Решение № 455 от 12.05.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Перник, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720105484 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. В. С., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация Перник” АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: град П. ул. „О.П.“, бл. ***, вх. „*“ – апартамент № **, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че ответникът не е платил дължимите суми в срок, поради което дължи и законна лихва за забава в претендирания размер. Съобразно изложеното е направено искане да бъде признато за установено, че ответника, в качеството му на съсобственик по силата на наследствено нравоприемство, дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 418,43 лв., представляваща 1/3 ид.ч. от общата главница в размер на 1255,28 лв. – неплатена цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.20231. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 53,61 лв., представляваща 1/3 ид.ч. от общата законна лихва в размер на 160,83 лв., начислена за периода от 08.07.2022 г. до 13.03.2024 г., както и законната лихва върху главницата от 418,43 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1

1620/2024 г. по описа на Районен съд-Перник.

От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор. В депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК релевира възражение за изтекла погасителна давност и претендира разноски.

След изтичане на срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК от В. В. С. е депозирано становище, с което оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение с ищеца за процесните период и имот. Оспорва количеството на доставена до имота топлинна енергия за процесния период и законосъобразността на начина на нейното остойностяване. Оспорва да е изпаднал в забава за плащане на претендираните суми. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявените искове:

Съгласно разясненията, дадени в т. 10, б. „а“ от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.

422, респективно 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.

414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. След служебна проверка на материалите по ч. гр. д. № 1620/2024 г. по описа на Районен съд -Перник, съдът констатира, че възражението по чл. 414 ГПК и установителните искове по чл. 422 ГПК са депозирани в срок.

По основателността на предявените искове по реда на чл. 422 ГПК:

За основателността на обсъжданата искова претенция за главница в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена, 4) валидно възникнало правоотношение между страните по повод монтирането в имота на измервателни уреди и/или уреди за дялово разпределение, задължението за плащането на която е изискуемо. В доказателствена тежест на ответника е да установи релевираните възражения в депозирания писмен отговор.

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния 2

ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ /чл. 150, ал. 1 ЗЕ/.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ /ДВ, бр.

54 от 17.07.2012г./ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.

Наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение във връзка с процесния имот за посочения в исковата молба период се установява от приетите по делото писмени доказателства – Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните недвижими имоти от 20.06.1990 г., по силата на който процесният имот е придобит от И. С. И., удостоверение за наследници от 05.02.2010 г. на И. С. И., от което се установява, че негови наследници по закон са Е. А. И. – съпруга, и В. И. С. – син, удостоверение за наследници от 01.08.2019 г. на Е. А. И., починала на 28.03.2019 г., от което се установява, че единствен нейн наследник по закон е В. И. С., удостоверение за наследници от 11.03.2025 г. на В. И. С., починал на 26.05.2023 г., от което се установява, че негови наследници по закон са неговите деца: ответника В. В. С., И. В.а С.а и Е. В.а С.а, както и от писмо с изх. номер от 22.11.2021 г. от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Перник, в което е посочено, че към 2021 г. имота е служебно въведен на името на праводателя на ответника – В. И. С., в качеството на наследник на И. С. И. и Е. А. И.. От посочените документи, съдът приема за установено, че собственик на процесния топлоснабден за част от процесния период – от 01.05.2022 г. до 26.05.2023 г. е В. И. С., починал на 26.05.2023 г., като за 1/3 от неплатените негови задължения отговаря ответника, в качеството на негов наследник – арг. от чл. 60, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗН. За неплатените задължения във връзка с 3 процесния имот за периода 27.05.2023 г. – 30.04.2023 г. ответникът отговаря в качеството на съсобственик на 1/3 идеални части от имота, който е придобит от него въз основа на наследствено правоприемство.

В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно обстоятелство за основателност на обсъжданата искова претенция за главница – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, по което ответника има качеството „клиент на топлинна енергия“ тъй като е съсобственик на имота за една част от процесния период при посочените в исковата молба квоти, а за останалата част дължи претендираната сума, в качеството на наследник по закон на предишния собственик и негов праводател – В. И. С..

Във връзка с оспорването на количеството и цената на доставената до процесния топлоснабден имот топлинна енергия в посочения в исковата молба период, по делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа експертиза /л. 67 и сл. от делото/, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Вещото лице е посочило, че от документите относно имота е видно, че отоплителни тела в стаите са с монтирани индивидуални разпределители.

Налично е и отоплителното тяло в помещение „Баня“, което е щранг-лира, без ИРУ, което е общо за всички имоти по вертикала. За него е начислен разход, като за такова работило непрекъснато. Услугата „дялово разпределение“ е въведена преди подписването на актуализиран Договор № 475/05.05.2021 год., между фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС. Между топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/, уреждащ взаимоотношенията между тях. През процесният период топломерът в абонатната станция на СЕС е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно действащата и приложима методика. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Вещото лице е посочило, че начислените суми са коректни и пресметнати, съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени, към реалните или нормативно /служебно/ изчислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС.