Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1435 от 18.04.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 735/2023
Вид
Определение № 1435
Подписан
18.04.2023
В сила
18.04.2023
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Иванка Димитрова Дрингова, Ивелина Владова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32, ал. 2 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1435 гр. Варна, 11.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100500735 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 12092/15.02.2023г. от П. К.

Кахъров, ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул.

„***************” № 12, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Мариана К. от АК – Варна, срещу решение № 271/31.01.2023г., постановено по гр. дело № 2577/2022г. на ВРС, ХLVI-ти състав, с коeто въззивникът е осъден да заплати на Д. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „**********“ № 6, ет. 6, ап. 16 , сумата 5808,20 лв., представляваща припадащата се ½ част от заплатена от ищцата сума в общ размер от 11616,40 лв. по договор за потребителски кредит № **********/22.08.2019г., на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК.

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и необосновано, като постановено при нарушение на материалния закон. По делото не било ясно по кой договор за кредит бил осъден ответника. Оспорва фактическата преценка на съда, че фактическата раздяла между страните е настъпила на 31.12.2019г., като твърди че година преди това ищцата поддържа извънбрачна връзка и почти не живее с ответника. В този смисъл и сключения кредит през 2019г. И допълнителното споразумение от 2020г. са сключени през период, в които всяка от страните води самостоятелен живот.

Твърди се, че доходите на страните са били достатъчни за задоволяване не само на основните потребности на семейството, но и за луксозни такива, поради което семейството не е имало нужда от кредит за потребление. В тази връзка намира за недоказано обстоятелството, че тегления от ищцата кредит е използван за задоволяване нуждите на семейството. Сочи, че закупения с кредита лек автомобил се е ползвал само от ищцата за нейно лично удоволствие да има ново МПС. Въззивникът сочи, че той имал мотоциклет и 1 стар автомобил на името на баща му, които е управлявал. Твърди, че той не е сключвал договори за кредит, не знае и за такива сключвани от ищцата.

Позовава се на допуснато процесуално нарушение на районния съд, изразяващо се в непроизнасяне по релевирано от него оспорване на представен от ищцата договор за заем, сключен с нейната майка. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №

12092/15.02.2023г. от П. К. Кахъров, ЕГН **********, със съдебен адрес гр.

Варна, ул. „***************” № 12, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Мариана К. от АК – Варна, срещу решение № 271/31.01.2023г., постановено по гр. дело № 2577/2022г. на ВРС, Х LVI-ти състав, с коeто въззивникът е осъден да заплати на Д. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „**********“ № 6, ет. 6, ап. 16 , сумата 5808,20 лв., представляваща припадащата се ½ част от заплатена от ищцата сума в общ размер от 11616,40 лв. по договор за потребителски кредит № **********/22.08.2019г., на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 735/2023г. на ВОС на 16.05.2023г. от 13,30ч. , за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3