Решение № 162 от 12.05.2026, Районен съд - Нови пазар
- Съд
- Районен съд - Нови пазар
- Дело
- Гражданско дело 167/2025
- Вид
- Решение № 162
- Подписан
- 12.05.2026
- В сила
- 25.07.2026
- Състав
- ВЛАДИМИР ТОДОРОВ КАРАГЬОЗОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.440 · Граждански процесуален кодекс
- чл.440, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 586, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.27 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 162 гр. Н.П, 12.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н.П, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско дело № ***362*****67 по описа за *** година
Производството е образувано по предявен от Д. С. Д., ЕГН: **********, с адрес в град ***, ж.к. „ВЛ.В“, блок ***, вход ***, *** срещу М. А. К., ЕГН:
**********, с адрес в село С.Р, общ. В.П, и В. Р. Б., ЕГН: **********, с адрес в село М., община В. иск с правно основание чл.440 от ГПК за признаване за установено, че недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в село К.Д община Н.К, обл. Ш., с адрес в село К.Д местност „***“, с площ от *** кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята 5, номер по предходен план ***, при съседи: ****** *** и *** и недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в село К.Д община Н.К, обл. Ш., с адрес в село К.Д местност „***“, с площ от *** кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята 3, номер по предходен план *** при съседи: ********, които са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ Р.Р, рег. № *** от КЧСИ, Окръжен съд Ш., по което дело ответникът М. А. К., ЕГН: ********** е взискател, а ответникът В. Р. Б., ЕГН: ********** е длъжник, не принадлежат на длъжника по изпълнението В. Р. Б., ЕГН: **********.
В условията на евентуалност е допуснат положителен установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните Д. С. Д., ЕГН:
**********, с адрес в град ***, ж.к. „ВЛ.В“, блок ***, вход ***, *** и В. Р. Б., ЕГН: **********, с адрес в село М., община В. че Д. С. Д. е собственик на двата процесни имота в село КР.Д по силата на изтекла десетгодишна придобивна давност, за периода от *** год. до **** год.
В исковата молба се твърди, че по изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ Р.Р, рег. № *** от КЧСИ, Окръжен съд – Ш., изпълнението е насочено срещу собствени на ищеца недвижими имоти в село КР.Д. Навеждат се твърдения, че с Решение № ***.*** г. по преписка № *** от **** год. на 1
Поземлена комисия в село Н.К, И.КИ, ЕГН: ********** е признат за собственик на процесните недвижими имоти с идентификатори *** и ***.
Видно от Протокол № ***.*** г. на Поземлена Комисия село Н.К е извършен въвод във владение на двата имота. Преди това на ***.*** год. И.КИ почива и единствен негов наследник е дъщеря му М.И.К. Същата е призната за собственик с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № ********8 год. на Нотариус Б. Р.а при РС – Н.П. На ***.**** год. М.И.К почива и нейн единствен наследник е Д. С. Д., ЕГН:
**********. Както последната, така и нейните наследодатели са отдавали или под наем, или под аренда процесните имоти за периода от *** г.
През месец Януари *** г. ищецът узнава за вписани възбрани и за изнасянето на публична продан на процесните имоти. Установява, че същите са предмет на изпълнение по изп. дело № ***/*** год. по описа на ЧСИ Р.Р, рег. № *** от КЧСИ, Окръжен съд – Ш.. Взискател и длъжник по изпълнението са М. А. К., ЕГН: ********** и В. Р. Б., ЕГН: **********, а сумата – предмет на принудително изпълнение е **** лева. Длъжникът се легитимира като собственик след обявяване на завещание на И.КИ.
Обявяването е извършено от нотариус С.Д.С, рег. № *** в НК, РС – Ш. на *** г. Вписването на обявеното завещание се извършва на 19.09.*** г. в СВ, а възбраните върху имотите са вписани на ***.*** г. Формалният собственик не e познат сред близките и роднините на наследодателя И.КИ. Ищецът се е сдобил с обезпечителна заповед за спиране на изпълнителното дело и за налагане на възбрани върху имотите.
Завещанието е било на съхранение и било обявено по искане на заветника. Не се е съдържало в плик и в него са извършени три поправки, включително за датата и мястото на съставяне на завещанието. Години преди смъртта на И.КИ здравословното му състояние не позволявало той да се среща с трети лица, различни от дъщеря му М.К, която полагала постоянни грижи за него в дома му. Оспорва се автентичността на завещанието, тъй като то не е нито подписано, нито е написано ръкописно от завещателя. При евентуалност в случай че се установи, че документът е съставен ръкописно и е подписан от И.К, се навеждат твърдения за неговата унищожаемост, поради неспособността на праводателя да завещава или да изготвя документа, съответно поради грешка, насилие или измама. Твърди се, че ищцата е узнала за завещанието на ***.*** г.
От ищеца се оспорват правото на собственост върху процесните ниви на В. Р. Б. и правото на взискателя да насочи изпълнението към гореописаните два недвижими имота. Сочи се, че ищцата е единствен собственик на двата поземлени имота. Искането до съда е да бъде прието за установено в отношенията между страните, като трето лице, взискател и длъжник по изпълнително, че длъжникът В. Р. Б. не е собственик на процесните имоти.
Претендират се разноските по настоящото производство, както и по производствата по обезпечение на настоящия иск по ч.гр. дело № **** по описа на Окръжен съд – Ш. за *** г.
Ответникът М. А. К. не депозира писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК.
Ответникът В. Р. Б. депозира отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който намира искът за недопустим поради липсата на интерес за неговото водене, а по своето същество за неоснователен. Навежда твърдения, че исковете за унищожаемост на завещание се погасяват с тригодишна погасителна давност, 2 считано от деня на узнаването на причината за унищожаемостта, но не покъсно от десет години от откриване на наследството. Оспорва се истинността на представения Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № ********8 год. на Нотариус Б. Р.а при РС – Н.П и на Протокол № 51 за въвод във владение от ***.*** г. на И.КИ и се твърди, че първият не е вписан в СВ по местонахождение на имотите, непротивопоставим е, както и че не съществуват в правния мир и ищецът не разполага с оригинал на двата документа.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа предявените главен и евентуален искове.
Ответниците М. А. К. и В. Р. Б., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.
Ответникът В. Р. Б. поддържа представения писмен отговор, оспорва заявения за разглеждане при евентуалност положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК. Уточнява, че желае да се ползва от саморъчното завещание, оставено от И.К, което го легитимира като собственик на процесните имоти. При разпределяне на доказателствената тежест между страните на ответника са дадени изрични указания, че следва да ангажира доказателства с оглед оспорената негова автентичност от ищеца.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
От Протокол № 51 за въвод във владение на имоти в землището от ***.*** год., се установява, че община Н.К е извършила въвод във владение на И.КИ в имоти, описани в Решение № ***.*** год. по чл.27 от ППЗСПЗЗ.
От удостоверение за наследници с изх. № ***.*** год. на община Н.К се установява, че единствен наследник на И.КИ, ЕГН: ********** е дъщеря му М.И.К, ЕГН: **********.
От Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по закона за собствеността и ползуването на земеделските земи № ***, том:
****, дело: *** год. се установява, че на молителя М.И.К е признато право на собственост на основание влязло в сила Решение № 5 на поземлена комисия в село Н.К от 21.05.*** год. и по наследство от И.КИ на недвижими имоти, находящи се в землището на село К.Д община Н.К: Нива в местността „***“, с площ от ***., 3 категория, парцел №***, съставляващ имот № ****, по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № ***, имот № ****, полски път, имот № **** и имот № *** и Нива в местността „***“, с площ от ***., 5 категория, парцел № 1, от масив ***, съставляващ имот ******, по плана за земеразделяне, при граници и съседи: полски път *** полски път ***, имот ****** и имот ******
От удостоверение за наследници с изх. № АУ****** от ***.*** год. на община ***, район „М“ се установява, че единствен наследник на М.И.К, ЕГН: ********** е дъщеря й Д. С. Д., ЕГН: **********.
От удостоверение за наследници с изх. № ***.*** год. на община К.Д община Н.К се установява, че единствен наследник на И.КИ, ЕГН:
********** е неговата внучка - дъщеря на единствената му дъщеря М.И.К, ЕГН: ********** - Д. С. Д., ЕГН: **********.
Представени са договори за наем и за аренда на земеделска земя за периода от *** год. до *** год., с които Д. С. Д. е отдавала на трети лица 3 процесните имоти под наем за различни периоди.
От искане за вписване на възбрана с вх. рег. № **** от ***.*** год., акт № ***, том: 2, дело: ***/*** г. на СВ – град Н.П, се установява, че по образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Р.Р за *** г., рег. № *** в КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Ш., с взискател М. А. К. и длъжник В. Р. Б., е вписана възбрана върху следните два недвижими имота: ПИ с идентификатор ***, находящ се в село К.Д община Н.К, местност „***“, с площ от 10 *** кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: нива, 5 категория, с предходен номер по план ***, при съседи: ***0, ****.***, *** и *** и ПИ с идентификатор ***, находящ се в село К.Д община Н.К, местност „***“, с площ от *** кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: нива, 3 категория, с предходен номер по план *** при съседи: ********. Делото е образувано по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № *** от *** год. на РС – В.П за парична сума в размер на *** лева.
От Обявление за публична продан на недвижим имот по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Р.Р за *** г. се установява, че гореописаните два недвижима имота в село КР.Д са изнесени на публична продан с определени първоначални цени за периода от 27.12.*** год. до ***.*** год., като датата, на която предложенията ще бъдат обявени ***.****** г.
С представеното по делото саморъчно завещание от ***.*** год., оставено на съхранение при В. Р. Б., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от *** г., от нотариус С.С Нотариус с рег. № ***, район на действие РС – Ш., завещателят И.КИ се е разпоредил в полза на В. Р. Б. с имотите си в село КР.Д след неговата смърт, както и с движимото си имущество и парите си. Същото е вписано в СВ – град Н.П с акт № ***, том:
2, дело: ***/*** г. Автентичността на представеното от ответника завещание е оспорена от ищеца, поради което е открито производство по чл.193 от ГПК.
Въпреки дадените изрични указания, доказателства за автентичността на документа не са ангажирани от ответника, който носи доказателствената тежест. С оглед неуспешно проведеното доказване съдът приема, че документът е неавтентичен, поради което следва да се счита изключен от доказателствения материал по делото. По тези съображения същият не представлява годно доказателствено средство за установяване на релевантни факти и не може да послужи за формиране на изводите на съда.
При така възприетата фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът по чл. 440 ГПК е уреден в закона като отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес.
Съгласно чл.440, ал.1 от ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника, като искът се предявява срещу взискателя и длъжника по изпълнението.
Правният интерес от този иск е обусловен от засягането на права на третото лице от предприетите изпълнителни действия. Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, обаче не са предмет на иска по чл.440, ал.1 от ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му.