Решение № 18727 от 15.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18727 гр. С-я, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20221110167323 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.

79 ,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение на:

К. Г. Ч.а- М., а именно 63.40лв- главница за ТЕ за периода от м.10.2020 г. до м.4.2021 г., ведно със законната лихва от 09.08.2022г, мораторна лихва в размер на 150.45лв за периода от 15.09.2019г до 27.07.2022г и 22.22лв- главница за извършена услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 09.08.2022г, мораторна лихва в размер на 4.51лв за периода от 31.08.2019г до 27.07.2022г, върху главница за извършена услуга дялово разпределение, както и за сумите в размер на 12.50лв държавна такса и 25л. юрисконсултско възнаграждение

С. Г. Ч. с ЕГН: ********** , а именно 63.40лв- главница за ТЕ за периода от м.10.2020 г. до м.4.2021 г., ведно със законната лихва от 09.08.2022г, мораторна лихва в размер на 150.45лв за периода от 15.09.2019г до 27.07.2022г и 22.22лв- главница за извършена услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 09.08.2022г, мораторна лихва в размер на 4.51лв за периода от 31.08.2019г до 27.07.2022г, върху главница за извършена услуга дялово разпределение, както и за сумите в размер на 12.50лв държавна такса и 25л. юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът претендира и разноски за исковото производство. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за 1 дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

Ответникът С. Ч. е подал отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявените искове, като недпоустими и неоснователни.

По допустимостта съдът с влязло в сила определение е прекратил делото частта срещу К. Г. Ч.а- М., а именно 63.40лв- главница за ТЕ за периода от м.10.2020 г. до м.4.2021 1 г., ведно със законната лихва от 09.08.2022г, мораторна лихва в размер на 150.45лв за периода от 15.09.2019г до 27.07.2022г и 22.22лв- главница за извършена услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 09.08.2022г, мораторна лихва в размер на 4.51лв за периода от 31.08.2019г до 27.07.2022г, върху главница за извършена услуга дялово разпределение, както и за сумите в размер на 12.50лв държавна такса и 25лв[1]юрисконсултско възнаграждение ,както и в частта срещу С. Г. Ч. с ЕГН:

********** за сумите в размер на 63.40лв- главница за ТЕ, 150.45лв- мораторна лихва върху главница за ТЕ и сумата в размер на 22.22лв- главница за извършена услуга дялово разпределение

Предмет на настоящото дело е само искът на ищецът срещу С. Г. Ч. с ЕГН:

********** за сумата в размер на 4.50лв- мораторна лихва върху главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 27.07.2022 г.

По съществото на делото съдът намира следното:

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните съществуването на процесното правоотношение по доставяне на топлинна енергия и неговото съдържанието, както и основанието и размера на вземанията по него.

Единственият спорен въпрос е дължи ли С. Ч. сумата в размер на 4.50лв., мораторна лихва върху главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 27.07.2022 г., която главница е призната като съществуващо вземане.

По този въпрос съдът намира следното: таксата за дяловото разпределение е вземане, което се дължи на трето лице в случая Нелбо инженеринг ООД, което го осъществява услугата дялово разпеределение. По силата на вътрешно правоотношения между ищеца и третото лице Нелбо инженеринг ООД, ищецът събира вземанията за негова сметка от потребителите на топлинна енергия. В случая това вземане не подчинено на правоотношението на ищеца с ответника и не се регулира от ОУ, тъй като макар и акцесорно, произтича от нормативната уредба и за неговото изпълнение не е предвидено срок. По тази причина, за да изпадне длъжника в забава следва да бъде поканен съгласно чл.

84, ал. 2 ЗЗД. По делото покана за изпълнение не се твърди и не се доказва ищецът да е изпращал на ответника. По изложените причини и съобразно константна практика в този смисъл, искът за лихва върху дяловото е неоснователен. В този смисъл Решение № 4853 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 1573/2023 г., Решение № 4817 от 15.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9917/2021 г.

По разноските: Видно от в полза на ответника се дължат разноски за прекратената част, тъй като са предявени недопустими искове по признати с възражението суми на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, поради което ответникът не е 2 станал причина за образуване на исковото производство.

Разноски се дължат и за отхвърленият иск, който неоснователно е подържана от ищеца на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, която настоящия състав споделя: Определение № 60345 от 11.10.2021г. по ч.гр.д. № 3103/2021г. по описа на III гр. о. и Определение № 10 от 13.01.2020г. по ч.гр.д. № 4908/2019г. по описа на III гр. о. се възприема разбирането, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно. В същия смисъл е и Определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч.т.д. № 2982/2019г. по описа на II търг. отделение на ВКС, в което е направено и разграничение, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т-Я С-Я” ЕАД, ЕИК ***, установителни иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение на С. Г. Ч. с ЕГН: ********** ЧЕ дължи сумата в размер на 4.51лв, мораторна лихва, върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019г до 27.07.2022г.

ОСЪЖДА „Т-Я С-Я” ЕАД, ЕИК ***, да плати на адвокат Н. И. И. с ЕГН:

********** , на основание чл. 78, ал. 4 ГПК във вр с чл. 38, ал. 1,т.2 ЗАдв, сумата от общо 480 лв., адвокатско възнаграждение за исковото производство.

ОСЪЖДА „Т-Я С-Я” ЕАД, ЕИК ***, да плати на адвокат Н. И. И. с ЕГН:

********** , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр с чл. 38, ал. 1,т.2 ЗАдв, сумата от общо 480 лв., адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред С-йски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при С-йски районен съд: _______________________

3