Протокол № 1219 от 08.10.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1219 гр. Пазарджик, 08.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня П. Петкова

Съдебни

СВЕТЛА Д. АНГЕЛОВА заседатели: ЕЛЕНА ИЛ. МАДЖАРОВА при участието на секретаря Соня Захариева и прокурора Р. Г. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Таня П. Петкова Наказателно дело от общ характер № 20265220200906 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Подсъдимият М. Г. Т. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и със защитника си адв. И. Б. от АК-Пазарджик редовно уведомен от предходното съдебно заседание, надлежно упълномощен от преди да го защитава.

Частният обвинител и граждански ищец М. В. Р. – редовно призован, се явява лично и с повереник адв. И. В. от АК-София – редовно призована, надлежно упълномощена с представено по делото пълномощно.

Явяват се свидетелите Д. Д. А., С. Й. К., Н. З. К. и М. С. Х. – всички редовно призовани.

За РП - Пазарджик се явява прокурор Б..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.

АДВ.В.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:

М. В. Р. – на 52 години, от гр. С., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работещ, без родство с подсъдимия.

1

Д. Д. А. – на 62 години, от с.Л., общ. С., обл.Пазарджик, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, без родство с подсъдимия и частния обвинител.

С. Й. К. – на 34 години, от гр. С., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работещ, без родство с подсъдимия и частния обвинител.

Н. З. К. – на 38 години, от гр. С., българин, български гражданин, женен, осъждан, със средно образование, работещ, без родство с подсъдимия и частния обвинител.

М. С. Х. – на 35 години, от гр. В., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, със средно образование, работеща, без родство с подсъдимия и частния обвинител.

На свидетелите се разясниха правата им по НПК и в частност разпоредбата на чл.121 от НПК.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелите обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала, с изключение на свидетеля Р..

АДВ. Б.: Моля преди частния обвинител в качеството на свидетел да даде показания, ние имаме искане моят подзащитен да даде обяснения по обвинението.

Тъй като право на подсъдимия е да дава или да не дава обяснения и, ако прецени да даде такива, може да го направи, в който и е да е етап от производството, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към изслушване на подсъдимия.

ПОДСЪДИМИЯТ: Бяхме на излет с двете ми деца и съпругата ми.

Миналата година не мога да си спомня точно коя дата беше, отидохме на рибарниците на излет и за риба. Намират се в село З., не знам точно коя местност е и как се казва. Отидохме около 13ч. с две коли, с майка ми, нейния съпруг, моята жена, сестра ми, двете деца. Отидохме, разпънахме си въдици, одеяла, бяхме си взели за хапване, вода. Започнахме да ловим риба, предния ден също бяхме там на същото място, само че с баща ми. По едно време се появи господина /сочи частния обвинител Р./, дойде при нас и със слизането от колата започна да псува, да се държи арогантно и с думите „кои сте вие, откъде сте, аз не съм дошъл у вас да ви еба жените, какво правите тука“. От там нататък майка ми се разрева, сестра ми също. Попитахме го какво иска, питахме „какъв сте вие, какво искате от нас, трябва да си платим ли да сме тука“. Каза „ще видите сега какво ще стане“ и се качи в колата. Преди това ни снима с телефона, качи се в колата и отиде от другата страна на язовира на около 100-150 метра. От там продължиха едни ръкомаханици, викане, заплахи, събрахме си багажа, защото с деца сме, реват, и решихме да ставаме и да си тръгнем. След което на излизане от черния път ни спряха полиция за 2 проверка. Провериха ни, попитаха ме дали има пистолет в колата. Казах, че имам, предадох го, написахме обяснения на самото място. От там ни викнаха и в полицията да допълним моето и на майка на мъжа й обясненията и ни пуснаха.

Водоемът е продълговат да речем, има тополи по целия водоем, има една къщичка срещу мястото, където бяхме ние. До него има още водоеми, има понтон така пред къщичката. Бяхме на около 100 метра от понтона и къщичката. Не съм заплашил г-н Р., че ще го убия, нито съм отишъл с такава цел. Просто отидохме на излет с децата да си починем след цяла седмица работа и да отдъхнем. Не е имало други деца и моите деца не са играли с други деца. Ние бяхме от лявата страна на къщичката, не точно срещу нея, така отдясно. От там, където бяхме ние, до къщичката има пряка видимост.

Имаше отсреща на къщичката някакви хора.

Баща ми е рибар и много години ходи на тези гьолове там и затова отидохме там. Не е имало пазач, нито има табели. Има от ИАРА табели по дърветата какви риби може да се ловят, хищници, маломерни и така нататък. Имаш ли риболовен билет - можеш да ловиш. Както предишния ден, така и този, никой не е дошъл да ни кара да плащаме и да казва дали можем или не можем да ловим там. Предната седмица също сме ходили там.

Когато Р. дойде с автомобила, спря близко до нас, на около 3-4 метра зад нас, нашите коли бяха отдясно отзад. Сам беше. Не е казал, че са негови тези рибарници и че не можем да ловим. Със слизането каза „какви сте вие, какво правите тук, сега ще ви покажа кой съм аз и какво ще се случи“. Майка ми после с рев вика „защо така, трябва да платим ли нещо“, но поведението му беше изключително арогантно.

Моят пистолет е с въздух, няма нито топчета в него, нито въздух. Просто ми стои при рибарските принадлежности, ей така го нося, нямам точна цел. Аз го взех два месеца преди да се случи този инцидент и просто ми е при рибарските неща. Като ходим така на излет, да стреляме по кутийки, даже не съм го ползвал, не съм купувал въздух или топчета. Той няма нищо – кутийката, пистолетът и това е. И една бутилка за въздуха празна, с която се зарежда. Стреля с пластмасови топчета.

Когато от страна на Р. бяха отправени тези реплики, които посочих, от моя страна аз попитах защо така реагира, да се съобразява, че има деца. Майка ми от там стана, ревейки пита „трябва да си платим ли, за да бъдем тука“, общо взето това е. След като отиде от другата страна, имаше псувни, но не е имало за убийства и заплахи. От негова страна бяха псувните, от моя страна не е имало. Не съм казал, че имам пистолет и че ако се наложи ще го използвам спрямо него.

По време на цялата ситуация пистолетът беше при рибарските ми принадлежности, в багажника. Капакът на багажника е отворен. Той стои там в багажника, който е отворен, не е бил изваден на одеялото. От страна на Р. той каза и думите му бяха, че ние сме отишли на негова собственост с израза 3

„аз не съм дошъл у вас да ви еба жените“, от там аз разбирам, че ние сме в негова собственост. Но не е казал, че е частна собственост и там не се лови.

Ние не сме подали сигнал, децата се разреваха на секундата, майка ми и моята съпруга искаха да съберем багажа и да се махаме оттам. Не сме подавали сигнал на тел.112. Полицията ни срещна на около 3-4 км на излизане от самия рибарник. Не казаха кой е подал сигнал. Спряха ни за проверка и че нещо е станало. Имат сигнал, че е станало нещо на язовира. Една полицейска кола дойде, после още една кола, провериха ни документите, попитаха „кажете какво е станало, с някой карали ли сте се“, обяснихме, писахме обясненията и толкова. Обяснихме това, което Ви обяснявам и сега.

Полицаите ме питаха имам ли оръжие, аз казах, че имам, изкарах им го и това е. На полицаите не съм обяснявал да съм вадил пистолета, за да се отбранявам. Провери ме едната жена, която беше в залата. Първо написахме обяснения на мястото, където ни спряха на пътя, после ни накараха да отидем в С. в районното, там да постоим малко и тогава ни пуснаха да си тръгнем.

След тази история не съм имал комуникация с Р. – нито той ме е търсил, нито аз.

Къщичката и понтона са едно до друго на водоема, ние не сме били на понтона, а на брега, от другата страна срещу понтоните. Р. отиде към къщичката, имаше други хора там. Това срещу нас не е непосредствено, а е от другата страна на язовира. Р. беше сам в автомобила и сам приближи към нас, нямаше други хора с него. Аз не го познавам от преди, по физиономия го знам от билбордове, че е бил кмет ли, общински ли, не знам. Не съм имал с него взаимоотношения преди това.

Аз не мога да видя дали Р. е говорил с други хора, къщичката се пада малко по диагонал, има дървета, понтонът идва малко по-насам, дали е говорил между къщичката и понтона не знам. Хората бяха при къщичката и покрай нея. Тя е на брега на водоема. Не мога да кажа дали са били мъже, жени или деца, ще излъжа, бяха няколко – 4-5 човека.

Не е идвал някой от тези хора, които бяха в залата, при мен, не мога да кажа дали са били с него. От тези хора не е имало никой, когато Р. дойде при нас.

Полицаите ме питаха дали имам пистолет в себе си. Попитаха какъв е, аз им казах, че е въздушен. Извадих го от колата, не помня дали от багажника, или на задната седалка в краката – между предната и задната в купето, защото набързо насъбрахме въдици, одеяла, чанти, ядене, безалкохолно, набързо събрахме всичко. Пистолетът беше при рибарските ми принадлежности, когато тръгнахме да събираме. Имам голяма чанта, има един по-малък куфар, пистолетът беше в куфара. Този куфар също беше в колата, въдиците, в багажника беше, когато бяхме на язовира. След като си тръгнахме, просто насъбрахме всичко и което където намерихме, там нахвърляхме. Този куфар е ваден, докато бяхме на язовира, там са рибарските принадлежности.

Прибрахме после куфара в колата в багажника. Толкова е голям /подсъдимият сочи с ръцете правоъгълна форма с размери приблизително 40 см на 50 см/.

4

Куфарчето с тези работи и пистолетът стои там в куфара. Като тръгнахме, хаотично събрахме всичко и съм сложил пистолета в колата. Когато си изкарвам рибните принадлежности, изкарвам го, оставям го в багажника, капакът е отворен, там си оправям въдиците. Като събираме всичките работи, просто грабвам и съм го хвърлил вътре. Нищо не е наложило да го хвърля. Не съм сигурен дали кутията извадих и дадох на полицаите или само пистолета.

Пистолетът беше през цялото време в кутията. Не мога да кажа дали с кутия или без кутия съм го дал на полицаите. Хаотично нахвърляхме всичко, затова не го върнах на мястото си, където по принцип стои.

Моят автомобил е „***“. Автомобилът позволява да се хвърлят вещи от багажника в купето, дърпа се една щора. Ако не се дръпне, не може. Не мога да кажа дали съм дърпал тази щора, предполагам не съм.

Пистолетът беше в автомобила вътре в купето, отзад. Децата са на задната седалка в кошчета. Пистолетът беше долу в краката, не знам с кутия или без кутия беше.

Пристъпи се към разпит на свидетеля Р., както следва:

СВИД. Р.: Първо искам да започна с това, че всичко, казано от лицето преди мен, е абсолютна лъжа. Водоемите, които се намират не в З., а в гр. С., на тях има пазач, казва се И. Д., по-известен като чичо И. М. - възрастен човек, 42-ри набор по памет, който преди 2-3 месеца почина, но тогава си беше жив и адекватен и всеки от С., особено хора с малки деца, които посещават водоемите, може да го потвърди. Въпросната къщичка с това, което му казват понтон, до нея има един кей и завършва с малък остров и беседка на него, често е посещавано от млади родители, възрастни хора с малки деца и ходят да хранят патиците, снимат се. Както и мои приятели, с мое изрично разрешение да практикуват любителски риболов, като рибата след това веднага я пускат обратно. Около целия водоем има табели, че е забранен риболовът. Водоемите са семейна собственост. Представлява един общ имот с номер 000020 по стария кадастрален план, новият номер не знам, в землището на гр. С., местност Адата. Въпреки че имотът е един, той е разделен на 4 отделни басейна с преградни диги, като към всички останали достъпът е свободен, само за този е по-специално с беседката и къщичката, има си пейки и маси, барбекю, огнище, могат да ходят там да си печат и така нататък от града, като спазват някакви норми на благоприличие, чистота и така нататък. Достъпът относно посещението е свободен, но относно риболова е забранено. В другите си е разрешен риболовът, всеки може да си ходи, има си достатъчно площ и места, а за този тука се отглеждат по-големи и трофейни риби, по 10 до 25 кг шарани, има и друга риба, която не се лови с цел консумация. В много редки случаи ходят мои приятели, правят си кефа и я пускат обратно. В това се изразява достъпът и ползването на въпросния водоем, който е част от още три в съответния имот. На 03.08.2025г., датата си спомням много добре, беше около обяд или малко преди обяд, отидох да се разходя до там. Не ходя често 5 до въпросните водоеми и тогава бях решил да отида да се разходя. Спрях, пред къщичката точно има път, който идва от бившия двор на фермата на С., не от З., където той описва, че са излезли, защото има друг път там. Аз дойдох по перпендикулярен път, влязох, спрях пред къщичката, има и втора къщичка малко по-отзад, където стоеше чичо И. М.. Беше възрастен, децата му не са в града и той на практика там си живееше над 10 години. Неговите задължения бяха, ако види лица, които не познава, с въдици да им прави забележка, че риболовът не е разрешен и че не трябва да ловят. Спирайки пред къщичката, видях, че има малки деца и младежи, които са отвънка. То е една тераса във водата пред къщичката, където си играеха нещо, а по кея, който започва на около 10 метра от къщичката встрани, а навътре на 15-20 метра има една беседка с островче, там видях Д. А.. Тръгнах към него по кея и отивайки да го поздравя, той е кмет на село Л., аз съм бил кмет на общината, познаваме се.