Решение № 1035 от 12.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20261000500176 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 148 от 28.10.2025г. постановено по т.д. № 20241800900275 от 2024г. по описа на СОС, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ, ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с ЕИК: 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ № 5, е осъдено да заплати на Б. Л. К. с ЕГН: **********, малолетна, представлявана от баща си и законен представител Л. В. К. с ЕГН:

**********, с адрес: ***, сумата от 15 000.00 лева (петнадесет хиляди лева), застрахователно обезщетение за претърпените от Б. Л. К. неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2024г., в с. Алдомировци, община Сливница и причинено от водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел „107“, с рег. № ******** С. Д. М. по ЗЗГОА, чиято отговорност е застрахована при ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД със застрахователна полица BG/03/123003504339, заедно със законната лихва от 22.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск е отхвърлен в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева (сто хиляди лева).

1

Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от страните в производството:

Ищцата в производството обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди над присъдения размер от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева) до претендираните 100 000 лева (сто хиляди лева). Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон като поддържа, че определеното обезщетение е в изключително занижен размер, с оглед действително претърпените болки и страдания на детето. Жалбоподателят навежда доводи за това, че вещите лица са били категорични по изготвената и приета от съда КСМЕ, че децата изпитват в пъти по-голяма болка, отколкото възрастен човек, както и че детето е ударено в гръб, което изключвало описания механизъм на ПТП в САТЕ, че детето е пресичало. Твърди още, че доводите на водача, че не е видяла детето са ирелевантни, като липсвали фактори препятстващи видимостта на водача.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответното дружество ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД е подало отговор на въззивна жалба. Счита, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Ответникът твърди, че по делото е приложено заключение на вещото лице В., според което болките и страданията при ищцата са били с продължителност до 1 месец, като са били по-интензивни през първите 15 дни. По делото не били установени усложнения като възпаление на бъбреците и черепно-мозъчна травма.

След изслушване на неоспорена тройна комплексна съдебномедицинска експертиза не било установено ищцата да е получавала гърчове или да е настъпвала промяна в съзнанието. На база заключение на вещите лица категорично било изключено наличието на травматична епилепсия при пострадалото дете, което било потвърдено и от извършени неврологични прегледи. В отговора се оспорва и това, че ищцата е изпитвала много по-голяма болка от възрастен човек, както и че изводът за принос на вредоносния резултат от страна на ищцата следва да бъде потвърден.

Ответникът в производството обжалва решението в частта, с която исковете са били уважени. В жалбата се поддържа, че в хода на производството по делото ищцата не е успяла да установи наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС 2

ГРУП“ АД. По делото не били налични доказателства, които да обосновават защо се приема, че от страна на водача на застрахованото МПС е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 2, чл. 20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП.

Счита, че действията на водача на МПС не се явяват причина за настъпване на ПТП.

В жалбата са направени и оплаквания за изключително завишен размер на застрахователното обезщетение, без да е направена преценка за реално понесените вреди. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно и неоснователно в осъдителната му част и да бъдат отхвърлени предявените искове поради недоказаност.

Насрещната страна в производството не е подала отговор на тази жалба.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби доводи, намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ,ал.1 от КЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

С исковата молба се излагат твърдения, че малолетната ищца е пострадала при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.07.2024 г. около 16.00 ч., в село Алдомировци, общ. Сливница, като пешеходец, пресичайки ул. „Алдомировска“ пред № 143. Същата е била ударена от лек автомобил марка „Пежо“, модел „107“ с рег. № ********, управляван от С. Д.

М.. Поддържа, че причината за настъпване на ПТП е виновното поведение на водача.

В следствие на реализираното ПТП детето било е получило сътресение на мозъка; хематом челно в ляво на главата ; открита рана на бедрото с размери 8 см.; охлузни рани в областта на гърба. Било е настанено в противошокова зала и е извършена сутура на ляво бедро – 12 шева. Освен това пострадалата получила е остър апандисит и възпаление на бъбреците.

Налице били и епилептични промени в мозъка с дифузна дезорганизация на вълновата активност.

Поддържа, че заради интензивни болки и страдания, неимуществените вреди са в размер на 100 000 лева (сто хиляди лева), като на основание чл. 432, 3 ал. 1 КЗ ответникът носи отговорност по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, когато са настъпили неимуществени вреди в следствие на телесни увреждания.

С подадения отговор на исковата молба ответникът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД оспорва исковете. Поддържа, че не е реализирано събитие, поради което да бъде ангажирана отговорността на застрахователя. Дружеството-застраховател не оспорва твърденията на ищеца, относно съществуването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за лек автомобил марка „Пежо“, модел „107“ с регистрационен номер ********, като посочва, че констативният протокол за настъпило ПТП е годен да установи единствено обстоятелството на настъпване на ПТП.

Изложени са доводи за това, че пострадалата Б. Л. К. с поведението си е допринесла за настъпването на вредоносния резултат – пресича улицата на указаните за това места, не е била придружена от възрастен. В отговора на исковата молба е изложено още, че между травмите получени в резултат на транспортното произшествие, установени при болничния престой в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ и заявените в исковата молба, е налице несъответствие като оспорва заболяванията острият апандисит, възпалените бъбреци, епилептичните промени в мозъка и сочи, че те нямат връзка с процесния инцидент и получените травми от него. Заявява, че размерът на иска не отговаря на претърпените неимуществени вреди от ищцата. Оспорва присъждането на лихва за забава и моли допускането до разпит на свидетеля С. Д. М. с ЕГН: **********, както и да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от РЗОК-София, от което да е видно какви болнични пролежавания и извънболнични прегледи са извършвани на Б. К. за периода от 01.01.2020 г. до 30.12.2024 г.

Ищцата не е подала допълнителна искова молба.

С обжалваното решение окръжният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл.432,ал.1 от КЗ- осъществен деликт и валидно застрахователно правоотношение, което обезпечава гражданската отговорност на виновния водач. Прието е, че справедливият размер на обезщетението, което ще рапарира причинените на ищцата неимуществени вреди е 30 000лв.,но че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, което в размер на 50% и е уважил иска за сумата от 15 000лв.

4

Въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Поради това относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

И двете жалби са депозирани от активно легитимирани страни в производството, при наличие на правен интерес от обжалване на неизгодната за всяка от страните част от съдебното решение. Подадени са срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в рамките на законоустановения срок, което обосновава извод за тяхната допустимост и предпоставя разглеждането им по същество.

Въззивните жалби са изцяло неоснователни, като съображенията на съда за това са следните:

С правото на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият или неговите близки може да предявят иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя по задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“.

Писмената застрахователна претенция се отправя при спазването на изискванията на чл.

380 от КЗ.

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл. 465 от КЗ отговаря за чуждите виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна, като има задължението да покрие границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума. За да се ангажира такава отговорност на дружеството – застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.

5

45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже пред първоинстанционния съд съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника – застраховател.

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач.

По делото не се спори, че към датата на настъпване на процесното ПТП 07.07.2024г., е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел „107“ с рег № ******** при застрахователното дружество ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието.

Във връзка с изясняване на механизма на ПТП пред първоинстанционния съд е допусната и приета съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А. П. Д. и са събрани гласни доказателства- показанията на свидетелите С. Д. М. – водач на лекия автомобил участник в процесното ПТП и И. Т. И..