Решение № 71 от 02.04.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Разлог, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20251240200631 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от Н.К.Н., в качеството на управител на „Н.М.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес: *, ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ, по чл.10, ал.1 от ЗП, с №*, издаден от А„ПИ“, с който на жалбоподателя му е наложено адм. наказание: „имуществена санкция“ от 2`500.00 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

С жалбата се иска ЕФ да бъде отменен поради това, че същият е неправилен и незаконосъобразен, издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че липсват годни и достатъчни док-ства за нарушението, както и че в ЕФ няма описание на нарушението. Алтернативно се застъпва, че не е доказано и извършването на твърдяното нарушение от жалбоподателя. На следващо място се навеждат доводи, че наложената санкция не съответства на тежестта и хар-ра на нарушението. Същата е явно несъразмерна на хар-ра и последиците от нарушението, което е в противоречие с принципите на справедливост и пропорционалност. Претендира заплащане на разноски за адв. възнаграждение.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира молба, с която изразява становище по хода на делото и моли атакувания акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

НО - А„ПИ“ – редовно призован, не се явява, не изпраща и процесуален представител.

Депозирано е писмено становище, с което се счита жалбата за неоснователна. Намира ЕФ за правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден. Претендира се юрк. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя в процеса.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът след като служебно провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните по делото док-ства приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.03.2024 г., в 17:24 часа било установено нарушение №*, с ППС Т. А. И.., рег. №*, с технически допустима максимална маса 6500, брой оси 2, еко категория EURO 2, без ремарке, в о.Р., за движение по път 19 км 30+320 с посока Намаляващ км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна 1 такса по чл.10, ал.1. т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устр-во №*, представляващо елемент от ЕССПТ, по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 19 км 30+320.

По док-ствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото множество писмени и веществени док-ства, представени от страните и служебно изискани от съда, всички подробно описани и приобщени по реда на чл.283 НПК. Съдът приема изцяло с доверие информацията съдържаща се във всеки от приложените по делото писмени документи и справки, като същите не съдържат сериозни противоречия или разминавания, изложеното в тях е последователно, логично и ясно, като съвпада с отразеното в/у приложения снимков материал и най-вече приложената справка за подавани тол декларации от асоциираното към това МПС бордово устр-во и история на обработка на нарушението.

Въз основа на писмената информация и визуалната такава обективирана в приложения и изготвен от ТС снимков материал, съдът безспорно установява всички релевантни към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, тъй като е насочена с/у акт, подлежащ на съд. контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът приема, че оспорения ЕФ е издаден от компетентен адм. орган/структура, на основание чл.10, ал.10 ЗП. Спазена е формата и срока за съставяне на ЕФ, който формално съдържа всички необходими реквизити предвидени в закона. Посочени са датата и точния час на нарушението, мястото на нарушението, рег.№ на ППС, неговият собственик, описано е нарушението и нарушената законова разпоредба. Разяснена е и възможността за заплащане на компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от ЗП, с което санкционираният да се освободи от понасянето на адм. нак. отговорност. Указано е, че с плащането на компенсаторна такса в предвидения срок ЕФ ще бъде анулиран, както и че задължението по чл.10б, ал.5 от ЗП, ще се счита за изпълнено.

Разяснен е и срокът и начините за доброволното й заплащане. Поради това и настоящият съд. състав приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и начина на издаване на обжалвания ЕФ.

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, според която разпоредба „Собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията вр. с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС.

Ако в СР е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него“. С тази разпоредба се повелява на собственика на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията по установяване размера на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС и по нейното заплащане. Санкцията за неизпълнение на тази забрана, в случай че се касае за ЮЛ или ЕТ, е регламентирана в чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, а именно имуществена санкция от 2`500.00 лв.

Няма спор, че жалбоподателят е собственик на процесното ППС. От доказателствената съвкупност по делото се установява безспорно от обективна страна, че на посочените погоре дата, час и път, процесното ППС е било управлявано в указаната посока, като за същото не е била заплатена изцяло, а само частично дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, с оглед липсата на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването на ППС

Представеният и приложен по делото доказателствен материал установява по несъмнен 2 начин извършването на вмененото на санкционираното дружество нарушение. Именно затова е ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като същият не е изпълнил предвиденото с чл.102, ал.2 ЗДвП, задължение да не допуска движението на собственото му ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за това ППС предварително не са изпълнени задълженията вр. с установяване на размера и заплащане на съответната по размер такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС.

Доколкото субект на нарушението е ЮЛ деянието не следва да се обсъжда и от субективна страна.

Наложената с ЕФ имуществена санкция е определена в съответствие с чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б ЗДвП, според който ако собственикът на ППС е ЮЛ или ЕТ, за допускане движението на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция от 2`500.00 лева. Предвид абсолютно определения от законодателя размер на санкцията, същата не подлежи на ревизия и редукция от съда.

Въпреки всичко гореизложено, настоящата съд. инстанция намира, че наложеното наказание е непропорционално на тежестта на извършеното нарушение. Съгласно §.16 от ПЗР към ЗИД на ЗП се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на ЕПиС относно заплащането на такси от т. а. за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на ЕПиС. Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения намира приложение общият принцип на правото на ЕС за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят с-ма от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22.03.2017 г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15 г. се приема, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕПиС от 17.06.1999 г. не допуска с-ма от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от хар-ра и тежестта им. В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на ЕПиС българската държава е въвела следната санкционна с-ма при незаплащане на дължимата тол такса: задължение по чл.10б от ЗП, за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл.10, ал.6 от ЗП, за разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка м/у 2 точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа; кумулативно с това е предвидена и имуществена санкция във фиксиран размер с разпоредбите на чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, като по този начин размерът не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.

Предвидена е възможност имуществената санкция по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от ЗП. Тази възможност обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл.26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.

Посоченото обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл.10, ал.2 от ЗП, която според чл.27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да 3 бъдат постигнати с по-ниска като интензитет адм. нак. репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на наказанието, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай. В този смисъл е и произнасянето на СЕС с Решение от 21.11.2024 г. по дело C61/23, в което изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска сма от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от хар-ра и тежестта им, включително когато тази с-ма предвижда възможността за освобождаване от адм. нак. отговорност ч/з заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният ЕФ е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕПиС от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от т. а. за използване на определени инфраструктури. Размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние без заплатена такса, причините за допуснатото нарушение, степента на вината - умисъл или непредпазливост или други обстоятелства от техн. естество. Налагането на имуществена санкция на дееца в нарушение на принципа за пропорционалност се приема за основание за отмяна на санкционния акт по чл.58д от ЗАНН, и в съд. практика на касационната инстанция - така Решение №953 от 06.02.2025 г. по к. а. н. д. №1286/2024 г. по описа на АСХ..