Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4223 от 18.09.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6335/2023
Вид
Решение № 4223
Подписан
18.09.2023
В сила
21.02.2024
Състав
ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА НЯГОЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4223 гр. София, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110206335 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № НП-25 от 09.03.2021г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” е наложил на „*** „****“ ЕООД, с ЕИК ***, имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл.221, ал.2 от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл. 86, ал.2, т.6, вр. чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗдр, както и имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл.221, ал.2 от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл. 86, ал.1, т.1, вр. чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗдр.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат оплаквания за неправилна интерпретация на установената от страна на контролната администрация фактическа обстановка, в частност относно вида и характера на предлаганата от лечебното заведение медицинска услуга по комплексно лечение и рехабилитация, при която дейностите са обособени в съответни пакети, за които пък е утвърден и наличен ценоразпис, който се предоставя на пациентите, с което се удовлетворява изискването на чл.86, ал.2, т.6 ЗЗдр, същите да получат визираната в цитирания законов текст информация. В тази връзка се навежда и аналогията на предоставяните пакети, с клиничните пътеки заплащани от НЗОК, чиято цена също се определя като обща стойност, без да се посочва информация за стойността на всяка една медицинска услуга, включена в клиничната пътека. В тази връзка се изтъква, че вида обема, обхвата и цените на предлаганите от „МБПЛР „****“ ЕООД медицински пакети е определен по начин аналогичен на използвания от НЗОК при определяне цените на клиничните пътеки, като не следва при това към държавата от една страна и конкретните лечебни заведения от друга, да се прилага различен подход. По отношение на второто нарушение пък се изтъква, че тестването на пациента с негово съгласие и след издаване на фактура за заплащане стойността на теста за COVID-19, по никакъв начин не нарушава, нито ограничава икономическите му права, и не съставлява административно нарушение.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адвокат Д., който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление по изложените в нея съображения. Представят се писмени бележки, в които са изложени доводи идентични с наведените в жалбата, като в допълнение се прави и оплакване за тенденциозност на извършваните на МБПЛР „****“ ЕООД проверки. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от юрисконсулт Цанева, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, като намира и двете описани в наказателното постановление деяния за установени по категоричен начин, АУАН и наказателното постановление за съответни на законовите изисквания относно описанието на нарушението и посочване на правната му квалификация Претендира за присъждане на разноски, съобразно представен списък, както и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от жалбоподателя.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „МБПЛР „****“ ЕООД, ЕИК ***, е юридическо лице, регистрирано в Република България, със седалище град София, представлявано от управителя си.

В Изпълнителна агенция "Медицински надзор" чрез Министерство на здравеопазването постъпила жалба рег. № 96-00-706/17.11.2020г., във връзка, с която със Заповед № РД 13-923/18.11.2020г., на изпълнителния директор на ИАМН било възложено извършване на проверка на дейността на дружеството- жалбоподател „МБПЛР „****” ЕООД, касаеща престоя на пациента Кирил Г.ев Петров.

В хода на проверката на ИАМН, от дружеството било изискано предоставяне на документация във връзка с проведено лечение. При прегледа на същата, било установено, че съгласно История на заболяването № 1739/17.09.2020г., на посочената дата пациентът Кирил Г.ев Петров е хоспитализиран в отделение по „Физикална и рехабилитационна медицина“ на лечебното заведение по Клинична пътека № 262 „Физикална терапия и рехабилитация на болести на централната нервна система“

На същата дата 17.09.2020г. между лечебното заведение от една страна и пациента Кирил Петров, и лицето Гергана Петрова в качеството на поръчител от друга е сключен Договор за предоставяне на услуги незаплатени от НЗОК, по силата, на който за пакет от грижи и услуги, избрани по ценоразпис, неразделна част от самия договор, на лечебното заведение следвало да се заплати сумата от 1769 лева за престой от 20 дни. Посочената стойност и период съответстват на Пакет 2 Интензивен + КП 262, съгласно приложения ценоразпис. Наред с това на пациента в момента на неговия прием и в съответствие със Заповед № 14 от 15.09.2020г. на ръководителя на лечебното заведение е извършено и изследване за носителство на COVID -19, на стойност 50 лева. Посочените суми в общ размер на 1819 лева били заплатени от близките на пациента още в деня на хоспитализацията му, за което е издадена Фактура № 6041 от 17.09.2020г., с приложен към същата фискален бон за плащане в брой.

Малко по-късно на същата дата пациентът Кирил Петров починал в лечебното заведение, като на 26.11.2020г., преизчислена сума, съответно намалена с времето на престой е била възстановена от лечебното заведение, по банков път на близките на пациента.

Проверката на контролните органи, завършила с констатации за допуснати от болничното заведение нарушения, обективирани в Констативен протокол за извършена проверка № КП-13-16/11.01.2021г.

2

В тази връзка на 08.02.2021 година бил съставен акт за установяване на административно нарушение № А- 11, от страна на главен инспектор в ИАМН *** с който срещу „МБПЛР „****“ ЕООД, ЕИК *** било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че при хоспитализация лечебното заведение е изискало и получило без правно основание сумата от 1769, 00 лева за предоставена пакетна услуга, с което е нарушен принципа за зачитане правата на пациента, определено като нарушение на чл.86, ал.2, т.6 вр. чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗдр, както и за това, че лечебното заведение е получило без основание сумата от 50 лева от пациента, с което е нарушило икономическите права на същия, определена като нарушение на чл.86, ал.1, т.1 вр. чл. 81, ал.2, т.4 Закона за здравето.

Актът бил предявен на законния представител на дружеството-нарушител на датата на съставянето си 08.02.2021г., чрез връчване на препис от същия.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № НП-25 от 09.03.2021г., с което изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” е наложил на „*** „****“ ЕООД, с ЕИК ***, имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл.221, ал.2 от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл. 86, ал.2, т.6, вр. чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗдр, както и имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл.221, ал.2 от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл. 86, ал.1, т.1, вр. чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗдр.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № А 11/08.02.2021 година, Наказателно постановление (НП) № 25 от 09.03.2021 година, жалба рег. № 96-00706/17.11.2020г., по описа на ИАМН, Договор за предоставяне на услуги, незаплатени от НЗОК от 17.09.2020г., Заповед № РД 13-923/18.11.2020г., Констативен протокол за извършена проверка № КП-13-16/11.01.2021г., Заповед № А-09 от 11.02.2020г. на директора на „МБПЛР „****“ ЕООД и приложения към същата, Заповед № А-21 от 15.08.2020г. на директора на „МБПЛР „****“ ЕООД и приложения към същата, Заповед № 14 от 15.09.2020г. на директора на „МБПЛР „****“ ЕООД, фактура № 6041 от 17.09.2020г. и приложен към същата фискален бон, Договор № 22-5148/25.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и приложения към същия, Заповед № РД-01-153/06.11.2020г. и Заповед № РД-0121/04.02.2021г. на изпълнителния директор на ИАМН, и приложения към същите копие на преводно нареждане от 26.11.2020г, както и останалите документи приложени по делото.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Преимуществената част от тях представляват официални документи, в чиято автентичност и достоверност съдът не намери основание за съмнение. Не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие, като поради липсата на противоречия в тяхното съдържание и по аргумент за противното от разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, съдът намира, че не дължи тяхното обсъждане по-отделно. Следва единствено да се отбележи, че те по един или друг начин, в зависимост от своето съдържание допринасят за изграждане на фактическата обстановка по делото, така както е приета от съда, респективно за проверка на процесуалните изисквания към административната фаза на производството.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване в рамките на установения от закона преклузивен срок, с оглед, на което същата е допустима, а разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на административно-наказателното производство и атакувания акт, налага отмяна на 3 издаденото наказателно постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № А 11/08.02.2021 година, който е съставен от компетентен орган- длъжностно лице към Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, съгласно чл.235 от ЗЗдр и Заповед № РД-01-153/06.11.2020г. на изпълнителния директор на ИАМН и Приложение № 1 към същата. Видно от цитираните актове главен инспектор Ирина Стоянова е сред лицата оправомощени да извършват проверки по ЗЗдр, респективно да съставят актове за установени в тази връзка административни нарушения, с оглед, на което същата е действала в рамките на материалната и териториална си компетентност съставяйки процесния акт. Въз основа на посочения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл.235 от ЗЗдр- изпълнителния директор на ИАМН.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН не са допуснати нарушения на процесуалните правила свързани с процедурата по съставянето му или сроковете за това, като не е нарушено изискването на чл.34, ал.1 ЗАНН, актът да бъде съставен не по-късно от една година от извършване на нарушението и в рамките на три месеца от установяването му. Началото на тримесечния срок е моментът, в който компетентен да постави началото на административно-наказателното производство орган разполага с информация за нарушението и нарушителя. В настоящия случай това е станало на 18.12.2020г., на която дата, съгласно отразеното в констативния протокол са били окончателно предадени на проверяващите, документите от значение за извършваната проверка. При това съставянето на 08.02.2021г. на акт за установяване на административно нарушение на база посочените материали се явява своевременно и в рамките на давностния срок.