Решение № 207 от 13.08.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Шумен, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело № 20243600100150 по описа за 2024 година

Предявена е искова претенция с правно основание 439 ГПК, от Н. М. Г. и П. Д. Г. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Ищците излагат, че са длъжници по ИД № 328/ 2013 г. по описа на ЧСИ Я. Д. peг. №.... на КЧСИ с район на действие – Окръжен съд – ..... Делото било образувано на 13.09.2013 г. по молба на взискателя Уникредит Булбанк АД по изпълнителен лист издаден в полза на Уникредит Булбанк АД на 29.03.2013 г. срещу ищците по ЧГД № 104/ 2013 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав. Сумата на главницата по ИЛ била в размер на 37 981,79 швейцарски франка, лихва в размер на 6615,22 швейцарски франка, както и 1436.02 лв разноски, представляващи държавна такса и 1392,91лв. адвокатски хонорар. В последствие по изпълнителното дело бил представен договор за цесия, с който задължението било цедирано на настоящия ответник – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който бил конституиран като взискател по делото. Към датата на депозиране на молба от ответника за конституирането му – 30.06.2017г. общият размер на дълга бил 81 848,78 лв. След депозиране на тази молба била изпратена призовка за принудително изпълнение чрез опис на вещи, открити на адрес на 04.08.2017 г. до длъжника, като впоследствие същата била получена от особен представител адв. Р. К. от ШАК 16.08.2017 г. По делото липсвали данни да е извършен опис. След тази дата по делото не били предприети каквито и да било валидни изпълнителни действия. Ето защо ищците считат, че по време на висящността на ИД № 328/2017г. по описа на ЧСИ Я.Д. била настъпила от една страна перемпция поради липсата на предприети действия за период от повече от 2 години, а от друга страна по време на висящността на горепосоченото изпълнително дело била настъпила и погасителна давност на задължението по ИЛ от 29.03.2013 г. издаден в полза на Уникредит Булбанк АД по ЧГД № 104/ 2013г. по описа на ВПРС. По ИД № 328/ 2013 г. по описа на ЧСИ Я.Д. не били предприемани валидни изпълнителни действия, които да прекъсват давността за период повече от 5 години. Последното поискано действия от страна на взискателя било от 30.06.2017г. с молба, с която бил конституиран и настоящия взискател „ЕОС Матрикс“ след извършената цесия. Ето защо задължението, произтичащо от ИЛ въз основа на който е образувано ИД 328/ 2013 г. по описа на ЧСИ Я. Д. peг. №.... на КЧСИ било погасено по 1 давност, настъпила в хода на висящността му. Въпреки това нито взискателят, нито ЧСИ били прекратили изпълнителното дело, което продължавало да бъде висящо пред ЧСИ Я. Д..

С уточняваща молба от 15.01.2025г. ищцовата страна е заявила, че към датата на цесията 23.11.2015г. размера на непогасеното вземане /по данни на цедента от молбата за конституирането му/ бил - 42212,05 лева главница и 30103,99 лева лихви и 6 лв такси.

Курсът на БНБ на швейцарския франк към българския лев към тази дата бил 1,80294. Видно от тази информация действително било налице частично погасяване на задължението за главница по издадения изпълнителен лист, което е било 37 981,79 швейцарски франка.

Съобразно правилата за погасяване на задължения при постъпили плащания, в случай че плащането не било достатъчно за да покрие цялото задължение, то главницата се погасявала последна, следователно щом била погасена част от главницата, то останалите задължение по изпълнителният лист също са били погасени чрез постъпвалите по изпълнителното дело суми, доколкото те предхождали по ред главното задължение. Предвид това приемали, че към дата 23.11.2015 г., респективно към датата на исковата молба задължението за главница, което не било погасено по издадения изпълнителен лист възлизало на сумата от 23 412,90 швейцарски франка. Останалото задължение за лихва приемали, че е за законна лихва върху главницата, считано от 28.02.2013 г., съгласно изпълнителния лист. След предоставяне на копие от изпълнително дело №20137740400328 от съдебния изпълнител, с уточняваща молба от 29.05.2025г. ищцовата страна е уточнила претенцията си, като моли съда да признае за установено, че не дължат на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумите от: 37981,79 швейцарски франка - главница и 1110,26 швейцарски франка договорна лихва по ИЛ от 29.03.2013 г., издаден по ЧГД № 104/ 2013г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

Ответникът е депозирал писмен отговор в законния едномесечен срок, в който заявява, че към настоящия момент не било налице висящо изпълнителното производство.

Изпълнителното производство било прекратено по силата на закона, тъй като след 2017 г. нямало поискани действия по изпълнение от взискателя. След прекратяване по право на изпълнително дело № 328/ 2013 г. по описа на ЧСИ Я. В. Д., peг. №. при КЧСИ не били предприемани действия от кредитора. Факт, който не се оспорвал и в исковата молба. Не били наведени и твърдения в противоположната посока. На следващо място следвало да се има предвид, че съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не водела до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължавал да дължи, но възможността да бъде изпълнено била ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД. Давността не погасявала самото вземане, тъй като с изтичането на определения период от време законодателят свързвал друга правна последица, а именно невъзможността едно вземане да бъде осъществено от кредитора по принудителен ред спрямо длъжника. Възражението за изтекла погасителна давност следователно не сезирало съда с искане за произнасяне по въпроса за съществуването на вземането, поради което когато длъжникът се позовавал на давност, предметът на предявения иск не бил съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. В процесния случай в исковата молба не се оспорвало неизпълнението по сключените договори за кредит, нито дължимостта на сумите, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение, което не следвало да се приравнява на несъществуване на вземането. Тъй като материалното право на кредитора продължавало да съществува дори и след изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да установи в диспозитива по един отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължал, след като той продължавал да дължи и можел да изпълни доброволно. Искът за признаване на установено, че ищецът не дължи на дружество процесните суми, тоест че не съществувало вземане за сумите, бил неоснователен, защото вземането продължавало да съществува, но е придобило едно ново 2 качество – естествено вземане. Разбирането, че след погасяването по давност кредиторът губел субективното си право на вземане, а длъжникът „не дължи“, категорично противоречало на нормативната уредба на института на погасителната давност. Ето защо ответникът счита предявения иск за недопустим, поради липсата на положителна процесуална предпоставка, а именно правен интерес в настоящото производство. В случай че съдът приемел за разглеждане предявената претенция, ответникът моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него били неправилни, необосновани и недоказани. След последното уточнение на размера на предявения иск, ответника е депозирал становище, с което изрично е заявил, че признава предявения иск за основателен, тъй като възможността за принудително изпълнение на вземането действително била погасена по давност. Процесното вземане било отписано в счетоводната система на дружеството и не се подавала текуща информация за активно задължение към информационната система на Централен кредитен регистър към БНБ.

Предвид признанието на иска и с оглед обстоятелството, че ответника не е дал повод за завеждане на иска, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, направените по делото разноски следвало да останат в тежест на ищцовата страна. В условия на евентуалност моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Не е спорно, че по издаден Изпълнителен лист от 29.03.2013г. по ЧГД №104/2013г. на ВПРС ищците са били осъдени да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК 831919536, на основание чл.418, ал.2 ГПК, сумата от 37981,79 швейцарски франка неизплатена главница, договорна лихва в размер на 6615,22 швейцарски франка от 05.07.2011г. до 27.02.2013г., и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 28.02.2013г. до изплащането на вземането, както и съдебни разноски - държавна такса по заповедното производство - 1436,02 лева и 1392,91 лева - възнаграждение за адвокат. По молба, подадена от кредитора на 13.09.2013г. по този изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 328/2013г. на ЧСИ Я. Д. По делото били наложени запори върху банкови сметки, МПС, и била извършена публична продан на недвижим имот. Въз основа на принудителното изпълнение вземането на взискателя било частично погасено, като размера на оставащото задължение, изчислен съобразно реда за погасяване на задълженията по чл.76, ал.2 ЗЗД, е 37981,79 швейцарски франка - главница и 1110,26 швейцарски франка договорна лихва. С договор за цесия от 23.11.2015г. взискателя цедирал процесното и множество други вземания на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД. С разпореждане на ЧСИ от 28.12.2015г. цесионера бил конституиран като взискател по изпълнителното производство. С молба от 12.07.2017г. "ЕОС МАТРИКС" ЕООД е поискало от съдебния изпълнител извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника.

Последното изпълнително действие по изпълнителното дело е било осъществено на 16.08.2017г.

Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место следва да се изтъкне, че съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Дори и вземането да е установено по реда на заповедното производство - чл.410 и сл. ГПК, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на 3 възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Ето защо по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е и константната практиката на ВКС - Решение №781 от 25.05.2011 год- на ВКС по гр.д.

№12/2010 год., III г.о., ГК, Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение №633 от 07.11.2017 год. на ВКС по т.д. №1508/2017 год., II т.о., ТК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;

Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;

Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в разпоредбата на чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК. Същевременно съгласно константната съдебна практика на ВКС по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. За разлика от общият исков процес, при който преклудиращият ефект на силата на пресъдено нещо настъпва в края на съдебното дирене в последната инстанция по същество (което по правило е въззивното производство), то при влязлата в сила заповед за изпълнение преклудиращият ефект на силата на пресъдено нещо настъпва с изтичане на срока за подаването на възражения срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение /Решение №6 от 21.01.2016 год. на ВКС по т.д. №1562/2015 год., I т.о., Решение №781 от 25.05.2011 год. по гр.д. №12/2010 год. III г.о., Решение №207 по гр.д. №7030/2014 год. IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., и др./. След стабилизирането на заповедта за изпълнение ирелевантно за правния спор е обстоятелството въз основа на какъв акт или основание е издадена същата – дали въз основа на запис на заповед или друг документ. Ето защо, когато е налице влязла в сила заповед за изпълнение същата стабилизира вземането, поради което от влизането в сила започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна.

Разпечатката съдържа 19 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6406ad7-6d0d-455b-af88-74ff4b586ef1