Определение № 20 от 09.01.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 800/2025
- Вид
- Определение № 20
- Подписан
- 09.01.2026
- В сила
- 09.01.2026
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ВЕЛИСЛАВ ИВАНОВ ИВАНОВ, ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20 гр. Перник, 09.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500800 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.
С разпореждане рег. № 817 от 07. 11. 2025г., постановено по ч. гр. д. 718 / 2025г. по описа на Брезнишкия районен съд, е оставено без уважение заявление с вх. № 2758 от 27.10.2025 г. на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. Н. С., с ЕГН: **********, за следните суми, претендирани като дължими по Договор за паричен кредит № *** от ***, а именно: Неплатена падежила главница в размер на 742.97 лв., дължима до края на договора 15.06.2025 г.; Неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 233.81 лева, дължимо до края на договора - 15.06.2025 г.; Неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 252.74 лева, дължимо до края на договора - 15.06.2025 г.; Неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 466.64 лева, дължимо до края на договора - 15.06.2025 г.; Неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 16.12.2024 г.;
Неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400 лева, начислени на 15.04.2024 г.; Лихва за забава в размер на 77.18 лева, дължима от 16.07.2023 г., дата на изпадане на длъжника 1 в забава, до 27.10.2025 г.; Законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 27.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото и е отхвърлено искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.
За да постанови разпореждането, Брезнишкият районен съд е изходил от разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2, предл. 1-во от ГПК и е приел, че по отношение на тези претендираните суми, договорът за потребителски кредит, противоречи на закона – 10а, ал.2 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК /за допълните услуги „Фаст“ и „Флекси“/ и заобикаляне закона – чл. 21, чл. 19, ал.4 от ЗПК. Отбелязал е, че неспазването на тези разпоредби, което е сторено, съгласно чл. 22 от ЗПК води до недействителност на целия договор, в резултат на което остава дължима само главницата /чл.23 ЗПК/. При това положение е посочил, че следва да се присъди само сумата 846,74лв., представляваща главница по ДПК, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 03. 02. 2025г. и разноските изчислени съобразно това вземане и е издал заповед за главницата, лихвите върху нея от датата на подаване на заявлението и разноски.
Недоволно от разпореждането е останало „Профи кредит България“ ЕООД, което чрез юрисконсулт Е. С. К., го е обжалвало изцяло.
Пернишкият окръжен съд, след като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя и след преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК /съобщението за разпореждането е получено на 19. 11. 2025г., а частната жалбата е подадена на 27. 11. 2025г./ от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
В жалбата са наведени оплаквания в насока, че заповедният съд е излязъл извън правомощията си по чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК, цитира се съдебна практика правят се изводи, че не е налице неравноправна клауза в ДПК и всички последващи изводи направени във въззивната жалба се основават на тези изводи.
Пернишкият окръжен съд намира обжалваното разпореждане за процесуално допустимо:
2
Към момента на постановяване на процесното разпорежда, е действала рекакцията на чл. 411, ал.2 от ГПК с Дв. бр.11 / 2023г., която норма е процесуална и е влязла в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК, в производството по чл. 410 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В конкретния казус Районния съд е установил, че в договора за заем е уговорен ГПР в размер на 48.75 %. Отбелязал е, че разпоредбата на чл. 19, ал.
1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Отбелязал е, че отпуснатият кредит в размер на 1000лв. освен със 465.18лв. договорна лихва, се оскъпява и с 1100 лв., дължими за уговорени допълнителни услуги „Фаст“ и услуга „Флекси“, и по този начин закупилият посочените пакети получава услуги, които по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Районният съд е отбелязал, че клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна, тъй като в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на 3 споразумението и, за които заявителят претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
Перишкият окръжен съд следва да отбележи, че след като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с небанкова финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, то той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал.
3 ЗПК – обстоятелство по което заявителят, а в настоящото производство частен жалбоподател не спори.
След като е налице нарушение на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит - 10а, ал.2 от ЗПК чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, то съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, това води до недействителност на целия договор, в резултат на което и с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, остава дължима само главницата в размер на 1000лв. и никакви други суми не се дължат.
Дружеството частен жалбоподател само твърди, че длъжницата е заплатила по процесния договор за кредит общо сумата 1206,90лв., поради което съдът приема, че същата е погасила главницата от 1000лв. и дори е надплатила 206,90лв.
Следователно частната жалба се явява неоснователна, а разпореждането следва да бъде потвърдено като правилно и законосъбразно при условията на чл. 278, ал.4 вр. с чл. 272 от ГПК, тъй като Пернишкият окръжен съд изцяло споделя мотивите на Брезнишкия районен съд.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава разпореждане рег. № 817 от 07. 11. 2025г., постановено по ч. гр. д. 718 / 2025г. по описа на Брезнишкия районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20 гр. Перник, 09.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500800 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.
С разпореждане рег. № 817 от 07. 11. 2025г., постановено по ч. гр. д. 718 / 2025г. по описа на Брезнишкия районен съд, е оставено без уважение заявление с вх. № 2758 от 27.10.2025 г. на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. Н. С., с ЕГН: **********, за следните суми, претендирани като дължими по Договор за паричен кредит № *** от ***, а именно: Неплатена падежила главница в размер на 742.97 лв., дължима до края на договора 15.06.2025 г.; Неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 233.81 лева, дължимо до края на договора - 15.06.2025 г.; Неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 252.74 лева, дължимо до края на договора - 15.06.2025 г.; Неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 466.64 лева, дължимо до края на договора - 15.06.2025 г.; Неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 16.12.2024 г.;
Неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400 лева, начислени на 15.04.2024 г.; Лихва за забава в размер на 77.18 лева, дължима от 16.07.2023 г., дата на изпадане на длъжника 1 в забава, до 27.10.2025 г.; Законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 27.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото и е отхвърлено искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.
За да постанови разпореждането, Брезнишкият районен съд е изходил от разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2, предл. 1-во от ГПК и е приел, че по отношение на тези претендираните суми, договорът за потребителски кредит, противоречи на закона – 10а, ал.2 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК /за допълните услуги „Фаст“ и „Флекси“/ и заобикаляне закона – чл. 21, чл. 19, ал.4 от ЗПК. Отбелязал е, че неспазването на тези разпоредби, което е сторено, съгласно чл. 22 от ЗПК води до недействителност на целия договор, в резултат на което остава дължима само главницата /чл.23 ЗПК/. При това положение е посочил, че следва да се присъди само сумата 846,74лв., представляваща главница по ДПК, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 03. 02. 2025г. и разноските изчислени съобразно това вземане и е издал заповед за главницата, лихвите върху нея от датата на подаване на заявлението и разноски.
Недоволно от разпореждането е останало „Профи кредит България“ ЕООД, което чрез юрисконсулт Е. С. К., го е обжалвало изцяло.
Пернишкият окръжен съд, след като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя и след преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК /съобщението за разпореждането е получено на 19. 11. 2025г., а частната жалбата е подадена на 27. 11. 2025г./ от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
В жалбата са наведени оплаквания в насока, че заповедният съд е излязъл извън правомощията си по чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК, цитира се съдебна практика правят се изводи, че не е налице неравноправна клауза в ДПК и всички последващи изводи направени във въззивната жалба се основават на тези изводи.
Разпечатката съдържа 56 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c640ecfb-65b8-40f7-b55f-550053da923a