхвата на забраната по чл.14 от Конвенцията като форма на непряка и асоциативна дискриминация. В случай, че юридическото лице – собственик на моторното превозно средство (МПС) има повече от един законен представител, както в настоящия казус, законът не съдържал регламентация кой от представителите следва да бъде адресат на Електронния фиш, не въвеждал критерии за избор между тях и не изисквал проверка относно фактическата връзка между конкретния представител и нарушението. Жалбоподателят посочва, че е наясно, че според съдебната практика всеки един от законните представители може да бъде санкциониран, но счита, че това представлява „разширително и репресивно тълкуване“, като неопределеността на нормата се използвала не в полза на санкционираното лице, а в полза на административната репресия. Според жалбоподателя при наличие на повече от един законен представител – процедурата по ангажиране на административно – наказателна отговорност се откъсвала от идеята за установяване на действителния нарушител и се превръщала в процедура на случайно разпределение на санкция. Достига се до извода, че в тези случаи изборът на адресат на Електронния фиш предхожда всяко установяване на факти. На следващо место в жалбата се посочва, че в случая задължението за подаване на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП било неизпълнимо, тъй като към момента на издаване на Електронния фиш жалбоподателят не е притежавал качеството „законен представител“ на Дружеството – собственик на автомобила, защото с Решение № 1064/16.07.2025г. юридическото лице било обявено в несъстоятелност. По-нататък в жалбата се сочи, че в Електронния фиш задължително следва да се индивидуализира еднозначно адресатът на санкцията. В процесния Електронен фиш субектът на административно – наказателна отговорност бил неясен, тъй като било посочено „собственик/ползвател“, „законен представител на ЮЛ“ и същевременно били изписани ЕГН на физическо лице и ЕИК на юридическо лице. Поради това не било ясно дали санкцията се налага на физическото или на юридическото лице, дали в качеството му на собственик, на ползвател или на законен представител. Неясният адресат се приравнява на липса на годен санкционен акт. От тук се прави извод за нарушено право на защита на санкционираното лице. Освен това в жалбата се твърди, че процесното нарушение не било доказано поради неопределеност на мястото на извършване, а от там и невъзможност да се установи приложимият скоростен режим.

Обозначението „до № 459“ не позволявало да се установи дали измерването е извършено преди, след или в близост до този номер, нито къде точно е било позиционирано техническото средство. В жалбата се цитират чл.189, ал.4 от ЗДвП и §6, т.65 от ДР на ЗДвП.

2

Въпреки, че жалбоподателят сочи, че е наясно с утвърденото разбиране, че действията на служителя при мобилните автоматизирани технически средства се изчерпва единствено с позиционирането и насочването на уреда, след което уредът работи в автоматичен режим и контролният орган отсъства в процеса по установяване на нарушението, в жалбата се заявява, че по време на измерването служителят имал активни правомощия, които не се приравнявали на периодично обслужване на стационарна камера. По тези съображения се иска от съда да отмени изцяло обжалвания Електронен фиш и да присъди на адв. А. адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.1, т.3, предл. 2, вр. чл.36 от Закона за адвокатурата.

В писмо с вх. № 37284 от 06.02.2026г., с което жалбата и административнонаказателната преписка са изпратени на СРС, административно-наказващият орган е изложил принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш, като се позовава на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Посочва се, че съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В писмото се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Твърди се, че конкретното нарушение е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON“ № MD1193, като техническото средство е преминало последваща метрологична проверка. Заявява се, че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин.

По делото били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен. В писмо с вх. № 37284 от 06.02.2026г. се посочва, че техническото средство е одобрен тип средство за измерване съгласно чл.26, ал.2, вр. чл.28 от Закона за измерванията и чл.1а от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003г. Освен това в писмото изрично се посочва, че не е подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и се прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

По делото са депозирани от Г. (като пълномощник на СДВР) писмени бележки с вх.

№ 92712 от 24.03.2026г. и становище с вх. № 133715 от 28.04.2026г. С тях се оспорват твърденията, изложени в жалбата и се посочва, че жалбата е бланкетна, неоснователна и недоказана, а Електронният фиш е правилен, законосъобразен, издаден в съответствие с материалното право и при спазване на процесуалните правила и норми. Твърди се, че 3 словесното описание на нарушението, фактическата обстановка и правната квалификация съвпадали по признаци. Наложената санкция била съобразена с нормативно регламентирания фиксиран размер, който не подлежал на редукция и индивидуализация.

Цитират се чл.189, ал.4 от ЗДвП, §1 от ДР на ЗАНН и §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Твърди се, че в Електронния фиш ясно е посочено мястото на нарушението и посоката на движение на моторното превозно средство. От снимковия материал можело да се определят регистрационния номер на автомобила, посоката му на движение, установеното превишение на скоростта, както и датата, часа и мястото на нарушението. Отрича се да има допуснато нарушение при съставянето на Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ по чл.10 от Наредбата. Относно снимковия материал Г. сочи, че той представлява веществено доказателствено средство и следва да се цени наред с всички събрани по делото доказателства. Електронният фиш съдържал всички реквизити, предвидени в закона. Процесуалният представител на СДВР посочва, че използването на мобилната техническа система е допустимо, тъй като тя функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като включването и изключването са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата осъществяват. Приема се, че изложената в Електронния фиш фактология се установява от приобщените по делото доказателства. От тях ставало ясно, че техническото средство е одобрен тип за измерване, било е в изправност, като лицето, боравило с него при установяване на нарушението било надлежно обучено за работа с АТСС. Мястото на нарушението било подробно описано в Електронния фиш, тъй като е записано на кой път и точно къде е извършено нарушението, както и в каква посока на движение е установено нарушението. Освен това индивидуализиращите данни на автомобила били точно определени, поради което нарушението се приема да е описано пълно, детайлно и в конкретика. Твърди се, че лицето, управлявало автомобила, е действало при пряк умисъл. Извършеното нарушение било безспорно установено от приложения по делото снимков материал от техническото средство. При определяне на превишението на скоростта наказващият орган е съобразил и възможното отклонение в показанията на уреда, с което били защитени и правата на нарушителя. Според Г. не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН предвид значителното надвишаване на допустимата скорост. Наложената глоба била правилно и законосъобразно определена и не подлежи на промяна, нито може да се намали. Заявява се, че по дефиниция Електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В Електронния фиш следва да се отрази само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, а според чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР Областните структури на МВР са основните структури на МВР и като такива притежават съответната териториална компетентност за издаване на Електронни фишове. Иска се съдът да потвърди обжалвания Електронен фиш като правилен и законосъобразен, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.

Прави се и възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение поради липсата на фактическа и правна сложност на делото.