Решение № 2447 от 28.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2447 гр. Варна, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110114684 по описа за 2023 година

Ищцата Г.Ц. сочи, че на 24.11.2022г., е предоставила собственият си лек автомобил марка „Ауди A3", с peг.№*** на Д. Ц.. Същият на 24.11.2022г., около 11:30ч., в гр.Варна, управлявайки автомобила по бул.“Цар Освободител“ е бил блъснат от лек автомобил марка „Мицубиши Паджеро", с peг.№***, управляван от Б. К.. На кръстовището с ул.“Поп Димитър“ спрял на светофара, за да изчака разрешаващ сигнал на светофарната уредба. Докато чакал разрешаващия сигнал е бил блъснат отзад от лек автомобил марка „Мицубиши Паджеро", с peг.№***. От удара лек автомобил марка „Ауди A3" се премества напред и блъска спрелият пред него автомобил. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след като посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието и участниците в него, съставили Протокол за ПТП с №1786968. В протокола като виновен посочили водача на лек автомобил марка „Мицубиши Паджеро", а като причина за настъпване на ПТП посочили, че водача му, поради движение с несъобразена скорост блъска спрелия л.а. на ищцата, който се премества и блъска спрелия пред него автомобил. Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания ЗК „Л. И." АД, със срок на действие 24/07/2022г. - 23/07/2023г., която полица е действаща към датата на ПТП. На 25.11.2022г. ищцата уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис -заключение по щета №0003-5000-22-001869. В описа като увредени детайли били посочени: облицовка задна броня, заден капак, преден капак, облицовка предна броня, стъкло десен фар, решетка радиатор комплект, предна емблема „Ауди", рамка радиатор, ляв калник, десен калник, задна маска, основа предна броня, кондензатор и воден радиатор.

1

Като застрахователно обезщетение ищцата получила сума в размер на 1 418.89лв., тя счита размера на изплатеното обезщетение за много малък и не покриващ щетите, като твърди, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 3 500лв. От необходимата сума за ремонт в размер на 3 500лв., следва да се приспадне сумата, заплатена до момента в размер на 1 418.89лв., или сумата, която следва да и заплати ответникът е в размер на още 2 081.11лв.

Моли се, да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 50лв., представляваща частичен иск от иск общо за 2 081.11лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на облицовка задна броня, заден капак, преден капак, облицовка предна броня, стъкло десен фар, решетка радиатор комплект, предна емблема „Ауди", рамка радиатор, ляв калник, десен калник, задна маска, основа предна броня, кондензатор и воден радиатор на собственият ми лек автомобил марка „Ауди A3", с peг. №***, причинени в резултат на реализирано на 24.11.2022г. ПТП, в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „Мицубиши Паджеро", с peг.№***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и да се присъдят направените по делото съдебноделоводни разноски и адвокатски хонорар.

Ищцата в хода на производството по реда на чл.214 от ГПК е увеличила претенцията си до сумата от 2 325.36лв. като окончателен размер на иска.

Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор, в който сочи, че оспорва дължимостта на посочената сума, като сочи, че във връзка с настъпилото ПТП от 24.11.2022г. по претенция на ищцата е образувана застрахователна преписка - щета № 0003- 5000-22-001869.

На датата на предявяване на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение - 25.11.2022г., в изготвеното уведомление за настъпило застрахователно събитие изрично е изявено желание застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна оценка, във връзка с което по образуваната застрахователна преписка с №0003-5000-22001869 е определено застрахователно обезщетение по експертна оценка в размер на 1,418.89лв. Размерът на определеното застрахователно обезщетение, напълно съответства на констатираните по процесния автомобил увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие, настъпило на 24.11.2022г., както и с годината на производство на МПС. Така установеният размер на обезщетението е определен по експертна оценка на застрахователя при стриктно спазване на всички изисквания на методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, регламентирана в наредба 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане. По образуваната ликвидационна сметка е определено застрахователно обезщетение в общ размер на 1.418.89лв., като обезщетението е изплатено по банков път с платежно нареждане от дата 04.10.2023г. Поддържа становище, че исковата сума е недължима, поради изплащане па застрахователно обезщетение извънсъдебно в действителния размер на вредите, възлизащ на сумата от 1418.89лв. и че размерът на вредите по лекия автомобил, които са възникнали 2 в пряка причинно-следствена връзка с механизма на произшествие от 24.11.2022г. е определен правилно по щета №0003-5000-22-001869 и техния действителен размер възлиза на 1.418.89лв.

Стойността на определеното застрахователно обезщетение е калкулирано в съответствие с установените увреждания по детайлите, описани в изготвените опис-заключения, като стойностите за труд, боя, консумативи и камера са определени съответно на средната пазарна стойност за възстановяване на повредите по МПС. към момента на тяхното възникване.

По образуваната ликвидационна преписка - щета №0003-5000-22-001869 не са представяни разходни документи за извършени ремонтни дейности по процесния автомобил или фактури за закупуване на части. След изплащане на посочената по-горе сума, ищеца не е отправял нова покана до ЗК „Л. И." АД за извършване на друго плащане по посочената застрахователна преписка, нито до предявяване на иска, по какъвто и да е начин е обективирал, че не е удовлетворен от извършеното плащане. От ищцовата страна извънсъдебно не е заявено и възражение в смисъл, че възстановения размер не е съответен на действително дължимия. Плащането е прието, без да са заявявани възражения, вкл. по отношение размера, в който са одобрени предявените претенции, поради което исковите претенции по заявените главен и аксецорен иск, са неоснователни. С оглед изложените съображения счита, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ЗК „Л. И." АД по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в размер, надхвърлящ размера на извънсъдебно определеното и изплатено обезщетение, поради което моли да се отхвърли предявения иск - като неоснователен. Сочи че искът за лихви е акцесорен и неоснователността на главния иск води до неоснователност на иска за лихви.

На самостоятелно основание, тъй като дружеството, с извън процесуалното си поведение не е дало повод за завеждане на настоящото производство, възразява срещу искането за присъждане на разноски в тежест на ответника.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ.

Съдът, след като се запозна с исковата молба и представените доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че ищцата е собственик на л.а. „Ауди A3", с peг.

№***, както и че същият е бил увреден при ПТП причинено от л.а.

„Мицубиши Паджеро", с peг.№*** застрахован при ответника по застраховка ГО, като то е настъпило в срока на действие на застраховката. Посочените обстоятелства се доказват и от представените копие от талон за собственост на МПС на ищеца, протокол за ПТП и опис заключение по щета, както и от признанието на ответника, че е изплатил сумата от 1 418.89лв. обезщетение за погасяване на щетата.

Спорът между страните е само относно размера на дължимото се застрахователно обезщетение, като за целта е назначена и приета САвтЕ в рамките на която вещото лице е посочило, че е налице тотална щета, като стойността на ремонт на автомобила по средни пазарни цени възлиза на 3

5 663.88лв., а средната пазарна цена на такъв автомобил е в размер на 4 162.50лв.

Ищецът е съобразил посочените обстоятелства при изменението на иска си.

При така установените по делото безспорно факти, спорният между страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на разходите необходими за възстановяване на щетите.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 2 195.08лв., необходима за отстраняване на щетите. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл.402 от КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл.290 от ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ (отм.) е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №235/27.12.2013г. по т. д.

№1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №209/30.01.2012г. на ВКС по т.д.

№1069/2010г., II ТО, решение №57/07.07.2016г. по т.д.№3751/2014г. на ВКС, първо ТО, определение №156/27.03.2015г. по т.д.№1667/2014г. на ВКС, II ТО и други/.

В тази връзка съдът намира, че определяне на дължимото в случая обезщетение при условията на Наредба №24/08.03.2006г. и методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди е неприложимо.

Действително според чл.499, ал.2 от КЗ обезщетението за имуществени вреди на МПС по застраховка "Гражданска отговорност", се определя в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, приета в съответствие с чл.504 от КЗ, като не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Но съгласно чл.4 от Приложение №1 към Наредба №24/08.03.2006г. , методиката се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. Посочените норми, съпоставени с установеното от закона общо 4 правило, че обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора, налагат извод, че Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя, без да са ангажирани доказателства за стойността на щетата или когато не е налице спор за техният размер. Наред с това, предвид изречение първо от чл.499, ал.2 КЗ, което гласи, че обезщетението за вреди на имущество, не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда, ведно с другите препратки по чл.558, ал.2 и ал.5 от КЗ, се налага и извод, че Методиката по Наредба №49/16.10.2014г. вр. с Наредба №24/08.03.2006г., не дерогира приложението на общите норми на КЗ, служещи за определяне на размера на обезщетенията за имуществени вреди. В този смисъл при съдебно предявена претенцията за репариране на имуществени вреди настъпили в резултат от ПТП, съдът следва да определи обезщетението по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Като при кредитиране на заключението, съдът не е обвързан да проверява дали дадената от вещото лице действителна стойност на увреденото имущество, не надвишава минималните размери по Методиката, тъй като, ако пострадалият не получи цялата стойност на пазарната цена за труд и материали, той не би могъл да извърши ремонта, респективно не би бил обезщетен за претърпените вреди. Ето защо в трайната съдебна практика е възприето разрешението, че при спор относно обезщетение за разходи, които ще бъдат извършени в бъдеще, следва да бъде предпочетена стойността, която е най-близка до пазарните условия за извършване на ремонта /Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.