Решение № 23 от 09.02.2016, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Търговско дело 163/2015
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 09.02.2016
- В сила
- 26.05.2017
- Състав
- ХРИСТО ЛИЛЯНОВ ЛАЗАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 100 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 171 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 43, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
- чл. 635, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 637, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 685 · Търговски закон
- чл. 690, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 2 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
Град Русе, 09.02.2016 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, търговско отделение в откритото съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:
Христо Лазаров при участието на секретаря Г.И. като разгледа докладваното от председателя търговско дело № 163 по описа на РОС за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава тридесет и втора от ГПК – производство по търговски спорове.
Делото е образувано по искова молба от „МЕГА МОЛ РУСЕ” АД, с ЕИК *********, чрез адв.
И.Г. срещу „БАНКА ПИРЕОС АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО”, с номер в главния търговски регистър *********, със седалище и адрес на управление в Република Гърция, град Атина, 105 64, ул. „Америкис” № 4. Ищецът-длъжник иска съдът да установи по отношение на ответника-кредитор, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност по т.д.н. № 14/2014г. по описа на РОС, че не съществува вземането на ответника по договор за кредит № 139/2008г., за главница в размер на 56 615 546,06 лева, заедно със законната лихва считано от 22.12.2014г. до окончателното плащане, поради нищожност или непротивопоставимост на извършеното прехвърляне на вземането. Ищеца твърди, че договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 28.06.2013г. не е сключен в предвидената от чл. 171 ЗЗД - писмена форма с нотариална заверка и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД е нищожен. Ищеца твърди, че е налице и второ основание за нищожност на договора за цесия – привидност, съобразно уговорките на чл. 7 от същия и според него е налице абсолютна симулация, което също води до нищожност на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Сочи се и трето основание за нищожност – заобикаляне на закона, с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД във вр. разпоредбите на Наредба № 8 от 14.12.2006г.. Твърди, че е налице нередовност по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, на съобщаването на цесията на длъжника/ищец в това производство/, защото нотариалната покана за това обстоятелство е връчена на 19.08.2013г. на Й. Й., която не е служител на цедирания длъжник. Ето защо счита, че цесията няма действие спрямо ищеца/длъжник. На следващо място, твърди, че съгласно договора за инвестиционен кредит № 139/2008г., цедента има право да прехвърля вземането си, без съгласието си на длъжника, само на банка от групата на банка Пиреос. Счита, че щом като ответникът-цесионер не е от група банка Пиреос, това представлява нарушение на договора и съответно тези вземания не се дължат от ищеца в производството по несъстоятелност.
В условията на евентуалност е предявен отрицателен установителен иск, между същите страни, че не съществува вземане в размера над 24 117 509,10 евро, с левова равностойност в размер на 47 169 747,82 лева. Претендира всички разноски направени в исковото производство.
Ответникът е подал в срок на
16.07.2015г. писмен отговор на исковата молба. Заявява, че исковете са недопустими, защото ищеца не е предявил възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, в 7-дневен срок от представянето за обявяване на списъците в търговския регистър, независимо от обстоятелството, че съдът по несъстоятелност го е разгледал като допустимо. В условията на евентуалност ги счита за неоснователни и недоказани и моли да се отхвърлят. Твърди, че по силата на сключен договор за инвестиционен банков кредит № 139 от 14.08.2008г., между „Банка Пиреус България“ АД и „Мега Мол“ АД, е бил отпуснат кредит в размер на 24 000 000 евро. Поради забава в плащанията, банката на 18.04.2013г. е връчила нотариална покана за доброволно изпълнение съдържаща изявление за обявяване на цялата кредитна експозиция за предсрочна изискуема, съгласно чл. 17, ал. 1 от процесния договор. Кредита е станал предсрочно изискуем на 29.04.2013г.. На 28.06.2013г., банката е сключила договор за цесия с „Банка Пиреос
СА“, действаща, чрез клон Лондон, Англия. Длъжника е бил уведомен за извършената цесия с нотариална покана на 28.06.2013г.. Счита, че договора за цесия отговаря на изискванията на чл. 171 ЗЗД, защото има положен апостил на гръцки език и е спазена изискуемата от закона писмена и нотариална форма, съгласно чл.чл. 3, 4 и 5 от Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Твърди, че е неоснователно и второто твърдение на ищеца за нищожност, защото цената на договора за цесия е платена в пълен размер на цедента на 17.07.2013г., поради тези факти счита, че договора не е привиден. Твърди, че са неоснователни и възраженията на ищеца, че договора е нищожен поради заобикаляне на изискванията на банковото законодателство или закона за кредитните институции. Счита за неоснователни доводите на ищеца, че нотариалната покана, с която длъжника е уведомен за цесията е връчена на неоправомощено лице, защото Й. Й. е била пълномощник на тогавашния изп. директор на ищеца - П. В.. Претендира разноски.
В законоустановеният срок е постъпила допълнителна искова молба, с която се взема становище по правните доводи за недопустимост наведени в отговора на исковата молба. Направено е доказателствено искане да се изиска ч.т.д. 65/2014г. по описа на РОС. Ищеца иска от съда да назначи вещо лице, което да установи как се е отразило прехвърлянето на вземането на капиталовата адекватност на „Банка Пиреос България“.
В законоустановеният срок е постъпил допълнителен отговор на допълнителна искова молба, с която се подържат правните доводи за недопустимост на исковата молба. Противопоставя се на направените от ищеца нови доказателствени искания като недопустими, несвоевременно направени и неотносими.
Постъпили са писмени становища и от двете страни, в които са изложени подробни правни доводи в подкрепа на своите твърдения. Ответника е подал и реплика на писмения отговор на ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от служебно извършена справка в Търговския регистър/ТР/ при Агенция по вписванията, се установява, че решението за откриване на производството по несъстоятелност на ищеца е обявено в ТР на 20.11.2014г.. „Банка Пиреос“ СА, клон Лондон, регистриран в Англия и Уелс е предявил в срок вземането си пред РОС с молба вх. рег. № 13567/22.12.2014г./понеделник-първи работен ден/. Списъка на приетите вземания е обявен в ТР на 12.02.2015г. под № 20150212121108, като под № 17 е включено вземането на „Банка Пиреос“ СА, клон Лондон, регистриран в Англия и Уелс, под дружествен номер № FC 022861и номер на клона BR 005808.
Видно от приетото по делото ч.т.д. 65/15г., към което е било присъединено ч.т.д. 66/15г., се установява, че ищеца е подал по пощата възражение, с пощенско клеймо на плика от 19.02.2015г., срещу включването в списъка на приетите вземания на вземането на „ Банка Пиреос“ СА, клон Лондон и е спазен 7-дневния срок по чл.
690, ал. 1 ТЗ. С определение № 259 от 15.05.2015г. по ч.т.д. № 65/2015г., по описа на РОС е одобрен списъка на приетите вземания, като възражението е оставено без уважение. Това определение е било обявено в ТР под № 20150522161031 на 22.05.2015г..
Исковата молба е подадена в регистратурата на РОС на 29.05.2015г., в преклузивния 7-дневен срок по чл. 694, ал. 1 от ТЗ.
Видно от заверен препис на превод на български език от гръцки език на Удостоверение /л. 44/и Общо удостоверение/л. 366/, се установява, че „Банка Пиреос
Акционерно дружество“ и кратко наименование „Банка Пиреос“ СА/АД/ е учредено през 1912г., със седалище в община Атина, вписано в главния търговски регистър под номер *********, както, и че дружеството е действащо.
Видно от заверен препис на официално заверено пълномощно/л. 57-59/, се установява законната представителна власт на Илиас Милис да представлява гръцката банка, както и договорната представителна власт на адвокат Д.Ш., пълномощник по делото на ответното търговско дружество.
Видно от заверен препис на превод на български език от английски език на Удостоверение за регистрация на чуждестранно дружество(учредявяне на клон)/л. 41/, се установява, че „Пиреус Банк“ АД, е учредила клон в Англия и Уелс на 12.12.2000г.. като дружество № FC 022861 с клон BR 005808.
Видно от договор Договор за инвестиционен кредит № 139/14.04.2008 г., изменен и допълнен с Анекс А 1-139/2008 – 10.03.2009 г., Анекс А 2-139/2009 – 29.04.2009 г., Анекс А 3-139/2010 –
30.04.2010 г., Анекс
А 4-139/2010 – 19.11.2010 г. и Анекс А 5-139/2011 – 04.02.2011 г.,/л.163– л.189/, се установява, че „Банка Пиреос
България“ АД, с ЕИК ********* е предоставила на ответника кредит в размер до 24 000 000 евро.
Видно от договор за прехвърляне на вземане с апостил/л. 97 – л. 105/, се установява, че „Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК ********* е прехвърлила вземането си на „Пиреус Банк“
СА, клон Лондон, регистриран в Англия и Уелс, произтичащо от Договор за инвестиционен кредит № 139/14.04.2008 г., изменен и допълнен с пет анекса, представляващи главница, наказателни лихви и лихви за забава.
Видно от заверен препис на превод на суифт/л.
372/, се установява, че „Пиреус Банк“ СА, клон Лондон, регистриран в Англия и Уелс на 17.07.2013г. е превела сума в размер на 19 555 055,59 евро на „Банка Пиреос България“
АД, с ЕИК *********, която е цената по чл. 1б от процесния договор за цесия.
Вещото лице е установило, че размера на задължението на ищеца към ответника е: главница в размер на 38 266 004,72 лева, лихва за редовен дълг в размер на 5 301 953,53 лева, лихва за просрочен дълг в размер на 12 926 311,24 лева. В тази част заключението е обосновано и следва де се кредитира. Не следва да се кредитира заключението в частта, с която са изчислени разноски за подновяване на залози в ЦРОЗ, защото такава задача не е поставена на вещото лице и то няма право да дава отговор на този въпрос.
С уточнението на исковата молба/л. 40-гръб/, ищеца е предявил иска си срещу гръцката банка, като счита, че действа, чрез клона си в Англия и Уелс, което представлява признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Исковото производство по чл. 694, ал. 1 от ТЗ е двустранно и спорно и се развива между кредитора и несъстоятелния длъжник, който на основание чл. 635, ал. 3 от ТЗ, се представлява от десезираните си органи на управление.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения на ищеца са нищожност на договор за цесия от 28.06.2013г., с който се прехвърля вземане по договор за инвестиционен банков кредит поради: неспазени изисквания на закона за форма и съдържание, привидност, заобикаляне на закона и противоречие на закона.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, е чл. 694, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл.чл.
26, ал. 2, пр. трето, 26, ал. 2, пр. пето, 26, ал. 1, пр. второ и 26, ал. 1, първо – отрицателен установителен иск за установяване несъществуване на прието вземане в производството по несъстоятелност, поради нищожност на договора за прехвърляне на вземанията.
Правната квалификация на предявеният в условията на евентуалност отрицателен установителен иск за установяване несъществуване на прието вземане в производството по несъстоятелност за сумата над 24 117 509,10 евро, с левова равностойност в размер на 47 169 747,82 лева до 56 615546,06 е чл. 694, ал. 1 от ТЗ.
По възражението за недопустимост:
Неоснователно е възражението на ответника, че исковете са недопустими, защото ищеца не е предявил възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, в 7-дневен срок от представянето на списъците в търговския регистър, независимо от обстоятелството, че съдът по несъстоятелност го е разгледал като допустимо. Началният момент на срока за подаване на възражение не е от представянето на списъците с приети вземания в ТР и пред съда по несъстоятелността. В разпоредбата на чл. 690, ал. 1 ТЗ е предвидено, че началният момент е 7-дневен срок от обявяването в ТР, а не от представянето им, както неправилно твърди ответника. По делото е безспорно доказано, че иска и възражението са предявени в срок, списъка е обявен в ТР на 12.02.2015г. и длъжника е подал по пощата възражение на 19.02.2015г. срещу включването в списъка на приетите вземания на вземането на „Банка
Разпечатката съдържа 46 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c63f37c4-8cb9-411e-ab14-85c62779e5e7