Решение № 31 от 06.01.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 31

Плевен, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - III касационен състав, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Членове:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА НИКОЛОВА канд № 20257170600838 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление : гр.София, [жк], бул.Б., [адрес], ет.10, чрез юрисконсулт Е. К., против Решение № 58/04.09.2025г. по КАНД № 137/25г. по описа на РС-Червен бряг, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 15-2200207/30.09.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

Счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

Посочва се в касационната жалба, че в решението липсват мотиви вкл. описание на фактическата обстановка в НП, както и обсъждане на правната страна на спора, преценка на събраните доказателства и отговор на изложените възражения от страната.

Твърди се, че липсва надлежно оправомощаване на актосъставителя и административнонаказващият орган. Сочи се, че компетентният орган да издава НП по чл. 416 ал.5 от КТ е ръководителят на съответния орган по чл.399, чл.400 и чл. 401 от КТ, като в случая това е изпълнителният директор на „Главна инспекция по труда“ или оправомощено от него лице. Твърди се, че по делото липсват доказателства за надлежно оправомощаване на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен със заповед или друг документ, а предвидената в Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“, като част от функциите на директорите на дирекции административнонаказателна дейност, не ги прави материално компетентни, доколкото оправомощаването следва да е изрично по силата на закона.

Посочва се още в касационната жалба, че не са спазени разпоредбите на чл. 40 ал. 3 и ал.4 от ЗАНН при съставянето на АУАН, като същият е съставен в присъствието на един, вместо двама, свидетели и не става ясно лицето, положило подписа си, в какво качество го е поставило. Твърди се, че в АУАН има повече подписи отколкото са имената на лицата в него и не е ясно в какво качество участва свидетелят Н. – дали е присъствал на извършване на нарушението и/или на неговото установяване.

Твърди се, че са нарушени и чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било осъществено. Изложеното в АУАН е възприето дословно при постановяване на НП и административнонаказващият орган не е извършил дължимата проверка на основание чл.52 ал. 4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката. Налице е пълна липса на описание на фактическата обстановка, което води до невъзможност за правилно определяне на правната квалификация на деянието. Не е направено описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Липсват мотиви относно отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и други такива, които се вземат предвид при определяне вида и размера на наказанието.

Твърди се в жалбата, че е наложено наказание за деяние, което не представлява нарушение. Сочи се, че между дружеството и В. И. не са налице трудовоправни отношения. Видно от представеното по преписката копие на договор за сътрудничество от 01.04.2025г. двете страни са сключили граждански договор помежду си. Нито в съдебното решение, нито в АУАН и НП е обсъдено наличието на този договор с оглед преценката дали действително е осъществен съставът на твърдяното нарушение. Твърди се, че е налице облигационно правоотношение. За разлика от трудовия договор, който се отличава със задължително съдържание по чл. 66 ал.1 от КТ и в който следва да се уговорят мястото и характера на работата, както и трудовото възнаграждение , което се дължи, при гражданския договор вкл. представения договор за сътрудничество е за изпълнение на определена работа като се предоставя на възложителя уговорения резултат. В същото не се съдържат белезите на трудовото правоотношение, а са налице трите съществени елемента на облигационното правоотношение – страни, предмет и цена. Липсва уговаряне на работното място, липсва месторабота, липсва длъжност, липсва трудово правоотношение и размер на отпуска. Съгласно ЗЗД и действащият принцип на свобода на договаряне страните са уредили отношенията си с договор за сътрудничество имащ характеристиките на граждански договор. Сочи се, че този вариант е предпочетен заради по-голямата гъвкавост и свобода при организацията на процеса на дейност за кредитния експерт предвид обстоятелството, че сътрудникът не е обвързан от работното време на възложителя и от организацията на работа, а сам преценява в кои часове ще работи, в кои ще почива и най-вече къде ще извършва възложеното. Посочва се, че възнаграждението в този случай е фиксирано и се калкулира от броя на сключените договори с негово съдействие т.е. то се определя от постигнатият резултат, от извършената работа, който е основен елемент на гражданския договор и е разграничителен критерий от трудовия договор. Посочва, че от доказателствата по делото се установява, че възнаграждението за извършената дейност на В. И. варира значително (за първото полугодие лицето е получило комисионна в размери от 300 до 1200 лв.) , което е доказателство, че не е уговорено трудово възнаграждение. Твърди се, че АУАН и НП са основани на твърдението на служители на ответника, които при посещението си на място еднократно са установили труд без да е описано какви действия е извършвало лицето по време на проверката, как е установено, че изпълнява трудови задължения, с оглед на което не може да се установи защо присъствието на лицето в обекта е възприето непременно от проверяващите като престиране на работна сила.

Излага се и становище, че нарушението не е доказано по несъмнен начин. Твърди се, че с искането от контролните органи В. Л. И. да подпише декларация по чл.402 от КТ е нарушена разпоредбата на чл.402, ал.1 т.3 от КТ. Това се установява и от показанията на лицето, в което В. И. заявява, че е била притеснена и не е знаела какво попълва и не е разбирала значението му.

На следващо място се посочва, че наложеното административно наказание в размер на 1500 лв. е прекомерно и не съответства на тежестта на твърдяното нарушение. При определянето му административнонаказващият орган не е съобразил принципите в чл.27 и чл.28 от ЗАНН, като не е отчел, че това се явява първо нарушение, не е налице повторност, няма отегчаващи отговорността обстоятелства и дори наказание в минимален размер се явява несъразмерно и несправедливо.

Иска се от съда да отмени Решение № 58/04.09.2025г. по АНД № 137/25г. по описа на РС-Червен бряг като неправилно и незаконосъобразно и вместо него се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление №15-2200207/30.09.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.

Прави се възражение за прекомерност на претендирано юрисконсултско възнаграждение поради прекомерност, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

В срока по чл.213 ал.4 от АПК не е депозиран отговор от ответника.

В съдебно заседание касаторът - „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, редовно призован, не се представлява.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт З. Е., който моли съда да отхвърли жалбата, като остави в сила решението на ЧбРС.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

С Решение №58/04.09.2025г. по АНД №137/25г. по описа на РС-Червен бряг, съдът е потвърдил Наказателно постановление № 15-2200207/30.09.2022 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.З от КТ на „Профи Кредит България" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Б., представлявано от С. Н. и Ц. С. – управители, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.

Първоинстанционният съд приел за установено, че на 21.06.2022 г. служители от Дирекция „Инспекция но труда" гр. Плевен извършвали проверка за спазване на разпоредбите на трудовото законодателство за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като посетили обект „Офис за кредити на „Профи кредит България" НООД, находящ се в гр. Червен бряг, [улица]. Служителите от Дирекция „Инспекция но труда" установили на място лицето В. Л. И.. От проведения разговор с нея и от попълнената на 21.06.2022 г. декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, счели, че лицето изпълнява трудови функции за сметка и в полза на „Профи кредит България" ЕООД, като извършва дейност, характерна за длъжност „кредитен експерт“, с определено работно място: „Офис за кредити на „Профи кредит България" ЕООД на адрес: гр. Червен бряг. [улица], с определено работно време: от 09:00 часа до 18:00 часа, с почивни дни: събота и неделя, почивка в работния ден от 12:30 ч. до 13:30 ч. и определено трудово възнаграждение в размер на 600 лева на месец. След справка в системата на НАП установили, че между „Профи кредит България" ЕООД и В. Л. И., с [ЕГН] няма сключен трудов договор в писмена форма, както и, че не е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов договор.

Съдът установил, че в хода на проверката пред служители на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Плевен бил представен Договор за сътрудничество № 11259 от 01.04.2015 г. сключен между В. Л. И. и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. Проверяващите приели, че в представения граждански договор не е договорен конкретен резултат, който следва да бъде постигнат от И., поради което бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН/)№ 15-2200207/14.07.2022г. за нарушение на чл. 62 ал.1 вр. чл.1 ал. 2 от КТ, затова че дружеството, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е приело на работа В. Л. И., като „кредитен експерт“ на обект офис за кредити на „Профи кредит България" ЕООД, находящ се в гр. Червен бряг, [улица], без да има сключен трудов договор, преди постъпването й на работа.

Въз основа на АУАН било издадено Наказателно постановление № 15-2200207/30.09.2022 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен, с което на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за нарушение на чл. 62. ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.З от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.

Съдът приел, че горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства, изброени изчерпателно в съдебното решение, както и се потвърждава от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели - Д. И. Й., Б. А. Н. и В. Л. И..

Съдът приел, че е доказано налице неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ, както и правилно наказващият орган е приложил материалния закон.

Установил, че съставеният АУАН ш НП са издадени от компетентен орган с оглед чл. 21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, както и са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.