Решение № 185 от 04.12.2024, Районен съд - Петрич

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ №185 от 04.12.2024г. ПО НОХД № 609/2024 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – П.

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу М. А. К. от /населено място/, ЕГН-********** за това че на 22.09.2023 г., в около 08,40 часа, на път № ***, в участъка от километър „10+000”, разположен между разклона за Р. и П., в района между метанстанция „Е.” П. и автокъща „Т.” П., движейки се в посока от С. - към П., като правоспособен водач на моторни превозни средства, управлявайки лек автомобил марка и модел „БМВ Х5” с рег. № ***, собственост на К.Р.К. от П., е нарушила правилата за движението по пътищата визирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за приложение на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), а именно:

- чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно който - «Всеки участник в движението по пътищата» - с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди»

- чл.5 ал.2 т.4 от ЗДвП, съгласно който – «Водачът на пътно превозно средство е длъжен: - «да не извършва маневри изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение» - чл.20 ал.1 от ЗДвП съгласно който «Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства които управляват.» - чл.20 ал.2 от ЗДвП съгласно който «Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се събразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.»

- чл.21 ал.1 от ЗДвП съгласно който «При избиране на скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час – за пътно превозно средство от категория «В» - 90 км/час извън населено място.»

- чл.68 т.1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) съгласно който - « На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: – когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне.» - чл.63 ал.1 от ППЗДвП, съгласно който – «Надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено 1 платното за движение, и за очертаване на неговата граница.» - чл.63 ал.2, т.1 изр.1 и изр.2 от ППЗДвП, съгласно който - «Единична непрекъсната линиия – М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат», като на инкриминираната дата, в района на местопроизшествието, подсъдимата се движила със скорост от 90,45 км/час, която била несъобразена с пътната обстановка и надхвърляла максимално допустимата скорост за движение в този пътен участък. Подсъдимата К. не успявала да контролирала непрекъснато управляваното от нея превозно средство, като не се била съобразила с пътната обстановка, атмосферните условия, релефа на местността, пътната маркировка, характера и интензивността на движението, като при движение след излизане от ляв завой на пътя, се движила се с несъобразена с пътните условия скорост, върху мокра пътна настилка, по пътен участък с двупосочно движение, с по една лента за движение във всяка посока, разделени по между си с непрекъсната единична разделителна осева линия М1 забраняваща нейното пресичане и при условията на идващо насреща друго моторно превозно средство в лентата за движение в обратната посока, подсъдимата неколкократно е пресякла единичната непрекъсната разделителна линия разделяща двете платна за движение, движейки се зигзагообразно, след което отново е навлязла в лентата за насрещно движение предназначена за моторните превозни средства пътуващи от П. към С., където се е осъществило челния сблъсък с предната дясна част на управлявания от нея лек автомобил - в предната лява част на лек автомобил марка и модел „Пежо 206” с рег. № *** управляван от неговия собственик Л. Д. П. от П., който се движил в посока от П. към С., като в резултат на горепосочените допуснати от подсъдимата нарушения на правилата за движение по пътищата, същата е причинила по непредпазливост средна телесна повреда на пострадалия Л. Д. П. от П., изразяваща се в счупване на страничните израстъци на първи и втори поясни прешлени вляво на пострадалия П., което е довело до трайно затруднение на снагата на пострадалия за срок по–дълъг от 30 дни – престъпление по чл.343 ал.1 б. «Б» пр.2 от НК, във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК.

В съдебно заседание подсъдимита, редовно призована, се явява лично и с адв.Г. от АК-Б., редовно упълномощен с пълномощно по делото.

За ТО П. РП Б., редовно призовани се представляват от прокурор З..

Пострадалото лица- Л. П., редовно призован се явява лично и с адв. С. от АК-Пазарджик, редовно упълномощен с пълномощно по делото.

В разпоредително заседание по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК по т.4налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила - прокурорът застъпва становището, че не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила, независимо че обвинението е за престъпление, което не е тежко по смисъла на закона и че причинените имуществени вреди не са съставомерни. По старата съдебна практика решение № /1985 по НД № 4/1985 г. на Пленума на ВС изисква, за да се приложи чл.78 2 а НК трябва да са възстановени всички щети дали са съставомерен признак на престъплението или не е от значение, поради което смята, че липсват необходимите предпоставки за приложението на чл. 78 а НК.

Адв.С. не изразява становище относно т.4 по чл.248, ал.1 от ГПК и заема позиция по останалите точки.

По т.4 на чл.248, ал.1 от НПК адв.Г.-защитник на подсъдимата застъпва становище, че е налице възможността, делото да протече по реда на Глава 28 НПК, т.е. освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимата с налагане на административно наказание. Обстоятелствата за това са налице, тъй като за престъплението се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до 3 години или „Пробация“, като подкрепя тезата с ТР № 2/22.12.2016 г. на ОС на НК, като навежда извода, че този въпрос е изцяло и окончателно решен като следва да бъдат възстановяване само съставомерните имуществени вреди, т.е. с установен размер, включени в ОА и следва да бъдат точно определени. Изрично подчертава, че в случая такива не са включени в ОА, не са установени по размер както и не са посочени по размер в ОА, които не са състав от престъплението, препятстват прилагането на чл.78 а от НК за тяхното репариране. Подчертава , че в т.3 от това ТР се говори, че тъй като липса на обвинение по б.“а“, а по б.“б“ и те безспорно са несъставомерни няма законова пречка, а напротив процедурата следва да прочете при условията на Глава 28 НПК, което е задължително за съда. Това становище се подкрепя и от подсъдимата.

Съдът след като изслуша становището на страните прие по т.4 от ал.1, на чл.248 НПК, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, настоящия съдебен състав счита, че повдигнатото обвинение както в работен вариант, така и окончателното, с което е и внесено пред настоящия съд ОА е по реда на чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2, във вр. с чл.

342, ал. 1, пр.3 от НК, което по смисъла на правната норма в себе си като съставомерност не включва съставомерността на обстоятелството нанесени имуществени вреди, техния размер, причинно-следствената връзка и тяхното възстановяване. Още повече, че от самото ДП включително и в ОА на нито един момент няма възведено в обвинението обстоятелство касаещо за нанесени щети по единия или двата автомобила като размер и тяхното остойностяване. Обстоятелството, че елемента нанесени имуществени вреди е несъставомерен по така повдигнатото обвинение е обективирано и в становището на ОСНК на ВКС с ТР № 2/22.12.2016 г., което е и застъпено от предходните становище на ВС именно в този смисъл, а именно, че липсата на установен и посочен размер на имуществените вреди, които не са елемент от състава на престъплението, препятства възможността за тяхното възстановяване и в тази връзка - за прилагане на института на освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемото или подсъдимо лице. Именно поради изложеното и с оглед обвинението и предвиждащото се наказание, настоящия състав счита, че са налице предпоставките визирани в чл. 78 а от НК и е допустимо производството да протече по особените правила, визирани 3 в чл. 78 а НК, касаещи освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В съдебно заседание представителят на ТО П., РП Б. предлага на подсъдимата при приложение разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК да бъде наложено наказание „глоба” в размер близо до минималния, предвиден в закона размер, а именно от 1500 лева, прави искане за връщане на веществените доказателства на техните собственици, да се наложи кумулативната мярка визирана в чл.343Г от НК-лишаване от правоуправление за срок от година и шест месеца и да бъде осъдена подсъдимата да възстановени сторените в досъдебното производство разноски.

Защитата прави подкрепя становището на представителя на прокуратурата, като относно лишаването от правоуправление застъпва становището че мярката с оглед личността на дееца и самото деяние не следва да се налага, а в случай на налагане счита че предложения размер от прокуратурата е твърде висок, но изразява становище, че на основание разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК да не бъде налагано кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

От приложените по делото писмени доказателства /досъдебно производство №314 ЗМ 386/2023 по описа на РУ П./, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Подсъдимата е правоспособен водач на моторни превозни средства от категория «В». Сутринта на 22.09.2023 г., М. К., заедно със съпругът си – К.Р.К., пътували от гр. Б. - в посока към П., с управлявания от К. лек автомобил марка и модел «БМВ Х5» с рег. № *** собственост на съпругът й, който седял на предната дясна седалка до водачката на автомобила. По време на това пътуване, в 08,40 часа, на 22.09.2023 г., управлявания от К. лек автомобил достигайки участъка от километър «10+000” на път № ***, намиращ между разклона за Р. и П., в района между метанстанция «Е.» П. и автокъща Т., П., където асфалтовата настилка била гладка, без надлъжен наклон и неравности по нея, но същата била мокра, а времето било облачно.

Широчината на пътното платно в този пътен участък била 7,50 метра, като същото се състояло от две насрещни пътни ленти предназначени за двупосочно движение – с по една пътна лента за движение във всяка от двете срещуположни посоки, като всяка от тези пътни ленти била с ширина от 3,75 метра. Двете насрещни пътни ленти за движение били разграничени по между си с добре видима единична непрекъсната осева линия тип – «М 1», която според разпоредбите на Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата забранява на водачите на пътни превозни средства да я застъпват и пресичат. Максимално разрешената скорост за движение на пътни превозни средства в този пътен участък била 90 км/час. По същото време и в същия пътен участък, но движейки се в посока от П. - към С., пътувал лек автомобил марка и модел Пежо 206» с рег. № ***, управляван от правоспособния водач – свидетеля Л. Д. П. от П., който бил сам в автомобила си.

4

Като правоспособен водач на моторни превозни средства от категория «В», «М» и «АМ», съдът приема че подсъдимата К., е знаела, че съгласно разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) всеки участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Същата е разбирала, че съгласно чл.5 ал.2 т.4 от ЗДвП – водачът на пътно превозно средство е длъжен да не извършва маневри изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение. Също така е знаела, че съгласно чл.20 ал.1 от ЗДвП водачите на моторни превозни средства са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства които управляват.